3. ЦЪРКОВНО ДЕЛО

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

3. ЦЪРКОВНО ДЕЛО

В условията на османското робство манастирите и църквите са главни духовни средища, пазители на културни традиции и книжнина. Те запазват старото българско изкуство — стенописи, икони, резби, книжнина и сами са паметници на средновековната българска архитектура. Манастирите и църквите са организатори на просветното дело. Същевременно те са културни средища, където се срещат най-будните българи от далечни и близки места, разменят мисли и укрепват националното съзнание. Църквите и манастирите са център в борбата за църковна независимост и подпомагат националноосвободителните борби на българския народ.
 След кърджалийските разорения Церова кория се възстановява. Стопанското и духовно развитие през следващите три десетилетия укрепват.
 Духовният живот, който вече процъфтява в околните манастири, става необходимост и за раята в селото. Селските първенци и по-заможните и будни селяни решават да направят постъпки пред гръцкия владика и турските власти в Търново да им разрешат да построят нова църква. С подкрепата на кадията от селото, след дълги настоявания получават разрешение да изпратят в Цариград делегация.24 Кои влизат в нея като представители на селото, не е известно. Но вероятно това са най-учените за него време, които знаят гръцки и турски език и имат връзки в Цариград. Сигурно един от тях е Нафталим — игуменът на Капиновския манастир, който владее турски и гръцки език и е в добри отношения с гръцкото духовенство във „Фенер“. В същото време той действува за възстановяване на Капиновския манастир, а иска да помогне и на родното си село — Церова кория.
 Другият член на делегацията е бил хаджи Пано, владеещ гръцки и турски език и познаващ добре Цариград, където ходи по търговия. В тези двама церовокорийчани турците имат доверие, защото не са участвували и не са поддържали каквито и да било открити бунтове срещу турската власт.
 Делегацията престоява няколко месеца в столицата, посещава паши, везири, фанариоти с молба за разрешение, подкрепена с кесия грошове. Най-после получават разрешението и се завръщат радостни в селото, като донасят следния документ25:

„Ферман за възстановяване на църквата в Кадиев чифлик (Търновско), месец Шебан — 1250 г. (1834 г.)

 До Търновския воевода Дервиш бей и до всички чиновници. Да знаете, че в Търновската кааза, село Кадиев чифлик имало стара християнска църква (Урум Клисе), разрушена. Раята иска да възстанови църквата. Аянинът поръчал да се изучи работата на място. Доказало се, че старата църква е имала основни 32,5 аршини дължина и 16 аршина ширина. След това се взе мнението на Шейхул Исляма, който даде това решение (фитфа). Правителството издаде заповед за възстановяване на сградата в същите основи, на същото място „Св. Иван Предтеча“.26
 Този документ и досега се пази в архивата на църквата. Въз основа на фермана първенците в селото събират още средства. Всеки селянин-християнин дава своя дял, но най-много дават първенците, чорбаджиите и поповете. Защото те са не само по-богатите, но и защото е въпрос на чест да се изявят като добри християни. Вероятно строителите на църквата са някои от изписаните имена на корниза на източния прозорец, за който вече споменахме27. (Вж. с. 10). По сведения на Иван Церов църквата е построена в 1835 година, а на същия корниз най-отдолу е записана годината 1838. Може да се предполага, че през тази година църквата е изографисана28. Тя е иззидана ниска, с дебели основи от камък и масивни букови врати, които се залостват отвътре, с оглед при опасност населението да се укрива в нея. Иконостасът е направен по-късно, през 1857 година, от неизвестен майстор, с размери 9 м широчина и 3 м височина. Към църквата е построен метох, а също така широки помещения за църковни и обществени нужди. Към нея е съществувала и стара дървена камбанария. Кои са инициаторите за строителството на новата църква, може да се види от поставената на южната врата на църквата плоча с надпис29: „Издига се от основи свещеният храм по настояването и действието на Търновския митрополит Иларион Критски, изграден с усърдието на севските християни Нафталим-йеромонах, Иван-йерей, Паисий-йеромонах, Стоян-йерей, Недю-йерей, Михаил-йерей, Йован-йерей, Харитон-йерей, Панайот-поклонник, Радко-поклонник, Стоян-поклонник, Добри-поклонник, Куцар, Пенчу, Недю, Еню, 1835 година.“30
 На първо място от заслужилите за изграждането на църквата е поставено името на тогавашния Търновски митрополит Иларион Критски. Неговият принос се състои в това, че съдействува за издаването на решението. Но истинските радетели за изграждането на църквата в селото са следните:

