2. СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩЕ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

2. СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩЕ

В продължение на близо два века българският народ води борба за освобождение от византийско робство. През 1185 година под ръководството на братята Асен и Петър е отхвърлена византийската тирания и след успешното въстание на Асеновци Търново става столица на възобновената държава. В продължение на два века този град е важен политически, административен, църковен и културен център на страната. Оттук се ръководи политическият, икономическият и духовен живот на българската държава12.
 Село Радомир е едно от селата, намиращи се в близост до столицата Търново. Според проф. Никола Ковачев името Радомир е старобългарско и е възможно селото да го носи от периода на Първата българска държава. Иван Церов дава за него сведение, като пише: „Селото е много старо. Името си Радомир е получило със селата Мерданя и Драгижево, в чест на големи исторически събития, станали в този край“13.
 Ако се приеме това и се имат предвид съществуващите предания сред населението, то без съмнение тези събития са свързани с Търновград. От историята е известно, че такива големи исторически събития в този край са станали при царуването на Иван Асен II (1218—1241 г.). След битката при Клокотница на 9 март 1230 година и победата над епирския владетел българската държава се издига като първостепенна сила на Балканския полуостров, която опира границите си на три морета — Черно, Бяло и Адриатическо. В чест на тази победа Иван Асен II въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“, в която на една от колоните поставя историческия надпис за победата си при Клокотница и пленяването на Тодор Комнин14. Все в чест на тези събития построява манастир на високия хълм южно от село Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. На това място, след завръщането му от Света гора след една година15, на християнския празник „Св. Троица“ ставало тържественото му посрещане от търновското болярство и народа от околните села. В памет на тези събития и настъпилия мир получават имената си Радомир (радост и мир), Драгижево (драг живот), Мерданя (мир даден)16. Затова техните имена се различават от имената на околните селища17. В памет на тези събития

