Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
5. ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ В КРАЯ НА XVII ВЕК
В края на XVII век в Церова кория настъпват демографски промени сред населението. Една част от избягалото население по време на Първото търновско въстание започва да се завръща. Цели фамилии и родове идват от Еленския балкан. Едни от първите са Цуцуманови, Арабаджиеви и Чаталови. Цуцумановите се заселват в махала Церова кория. Арабаджиевите — от двете страни на селското дере, а Чаталовите са имали друга фамилия, но застрояват своите къщи между двете дерета (на чатал) и за това ги наричат Чаталови. След тях от Еленския балкан се завръщат няколко заможни фамилии — Славчовските, Друмевите, Бояновите, Братоевите и Ягъровите. Те закупуват и застрояват големи къщи по южния склон над Черговската чешма, където е големият харман, на който цялото село е вършеело снопите си. Така се образува Черговската махала, която и досега носи името на старото селище — Черговец61.
Центъра на селото застрояват завърналите се наследници на Стоян и Станю Цанови. Наследникът на Стоян, на име Иван, е бил нисък на ръст и затова получава прякора Палека. Иван Палека построява голяма къща над долната селска чешма, а неговият син — Стоян Палека — южно от горната селска чешма, до църквата. Той решава да открие зеленчукова градина в Русия и затова взема пари назаем от Маринко. Когато връща заема, не поисква полиците си. Маринко срещу борча завладява целия му имот. Част от него продава на Янко Трифонов от Капиново и на Стефан Данев от Дряново. Те също построяват къщи с дюкяни. До тях Маринко издига голяма къща с високи огради и порти. Така се оформя главната улица в селото62.
Народната памет разказва, че след като Маринко завладява имота му, Стоян Палека умира от мъка. Оставя две сирачета — Стоян и Ана, по мъж Дочева. Когато Маринко починал, Ана Дочева отива на погребението му и вместо пръст хвърля камък на гроба му и проклина: „Хаир да не видят наследниците ти от този имот.63„
Един от наследниците на Станю Цанов, на име Петко, завръщайки се в село, построява къща югозападно от горния селски мост. Негови наследници в Търново са Михаил, Петър и Димитър Церовски64.
Малко по-късно, в началото на XVIII век, в Церова кория се заселва един непокорен българин на име Цоню (Стоян). Неговият прадядо е прогонен от турците от Търново през 1491 година и се заселва в Еленския балкан. Той става пастир в селото. Един от неговите правнуци, Пано, към края на XVIII век забогатява. Той закупува имотите северно от селското дере и през 1792 година построява голяма къща (Хаджийската къща). Пано ходи два пъти на хаджилък със своите синове — Радко, Стоян и Добри, и стават хаджии. След като се оженил, хаджи Радко остава да живее в Хаджийската къща, хаджи Стоян — в старата къща на хаджи Пано, а хаджи Добри си построява нова къща край селското дере (днес на това място е читалищната сграда). Хаджи Пано и неговите синове хаджи Радко, хаджи Стоян и хаджи Добри през XIX век играят много важна роля в общественополитическия, стопанския и духовния живот на селото65.
Все по същото време селото се разраства по южния склон и достига местността Каймаканджа. През XVIII век церовата гора е унищожена. Само на голямата поляна (хорището) към село Капиново са запазени няколко столетни церови дървета, които напомнят за гората закрилница, дала името на Церова кория. Днес и те вече не съществуват. Така Церова кория се оформя като едно голямо централно селище.