  1. Нафталим-йеромонах, игумен на Капиновския манастир, родом от Церова кория.
  2. Иван-йерей е поп Иван Михов, открил първото частно училище — 1784 година.
  3. Паисий йеромонах, игумен на Капиновския манастир — 1854—1855 година, роден в Церова кория.
  4. Стоян-йерей Милев, баща на поп Петър — дългогодишен свещеник в селото до Освобождението, прадядо на архимандрит Флавиян — игумен на Рилския манастир през 1935 година.
  5. Недю-йерей — богат селянин.
  6. Михаил-йерей — баща на Васил Попиванов, прадядо на учителя Димо Иванов.
  7. Йован-йерей — баща на Васил Попиванов, прадядо на учителя Димо Иванов.
  8. Харитон-йерей, дядо на Иван Церов. Учил е забележителното училище на Нафталим в Капиновския манастир 1860—1863 година. Бил е протосингел при Ловчанския митрополит Иларион Ловчански. Ходил в Ерусалим и затова носел титлата иконом хаджи поп Харитон.
  9. Панайот-поклонник — хаджи Пано.
  10. Радко-поклонник — син на хаджи Пано.
  11. Стоян-поклонник — син на хаджи Пано.
  12. Добри-поклонник — син на хаджи Пано.
  13. Куцар — богат селянин пчелар.
  14. Пенчо — син на Моян Радев, заклан от кърджалиите в с. Шереметя в 1798 година.
  15. Недю — богат селянин.
  16. Еню — богат селянин.

 Църквата е преустроявана два пъти. През 1908 година е съборена старата дървена камбанария и на нейно място се изгражда нова камбанария31. Голямата камбана е донесена от Австрия от градинарите Стефан Гошев и Панайот Стоянов. При вдигането и с въжета, за да я поставят на камбанарията, я изтървават и тя се пуква. От нея изливат две камбани — голямата и средната. Най-малката е донесена от Русия от градинаря Никола Славчев през 1912 година. През 1929 година се извършва преустройство и в църквата. Разширяват се прозорците, изгражда се женското отделение и се поръчват нови икони на иконописеца Атанас Велев от Велико Търново32.
 Обзавеждането на църквата започва още след нейното строителство, главно чрез дарителство на икони. Тя притежава общо ПО икони до 1944 година — 42 малки, 45 средни и 23 големи. Като ктитори са записани на тях 44 души градинари, но вероятно те са много повече, защото дарителите не са се подписвали. Понастоящем в църквата са запазени следните икони:

