3. СВАТБЕНИ ОБРЕДИ

Семейството е смисълът на живота на всеки човек от селото. Към тази цел се стреми всеки мъж и всяка жена и затова бракът е най-важното събитие в живота на младите.
 Сватбите стават с подходящ ритуал, който влиза в народния бит като традиция. Сватбите в стари времена в Церова кория продължават по няколко седмици. Това оказва влияние за създаване на здраво българско семейство с много деца. Сватбите са най-хубавият празник, живописен и продължителен, за да се помни.
 Началото на сватбата започва със сватосването. Сватовниците, близки роднини от момкова страна, отиват в дома на девойката на сгледа. След като ги поканят да седнат, уговорката започва с големи заобиколки, например: „Чухме, че сте имали юница за продан, ние имаме биче, да вземем да ги съешим в един хомот, да орат заедно земята“ и други подобии от този род. Ако се стигне до съгласие, черпят сватовниците с вино. След два-три дни се провежда среща с родителите от двете страни, на която присъствуват и младите, при условие че момъкът ще мълчи, а девойката ще се яви за малко, само да я огледат. На тази среща се уговаря кога ще стане годежът.
 Той става обикновено една седмица след срещата на сватовете. В дома на момата отиват хората от момковата страна. На него родителите от двете страни хвалят „стоката си“ и се уговарят какво ще дадат на младоженците — ниви, ливади, добитък, пари и други неща. Младите си разменят годежни пръстени. Момата черпи годежарите със сладко, за да им бъде сладък животът.
 другата седмица се прави нова среща в дома на момъка на трапеза. Уговаря се денят на сватбата. Избира се кумът и заложници, уточнява се на кого какви дарове ще поднесат. Уговаря се в кой ден ще се иде във Велико Търново, за да се купи було и дрехи за булката и младоженеца. Обикновено младоженецът облича булката, а кръстниците купуват булото и китките за накичване на младоженците и букета за булката.
 В първите дни на седмицата преди сватбата, понеделник, вторник и сряда, в дома на младоженката се събират нейни дружки и подреждат прикята. Шият се ризи, нощници за дари на сватове и кръстници. В четвъртък се правят „гроханки“ — груха се житото в чутура, вари се и се яде за здраве.
 В петък момите и ергените се събират в момината къща на „засевки“ — момите сеят брашно и месят питки, които изяждат топли — символ на сговор в семейството.
 събота кумът, кумицата и заложниците са в момата на трапеза, на която уговарят реда на сватбата. Същия ден, привечер, младоженците ходят в църква да се кълнат, че ще си бъдат верни за цял живот.
 Неделя — рано сутринта, започва сватбата, която се ръководи от заложника. Гъдулари или откупена музика засвирва в дома на жениха. Там се събират момковите другари и сватбарите от момкова страна. Вземат момъка и с музиката се отправят за кръстника. Напред върви заложникът, който носи вършина, закичена с червен пош и украсена с пуканки и червени сухи чушки. Кръстникът ги среща с хляб и сол и с червено вино, пуканки и сладки. Музиката свири и приканва кръстника да тръгне с младоженеца за дома на булката.
 В дома на момата е подреден чеизът, при който се събрани всички девойки. Те обличат булката и пеят песента „Гукай ми, гукай, гугутке, че и аз така съм гукала, кога съм била при мама“.
