2. КЪРДЖАЛИЙСКИ НАБЕЗИ НАД ЦЕРОВА КОРИЯ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

2. КЪРДЖАЛИЙСКИ НАБЕЗИ НАД ЦЕРОВА КОРИЯ

През втората половина на XVIII столетие настъпват вътрешни борби и размирици в Османската империя в резултат на настъпилите промени в турското феодално общество. Българските земи живеят фактически под двойна власт. От една страна, централната власт тук се разпореждала, от друга страна, се засилило влиянието и силата на аяните, свързани чрез икономическата си дейност с града и околностите. За задълбочаване на тази двойственост допринася и Портата. Лошото състояние на нейната военна организация през XVIII век я кара да се опира на местните войски — аянските или пашовите наемни дружини. Те са съставени от малоземлени или безземлени селяни, разорени градски производители, които през военно време разчитат да се награбят на своя или чужда територия. За тях всяко мирно състояние означава безизходна нищета. В резултат на настъпилото разложение в турската феодална система в края на XVIII и началото на XIX век върлуват кърджалийските размирници. Тази разрушителна кървава вълна в продължение на две десетилетия спъва мирния труд на раята, разрушава села и градове и унищожава голяма част от българското население14.
 В народната памет се помнят две кърджалийски нападения в Церова кория — през 1798 и 1800 година15.
 Преданието разказва, че за пръв път кърджалиите нападат Церова кория през 1798 година. Те идват откъм Капиновския манастир. Няколко дни преди това той е жестоко ограбен и разрушен. Тогавашният игумен на манастира — Нафталим от Церова кория, успява с няколко монаси да избяга в Балкана. Кърджалийската орда се придвижва по римския път към селото. С писъци на зурли и биене на тъпани, съпроводени с диви викове, те достигат до поляната (хорището) и спират под старите церове. Тук набързо разседлават охранените си коне и се пръсват из селото за грабеж и насилия. Обирът по къщите е съпроводен с убийства и изнасилвания. Всичко ценно в домове те обират, а от чорбаджиите и търговците вземат злато. Селото е вандалски ограбено и разорано. Изгорена била църквата „Св. Иван Предтеча“16.
 След това нападат и ограбват селата Кованлъка и Драгижево. В района на трите села прекарват няколко дни в гуляй и оргии. Тези от селяните, които успяват да избягат в Търново или в горите, се спасяват, но тези, които не успяват, предимно жени и деца, преживяват много мъки и унижения. Момите и младите невести стават предмет на жестоки забавления. Мръсна роля в това издевателство играят гювендиите — вулгарни и жестоки леки жени, които с години съпровождат кърджалийските орди и служат за примамката на селяните17.
 Оттук кърджалийската орда се отправя към Арбанаси. Със себе си отвличат кмета на Церова кория Рад Моянов и жена му Дена18. Няколко дни жестоко ги измъчват и ги заколват в една пещера близо до с. Шереметя. Трагичната смърт на Рад Моянов и на жена му става повод в селото да се разказват легенди и поверия, че там до пещерата израсли две лози, които сплели своите върхове и нощем се явявала светлина, която ги осветявала19.
 След това по същия начин кърджалиите разоряват с. Арбанаси. А какво преживява населението в този край, може да се разбере от бележката на един свещеник от църквата „Св. Никола“ в Арбанаси:
 “Обръщам се на изток — една градушка ме удари. Обръщам се на запад — и той ме устрашава. Обръщам се на север — и там гърми и се святка. Тичам на юг — и там вони. Виждам вълци как силно вият и лъвове как вървят, всички побеснели и много сърдити. Обръщам се към небето и силно извиквам — желая свобода в тая неволя.“20 В тази кратка бележка е разказана цялата безизходица и ужас на ония тежки времена, когато от всички страни върху раята се сипят страхотии. Тези нещастия изживяват и жителите на Церова кория.
 През 1800 година кърджалиите отново нападат Церова кория. И този път идват по римския път от Капиновския манастир, който преди това ограбват и разрушават. Влизайки в селото, отново отсядат на поляната, главатарите разтварят шатрите и пускат ордата в селото за грабеж и насилия. Диви викове и писъци огласят селото. Кадията като разбира, че селото отново е нападнато от кърджалии, се изплашва да не би селяните да напуснат домовете си и нивите да не останат необработени. Той изпраща жена си Емине при главатарите на ордата (по спомени и предания в селото се знаело, че тя е братовчедка на султана и притежава документ за неприкосновеност). Тя излиза на поляната и виква на турски с пълен глас, като размахва с ръце голям ферман. Какво говори и какъв е този документ, който предоставя на излезлите главатари, не е известно. Но те дават знак ордата да се изтегли и селото остава неразрушено21.
 Второто кърджалийско нападение се предполага, че е извършено от даалите на Джингис Герай от с. Върбица. Той е потомък на кримските ханове, които се родеят с династията на османците. На българска земя те се чувствуват независими владетели, противопоставят се на централната власт и са едни от най-големите размирници и грабители. През 1800 година върбишкият султан, озлобен от шуменския аянин, който по нареждане на Високата порта разрушава сараите му във Върбица, повежда своите орди към Видин да се обедини с Пазвантооглу срещу централната власт. Според Сава Кършовски той напада и опожарява Елена и през горния Еленски проход минава и разрушава Капиновския манастир, откъдето нахлува в Церова кория22.
 Освен кърджалийските нападения населението в селото страда и от черкезите. През 1863 година те са били настанени в Церова кория и се държат мирно, но когато си тръгват, отвличат голяма част от добитъка на населението23.
 Кърджалийската буря заглъхва през първото десетилетие на XIX век. Тя отнема много човешки живота, но оставя бойна закалка у българското население, която се проявява по-късно в хайдушкото движение и в националноосвободителните борби.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Scroll to Top