  1. „Св. Тодор Трион“ — подарена през 1885 година от Тодоран Станев.
  2. „Св. Иван Рилски“ — подарена през 1835 година от Петко Панев.
  3. „Въведение Богородично“ — подарена през 1835 година от Петко Манев.
  4. „Богородица с младенеца“ — подарена през 1835 година от неизвестен дарител.
  5. „Св. Василий“ — подарена през 1857 година от ктиторите Панайот Харитонов, Михаил хаджи Радков, Петко Ковачев, Михал Стоянов, Никола Попдимитров, Петра Гани и Георги Урбаница, поставена на олтара.
  6. „Исус Христос“ — ктитор Васил Попниколов.
  7. „Архангел Михаил“ — ктитор Добри хаджи Панов.
  8. „Св. Никола“ — ктитор хаджи Стоян и жена му Неделя.
  9. „Св. Георги“ — ктитори Панайот хаджи Радков, Михаил хаджи Радков, Петко Ковачев, М. Иванов, М. Стоянов и Куция поп.
  10. От Русия градинарите донасят 12 икони: „Св. Йоан Предтеча“, „Св. Харалампий“, „Св. Трифон-Зарезан“, „Света Петка“, „Света Мина“, „Св. Стефан“, „Св. Триручица Богородица“, „Св. Йован Кръстител“, „Кирил и Методий“, със златна украса „Исус Христос“ и „Св. Богородица“, със сребърна украса „Плачещата майка“.
  11. От Света гора, Пантелеймоновия манастир, през 1857 г. един неизвестен светогорец донася малка дървена икона „Исус Христос“ и една голяма икона „Св. Богородица“.
  12. В църквата е запазена и една икона „Св. Антоний Преподобни Велики“, рисувана през 1857 година от Тодор Генков от Трявна.

 В църквата има голям полилей, донесен от Русия от Манол Станев Радев33.
 През периода на османското робство църквата винаги е имала няколко свещеници. Само по време на откриването на църквата през 1835 година се сочат имената на шест души. Това се обяснява с ламтежа на търновските владици за пари, защото попските длъжности са се продавали на поповете, а после със специален данък те са си събирали парите от населението.
 В църквата в Церова кория винаги се е служело на черковнославянски език. Когато започва борбата за църковна независимост начело с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, церовокорийските чорбаджии поддържат тази борба. Особено силна е омразата им срещу Търновския владика ПАНАРЕТ, който нарича българите бунтовници, а поповете обижда с различни епитети. Хаджи Пано не скрива своята омраза срещу него. Когато веднъж Панарет му отива на гости с цялата си прислуга, а това било през пости и близките на хаджи Пано били наготвили блажно ядене, стопанинът нарежда да се вдигне храната, защото през пости не се яде блажно, още повече че Панарет е владика. Домакинът не се стеснява да му иска обяснение, защо обижда селските попове, като ги нарича „пешек папаз“. Панарет обаче не се решава да се скара с хаджи Пано, защото се страхува от неговия твърд характер и от руското му поданство34.
 Хаджи Пано и по-видните чорбаджии в селото са в приятелски връзки с Иларион Макариополски и финансово подпомагат борбата за църковна независимост. В израз на благодарност към тях и населението през 1874 година той посещава Церова кория. Тържественото му посрещане в село най-добре описва Иван Церов: „Посрещането беше бляскаво, сърдечно, многолюдно. Струпаното хилядно множество се състоеше не само от церовчени, ами и от хора от околните села, толкоз повече че ИВАНОВДЕН е и сборът на селото. Попове също имаше в голям брой, облечени всички в празнични черковни одежди и окражени от хиругви и големи черковни фенери носени от момчета в дяконски стихари и оари. В две редици вървяха най-напред много ученици, под ръководството на учителя Атанас Кочанов, пееха песента на бача Кира Петров:

„Радвай се сега, мили народе,
Народен пастир сега ти доде.“

 Доблестният, велик старец сияеше от радост и благословеше на всички страни. Той яздеше на едър, сив кон и се придружаваше от четиримата си дякони: Василий, Стефан, (Стефан х. Радков от Церова кория), Григорий и Иларион (Иларион Неврокопски от Церова кория)“.34
 Това е било на ЙОРДАНОВДЕН. На другата сутрин ИВАНОВДЕН, сбора на селото, Иларион Макариополски извършва тържествена църковна служба и произнася слово „за ползата от училището и просвещението“. Изказва похвала на церовокорийчени за построеното ново училище през миналата 1873 г. и благодарност на Стоян Атанасов и жена му Рада за подареното място за училището и целия си имот за просвещението.
 Сборът на Церова кория се празнува още от XVII век, когато е била построена първата църква Св. Иван Предтеча“. И на този ден до късна нощ той се празнува с народни хора, веселие и трапези.
 и най-вече хаджи Стоян са държали за спазването на християнските празници и на черковните ритуали и обреди от населението. Църквата допринася много за сплотяване на населението и за укрепване на общината. Огромен е нейният принос в развитието на образователното дело. Тук, в църквата, даскали и попове изнасят нравоучителни и патриотични слова, тук започват тайните преговори за подготовка на бунтове и въстания срещу поробителя. Църквата е пазителят на българския дух и националност. Историята на църковното дело в Церова кория през всички времена е непосредствено свързана с историята на Капиновския манастир35.
 Не случайно явление е това, че през периода на Втората българска държава по стария римски път, водещ от Горна Оряховица за горния Еленски проход, са построени три църкви „Св. Троица“, а именно: в Лясковец, в Радомир и най-старата църква в Капиновския манастир, която се е намирала на 4 км от сегашното му място. Това подсказва, че тяхното възникване е свързано с важни исторически събития, станали в Търновград, и винаги са били духовно и икономически свързани помежду си36. Макар и да се нарича Капиновски, церовокорийчани имат голям принос за развитието на манастира. Само през XIX век шест души от селото са игумени и ръководят манастира. Един от тях, дал много за него, е Нафталим, бил игумен 52 години; Паисий — от 1854 до 1855 година, Партений — от 1855 до 1856 година, Серафим — от 1867 до 1872 година, Хрисант — от 1872 до 1874 година, и Стефан хаджи Радков от 1894 до 1901 година и от 1906 до 1908 година. През най-тежките години на робството и най-дълго игумен е Нафталим. Той е роден в Церова кория около 1770 година. Произхожда от рода на Моян Ковачев. Остава от малък сираче. Родителите му и светското му име не са известни. Даден послушник в Капиновския манастир, тук той изкарва целия си живот. Учи в килийното училище на манастира и духовното училище в Света гора, където изучава гръцки и турски език. Още от малък се отличава с буден ум, съобразителност и трудолюбие. Тези негови качества са оценени от поп Стойко Владиславов, който няколко месеца през 1794 година е игумен на Капиновския манастир и по-късно ръкоположен за епископ Софроний Врачански. Когато Софроний Врачански напуска манастира, казва за Нафталим: „Там има един монах, умен и способен за големи дела.“ На 24 години Нафталим става игумен на манастира, който ръководи от 21 септември 1794 до 30 януари 1846 година. Поема ръководството от епископ Софроний Врачански и става негов идеен последовател. През времето, когато са били заедно, Нафталим започва да преписва Паисиевата история от втория препис на Софроний Врачански, но не успява да го довърши, защото последният се премества във Враца37.
 Верен последовател на своя духовен баща, Нафталим си поставя като задача да работи за пробуждане съзнанието на българите чрез просвета и образование. На мястото на килийното училище през 1828 година открива училище с широка програма, в която въвежда българската граматика и „Царственик или история болгарская“38.