 Младоженецът, кръстниците, заложникът и всички сватбари от момкова страна, предвождани от гъдуларя и група играчи пред тях, се отправят към дома на булката. Момината порта е заключена, защото се иска младоженецът да хвърли „бакшиш“ на младоженката, за да се види как я цени. Но той не дава пари, защото се жени по любов и желание. Тогава неговите другари се прехвърлят през зидовете и портите, влизат и отключват вратите. Младоженката гледа през прозореца и през пръстен иска да види младоженеца, да се пръска по нея цял живот. Младоженецът и кръстниците стоят пред вратата на стаята, където е булката, и чакат родителите й да дадат съгласието си. Младоженецът дава пари на булката и тогава се разрешава да влезе кръстницата, за да я забули. Булката се забулва с тънко червено було, което отпред закрива цялото й тяло, а отзад се спуска до петите (по-късно, след Освобождението, започват да се булят с бяло було, пренесено от градинарите от европейските страни). Буленето става пред огледалото. Младоженецът донася обувките на булката и иска да й ги обуе, а тя казва, че я стискат. Той слага пари в тях и тогава й стават добре. Кръстникът повежда булката, а кръстницата — младоженеца. Завеждат булката при родителите й да се простят. Прощаването става с музика и песни „Стъпвай, престъпвай, булчице млада, прошка да вземеш от стара майка, от стара майка и стари татко. Както се отделя жито от слама, тъй се разделя чедо от мама“. Прощава се също с братя и сестри, снахи и близки.
 През това време заложникът хваща един петел в момината къща, окичва го с пуканки и повежда сватбата към църквата. Най-напред вървят кръстникът с булката, след тях — кръстницата с младоженеца, и след тях — сватбарите. Излизайки от родната си къща, булката хвърля през рамо назад една паница с ечемик, в която има яйца. Ако иска децата да приличат на нея, се обръща назад, ако иска да приличат на мъжа й, не се обръща, а гледа напред.
 След религиозния обряд в църквата младоженците излизат под ръка, след тях вървят кръстниците. Излизайки от църквата, булката хвърля дребни пари с бонбони за берекет, плодородие и щастие.
 Когато стигнат пред момковите двори, се пее песента: „Я излез, момкова майко, снаха да срещнеш, снаха гълъбица.“ На портите излизат свекърът и свекървата и посрещат булката с хляб и мед — да им е сладък животът. Заложникът взема една брадва и извиква: „Давайте и завещавайте, свекър и свекърва, иначе ще разсека портите.“ Свекърът завещава ниви, оралото и воловете, а свекървата — нощвите и коритото за пране, и каквото друго са решили двамата — овце, кози, градини. Свекървата окачва на врата на снаха си наниз от жълтици и я благославя да й роди много внуци. Младоженците отчупват от хляба, потопяват го в мед и го изяждат. След това влизат вкъщи. Булката започва да дарява свекър и свекърва, кръстник и кръстница, зълви, етърви и девери. Тънките булченски дари са ризи, бели кърпи, свилени широки месали, някои от тях са от бяло кенарено платно, други от коприна, произведена в домашна обстановка и тъкани на домашен стан. Заедно с булката в момковата къща докарват и прикята и се излага на видно място да се види от всички сватбари. Сватбарите сядат на софрата, като на видно място са момковите сватбари и отделно са момините сватбари. Музиката свири и се играят хора и ръченици. Сватбарите не си отиват, докато не видят нишан на момината риза и не пият „блага ракия“. Младоженците са инструктирани от заложниците как трябва да прекарат първата брачна нощ. След като заложниците пият „блага ракия“, през нощта отиват при кръстниците и там пият „блага ракия“ и кръстникът дарява младоженците с бакърени съдове — менци, харании и други.
 Понеделник вечер се правят баници в дома на младото семейство и се черпят младежи и млади семейства, дошли да си поднесат подаръците на новобрачните.
 Рано във вторник булката отива с менците за вода на чешмата и хвърля ечемик във водата за плодородие.
 Четвъртък се сваля булото от главата на булката и се поставя на ябълка, а на главата й се поставя сукай — пищно украсен, който носи всеки ден в знак, че е омъжена жена (по-късно вместо със сукай омъжените жени са ходели винаги забрадени, а момите — гологлави).
 На следващата седмица младоженците заедно със свекъра и свекървата отиват на повратки при родителите на булката. Слага се трапеза за угощение².
 Така завършва сватбата на младото семейство, която се помни и разказва на бъдещите поколения.