1.МАТЕРИАЛЕН БИТ И КУЛТУРА

Церова кория като селище е възникнало през годините на робството, основано от преселници от старото селище Радомир през XVII век. Къщите са застроени от изсечения материал в церовата гора, съществувала на това място. Най-старите къщи са едноетажни. Покривът откъм улицата обикновено е нисък, на един метър от земята, а откъм двора, южната страна на 4,5 м височина, има форма на калпак. Той покрива едновременно оборите, кошарите, стрехите и къщата ,която е на пет метра навътре от улицата. Оборите и задната стряха са отделени със стена и врата от предната стряха. От задния вход минава добитъкът. Там се намира и хамбарът за съхраняване на зърнените храни. Предната стряха е постлана с плочи. Там се намира и пещта за изпичане на хляб.
 Къщата е едноетажна, покрита с керемиди. Мазата е иззидана от камък и се издига на два метра от земята. Стените и подът са измазани с глина. Входът на мазата е откъм предната стряха, с дебела букова врата и дървена заключалка. До нея е дървената стълба с десет стъпала, която води към широк чардак, ограден с дъски и полици по стените. От него водят две врати с дъгообразен горен праг. Едната за килера, където се съхраняват дрехите и другите вещи. От другата врата се влиза в пруст, широк метър на метър, с две дебели дървени врати, които отвътре се залостват с желязо, минаващо през цялата врата и дървена заключалка. През вътрешната врата се влиза в къщата (кухнята). Стаята е широка пет на пет метра. Тя има единствено малко прозорче с дървени пръчки и дървен кепенец, който гледа към задната стряха. На другата страна има широка дупка с отдушник, през който се виждат оборите и кошарите, а ако се разместят керемидите, може да се наблюдава и улицата. В къщата се намира огнището, под камина с два пезула, за газеника и за кибрита или за прахан с кремък за запалване на огъня. Обикновено огънят никога не угасва, защото въглените се завиват с пепел и от тях отново се запалва огън. В стари времена се е считало, че ако изгасне огънят в огнището, животът в този дом свършва. До огнището се намира пещта, от която се отоплява собата (стаята) с джамал. Къщите също имат дървени полици, които минават по всички стени над камината, и на тях са поставени сахани и паници, необходими за домакинството. На едната стена, на един метър от земята, са поставени дървени клечки, на които се закачват менците с вода и кипчата. Малко по-нависоко са поставени други две клечки, на които са окачени лъжичникът и солникът. Подът и стените на къщите са измазани с глина. От къщите пак чрез дългообразна врата се влиза в собата (спалнята), широка 4,5 на 5 метра и висока два метра. Таванът е накован с дъски, а гредите са открити. Подът е измазан с глина и чернилка от горена слама, а стените са варосани. Цялата горница е изградена от плет и глина. Собата се осветява с две малки прозорчета с дървени кепенци и заключалки отвътре и имат изглед към двора. Собата също има дървени полици по всички стени, а откъм източната стена, на един метър от пода, е поставен дървен иконостас широк 1,20 и висок 1 метър. В него се съхраняват иконите и черковнославянските книги, каквито е имало почти във всяка къща.
 В един дом понякога живеят но двама и трима братя със семействата си заедно със старото поколение — майката и бащата. Уважението към старите хора е голямо и бащата е имал решаваща дума в семейството. Край огнището се поддържат народните обичаи и традиции, а на трапезата се решават семейните проблеми. Семейството се храни на паралия, поставена върху рогозка, и около нея на възглавници седят по турски членовете на семейството. Те се хранят от обща паница с дървени лъжици. Хлябът е съхраняван в одаята, загънат в месали, изтъкани от коноп. Останалите продукти — лук, чесън, пипереница и зеле, се съхраняват в мазата. Трапезата е слагана пред иконостаса и храненето е започвало с молитва „Отче наш“ и е завършвало с молитва. Основна храна на населението са хлябът и бобът. Считало се е за голям грях, ако се хвърли хляб или се потъпче. Хлябът се омесва с брашно от пшеница, царевица и ечемик. През гладни години се ползува брашно и от други растения, като капладжа и картофи. Замесването на хляба става с квас, който се поддържа и подхваща, за да не изсъхне и да оставя квас за следващия път.
 Цялото семейство спи в собата на пода, постлана с рогозка и върху нея козяк и дебела черга. Възглавниците, тъкани на домашен стан, се пълнят със слама. Завивката е дебела черга или губер и кожи за децата, които обикновено слагали да спят до джамала. Осветлението вечер е ставало със свещи или газеник.
 Във всеки двор се отглеждат овце, добитък, птици, прасета и други животни, броят на който зависи от земята, която притежава семейството и добивите от нея. Дворовете обикновено са широки, оградени с високи двуметрови зидове и високи порти. В тях, в единия край, далече от къщата, е построен плевникът. Една част от двора служи за харман, където се вършее, а другата част — за овощна градина и малко зеленчук. Вършитбата е ставала чрез огазване с коне или волове и веене с лопати. В по-късни времена — с дикани и веялка¹.