 В края на XVIII век кърджалиите три пъти нападат и опожаряват манастира. Той успява да спаси „поменика-триптих“, подарен му от Софроний Врачански, в който е отбелязано, че той става игумен след него. Разрушенията от кърджалиите са големи, всички ръкописи са изгорени. Нафталим издействува разрешение от Цариград и през 1835 година разгръща голяма строителна дейност. За кратко време възстановява съборените от кърджалиите манастирски сгради, църквата „Св. Никола“. За да не бъде никога повече свидетел на нейното разрушение и опожаряване, я изгражда от камък, еднокорабна, солидна, без купол. Като пазител на българското той взема царските двери от стара църква (вероятно от радомирската „Св. Троица“), защото те наподобявали на дверите на подземния храм „Рождество Христово“ в манастира „Св. Преображение“ край Търново. Събира от околните села опазените от пожарищата икони и ги поставя в църквата. По своя инициатива през 1811 година възлага на поп Витан от Трявна да нарисува няколко икони, които след възстановяването на църквата поставя в нея.
 Нафталим умее да поддържа добри отношения с гръцката патриаршия и турската власт. Същевременно използува всички средства за опазване и духовно формиране на българското национално съзнание. Той е умен и практичен човек, но не и революционер. По време на Велчовата завера 1835 година поддържа връзки с игумена на Плаковския манастир отец Сергей, скрива в манастира съзаклятниците, но сам той не участвува в заверата. Счита, че българите сами не биха могли да се преборят с могъщата турска империя и е за издигане на народностното съзнание чрез просвета, за да се запази от асимилация и унищожаване народът.
 Нафталим ходи два пъти на Божи гроб — 1810 и 1818 г. Достига сан „архимандрит“. Ползва се с голям авторитет, което се вижда от няколко документа. Отец Йован от Елена, пишейки за него, го титулова: игумен-преподобний, славний игумен, игумен умний, високопилний39.
 През своя творчески живот в Капиновския манастир Нафталим никога не забравя родното си село Церова кория. Спомените и преданията за Радомир и църквата „Св. Троица“ са живи в него. Може би не случайно на корниза на църквата „Св. Никола“ е написано: „ПЕРВО СОЗДАЛ СЕ ХРАМ СЕЙ ВО ИМА ТРИЦЕЙ“. Той е един от първите инициатори за възстановяване на църквата в Церова кория през 1835 година. Използувайки своите широки връзки с епитропа на Хилендарския манастир отец Исая, българин, той организира не един път отиването на богомолци от селото в Света гора. И след неговата смърт тези връзки с Атонските манастири продължават. През 1876 година 20 души от селото, възседнали охранени коне, се отправят за Света гора40.
 Нафталим умира през 1846 година и е погребан в преддверието на църквата в Капиновския манастир. На гроба му е поставена каменна плоча с надпис: „Този божи раб, игуменувал 52 години и преминал от неспокойния си живот във вечния в 1846 година, 30 януари.“41
 Друга бележита личност от Церова кория, игумен на Капиновския манастир, е иромонах Хрисант. Роден в село около 1772 година. От малък е даден послушник в манастир. На 20 години става игумен, две години преди Нафталим и след неговата смърт още пет години игуменува. Той се отличавал с висока християнска благочестивост, ученолюбие и трудолюбие. Като монах и игумен дълги години се грижел за стопанството на манастира. Под негово ръководство и грижи са се обработвали ниви, лозя, овощни градини, зеленчукови градини, отглеждали стада говеда, овце, кози, пчелници. След смъртта на Нафталим се премества да живее в неговите стаи (старата част на манастира). Наследил неговия ученолюбив дух, той подкрепя материално множество ученици в Габровската гимназия, в Петропавловската духовна семинария. Лично на Иван Церов дава 1500 гроша, за да завърши духовната семинария в Лясковец. Подпомага със стипендии да завършат духовната семинария в гр. Одеса Иларион Неврокопски и Гани Чолаков от Церова кория. Дарител е за построяване на църквата в Церова кория.
 Церовокорийчани черпят наука и знание от богатата съкровищница на Капиновския манастир. Най-будните и просветени хора учат тук. В старото килийно училище е добил образованието си първият частен учител на селото поп Иван Михов. Тук учат синовете на хаджи Пано — Радко, Стоян и Добри, и редица издигнати хора от селото, като Моян Ковачев и много други. Една голяма част от тях стават свещеници, други — учители и пръскат наука и просвета сред поробеното население. Преди и след Освобождението Стефан хаджи Радков е игумен в манастира и провежда срещи на управниците от Търново и често там се решават държавните и политически въпроси. Капиновският манастир допринася много за издигането на бележити духовници от Церова кория, като архимандрит Флавиян — игумен на Рилския манастир, Иларион Пенчев Неврокопски, архимандрит Неофит — игумен на Етрополския манастир и други42. (Приложение № 1)

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top