в село Радомир е построена църква „Св. Троица“. Това се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на сегашната църква.
 На източния прозорец на олтара на сегашната църква „Св. Иван Предтеча“ изписаният корниз е разчетен от специалиста във Велико Търново18. Според тях:
 “От източната страна на църквата, над абсидата, е оформена каменна прозрачна рамка, направена от мек варовик. Тя има арковидна форма. Състои се от четири части — две прави и две секторни, които образуват дъгата на арката. Върху рамката са врязани с широка, дълбока линия кръстове, триъгълник, серафими и растителни орнаменти с палметовидни завършеци. Между орнаментите са издълбани имената на майсторите, построили и изографисал църквата.
 Най-горе от двете страни на центъра са врязани два равномерни кръста с тройни завършеци. Над дясното рамо на левия кръст е написано на два реда БЕЛЧУ. Над дясното рамо на десния кръст е написано на два реда УСТА АНТУ. Така че са написани имената на двамата майстори БЕЛЧУ И АНТУ.
 От двете страни на кръстовете има символично изображение на „Свети дух“ — кръгло лице с широко отворени очи, от които излизат 6 листовидни лъча. После следва от лявата страна растителен орнамент с палметовидни завършеци, под тях триъгълник, обърнат с върха надолу. Над основата на триъгълника много добре личат две букви ω (омега). От двете страни на триъгълника има плитко издраскани елхички.
 Под триъгълника има надпис УСТА, а под него трудно четлив комплекс, от който по-сигурни ПЕНЧУ са само първата У и третата Т (навярно повторно изписване — БОЧУК, на уста?).
 От дясната страна, по-близо до външната страна на рамката, има надпис ДЕНЮ, а под него лозов развой с грозде и розета.
 И така от двете страни на рамката са изписани имената УСТА ПЕНЧУ БОЧУК и ДЕНЮ, навярно другите двама майстори, участвали в градежа на църквата. Прави впечатление, че при името на ДЕНЮ липсва определението „уста“. И докато при горните два надписа (при кръстовете) „уста“ би могло да се свърже и с двете имена, то при Деню такава възможност е изключена. От ортографска гледна точка съществува разлика в изписването на една и съща буква. Например Н в името на Пенчу е с наклонена надясно съединителна чертица, която издава по-стария характер на надписа. Докато при Деню Н е с почти хоризонтална чертица, по-близо до съвременното изписване на буквата. При надписа на Пенчу прави впечатление по-голямата ъгловатост на буквите, докато при Деню закръгленията са много сигурни. Ако наистина са написани имената на четиримата майстори на църквата Пенчу Бочук, Белчу, Анту и Деню, надписите принадлежат най-малко на две ръце, като може да се допусне, че Деню още не е получил майсторско звание. Отдолу, като основа на рамката, е използуван камък с правоъгълна форма от твърд варовик. Точно в средата не много сигурно са издълбани + 18:38 (навярно годината на освещаването на църквата). Сега върху камъка има хоросанова мазилка от по-късни поправки на църквата.“
 В началото специалистите дават обща представа за фрагментите и надписите на прозоречната рамка. В първата част разчетените две имена на УСТА БЕЛЧУ и АНТУ са имената на майсторите, участвували в строителството на църквата, а може би са и зографите на църквата. В „Сборник на Тревненската художествена школа“ е отбелязано, че Ангел Симеонов Симеонов от Трявна, зограф от Витановия род, заедно с третия си брат Стефан Симеонов са изографисали църквата в село Церова кория19. Може би Анту да е Ангел, записан съкратено.
 Втората част от изображението на „серафимите“ и равнобедрения триъгълник, обърнат с върха надолу и изписаните от двете му страни елхички, според църковните тълкувания са символ на „Св. Троица“ (бог отец, бог син и Св. дух). Възможно е тази част от корниза да е пренесена от разрушената църква „Св. Троица“ от Радомир и поставена в корнизната рамка, а изписаните две букви ω (омега) над основата на триъгълника да са част от надпис, който е следвал по-нагоре и да е разрушен. По-стар е надписът на Пенчу, който се намира под триъгълника „Св. Троица“. Под него има част от писмени знаци, почти заличени, които не могат да се прочетат.
 Тези данни подкрепят преданието, че в Радомир е имало църква „Св. Троица“ и населението на Церова кория е придошло оттам.
 За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк). Заклан овен или телец се готви в общи казани, освещава се от свещеника и на обща трапеза се храни цялото население20. Тази традиция съществува от векове, като в по-старо време се е правила в Радомирското дере, а по късно — на поляната до чешмата ЧУЧУРА. През средновековието църковната политика представлява съществен елемент от общодържавната политика на търновските царе. Те построили много църкви и манастири, такава е била построена и в Радомир.
 Политическото и църковно укрепване на България след битката при Клокотница е придружено с икономически подем. Силен тласък в столицата получава развитието на занаятите и търговията, а в селата около нея земеделието, скотовъдството, лозарството и зеленчукопроизводството21. Това засяга и Радомир. То се разраства от местността Пашовото и достига до западния извор Черговец. Центърът на селото е бил разположен около Радомирското възвишение, където са разкрити най-много части от строителна керамика и фрагменти от средновековна кухненска керамика (части от гърнета, стомни, кани и други).
 Основен поминък на населението е земеделието, скотовъдството, зеленчукопроизводството и лозарството. За това говорят намерените находки на селскостопански сечива, сърпове, мотики, косери и овъглени зърна на пшеница, бакла и боб. Оръдията на труда са дървеното рало и дървеният плуг с желязно черясло и лемеж. Както в целия търновски район, така и тук при обработката на земята се прилага триполната система. Отглеждат се овце, свине и едър рогат добитък, от който освен месо и мляко се осигуряват за занаятите и търговията в столицата суровини, кожи, вълна, копита и други. Производството на зеленчуци, грозде и вино засилва обменната търговия пред църквите и манастирите. По-късно се появяват и купци, които освен обмяната на стоки въвеждат и паричното обръщение22. Село Радомир, намиращо се на кръстопът, създава благоприятни условия за търговия. И през периода на Втората българска държава то изпълнява задълженията си да охранява прохода, който води през Драгижево за Търново и за Дунавската равнина. В подкрепа на това говори намерената ризница на конник.
 През XIII и XIV век феодализмът в българските земи е в пълен разцвет. Една от характерните негови черти е развитието на едрото земеделие. Най-едрият земевладелец е царят. Той владее цялата територия на страната, като освен това притежава и лични домини, които са пряка собственост на короната23.
 Според Иван Церов и Никола Станев землището на Радомир е било лично владение на цар Иван Александър. Селяните са закрепостени, зависими люде, които плащат феодална рента: отработъчна повинност, натурални давания и парични плащания. Освен това зависимите селяни запазват правото си на владение на земята, която обработват и предават в наследство на децата си24.
 Сведенията за духовния живот в село Радомир са оскъдни. Преданията, народните традиции, обичаи, народни и църковни песни укрепват българския дух и през периода на петвековното османско робство и запазват населението от потурчване. В паметта на хората от Церова кория споменът за Радомир е нещо величаво, хубаво, българско.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top