Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
5. КНИЖНИНА
През периода на Възраждането литературните и други произведения са недостатъчни. Причините за това са в липсата на печатници и книгоиздателски къщи в България. Авторите, преводачите и съставителите са принудени сами да търсят начини за отпечатване на своите книги вън от българските земи. Това оскъпява книгите и често се налага авторите да прибягват до помощта на бъдещите си читатели. Със специални обявления те поканват съмишлениците си да финансират отпечатването на съответните книги и като благодарност за това записват имената им в края на книгата под заглавие „Родолюбиви спомоществователи“.
В Церова кория от 1833 до 1869 са закупени 241 книги от 73 спомоществователи. Това са учители, духовници, първенци на селото и по-заможните и ученолюбиви селяни. Още през 1833 г. за аритметиката на Христаки Павлович се записват шест души: Г. хаджи Панайотов, поп Иван, поп Михо, поп Недю, поп Стоян Почитенородний, Пенчу Ратов, Рат Моянов.
“За православное учение“ на Иларион Макариополски през 1844 година се записват шест души: Иконом поп Стоянов, поп Харитон, хаджи Радко, хаджи Стоян, хаджи Добри, Иван чорбаджи, Стойко Радков и ученикът Панайот хаджи Добрев. И в Капиновския манастир хаджи Нафталим, Паисий, Серафим от Церова кория.
През 1845 година за книгата „Две советователни слова Плотарха“ от Иванча Стояновича са записани от село: поп Стоян — 5, поп Харитон — 1, хаджи Панайот — 1, хаджи Радко — 1, хаджи Стоян — 1, Стойно Радюв, — 1, Цоню Стоянов — 1, Михаил Стоянов — 1, Дончо Чернюв — 1, Тодор Стоянов — 1, поп Никола Драгижев — 1, хаджи Нафталим — 7, Паисий — 3, Серафим — 1 и Иван Моянов — 1, или само за тази книга, свързана с възпитанието на децата, се абонират 13 души за 27 броя.
За книгата на Н. Трендафилов “Цветоброенето” от 1874 г. са записали 5 души от село. За “Писменицата на славянски език” от Иван Момчилов от 1847 година спомоществователи от селото са 8 души58.
Иван Момчилов, издателят на книгата на Гавраил Попович “”Разговор за сърдечно духовно образование” подарява 5 книги за училището.
За “Игиономия, правила да си вардим здравето” от Иван Владикин от 1858 година са записани 11 души. За “Венец азбучний” на Йордан Вълков от 1863 година спомоществователи са Хаджи поп Харитон — 1 и Петър поп Стоянов — 1 .
За “Поучение в света и велика четиридесятница” от 1868 г. на В. Велев са записани Стоян хаджи Панов — 1 брой, за “Минейник” — записана църквата — 1 бр., за “Житие на Св. Георги” от рилския монах Аверик — записани 15 души от селото. За “Поучително евангелие” от Софроний Врачански — 1896 година, са записани поп Харитон, Паисий и Софроний и един брой за църквата “Св. Иван Предтеча”.
За периодичното списание на Петко Рачев Славейков “Смена книга” от 1852 г. са записани поп Харитон, хаджи Радко, хаджи Стоян, хаджи Добри, а от Капиновския манастир церовокорийчаните Паисий — 3 броя и Серафим — 1 брой.
Комедията на Сава Доброплодни “Михал” от 1853 година предизвиква голям интерес, но не всеки е можел да се сдобие с нея. От селото 8 души стават спомоществователи — хаджи Радко, хаджи Добри, хаджи Панайот, хаджи Попов, хаджи Добри Панайотов, Никола Георгиев, Стоян Тодоров, Георги Рачков и Марко Стоянов59.
От изложените списъци се вижда, че любородните спомоществователи от селото закупуват предимно литература с религиозен характер и необходима за образованието на децата им, като българската граматика и аритметика. Но измежду тях осем души пожелават да притежават комедията “Михал”. Това показва, че в средата на XIX век религиозната литература не задоволява вече интересите на будните церовокорийчани. Макар че още театърът не им е познат, интересът към жизненоутвърждаващата литература нараства. Между лицата, закупили книгата, липсва името на хаджи Стоян Панов. Неговата строга религиозна нравственост изключва такъв род литература. но не така мислят неговите братя Радко и Добри. Те пожелават да се посмеят на “Михал”. Панайот хаджи Панайотов е също син на духовник, но той е човек с либерални възгледи и пожелава да притежава комедията. Другите спомоществователи, Никола Георгиев, Стоян Тодоров и Мариян Стоянов, са млади селяни, близки на новите идеи на своето време
Изброените книги и имена на спомоществователите от Церова кория дават възможност да се докоснем до живота и интересите на неговите първи хора. Но преди всичко броят на родолюбивите жестове характеризира селото като едно от будните села, в което никога не е угасвал пламъкът на образованието и просветата. Не са много селата, които могат да се похвалят, че за един период от 36 години са закупени 241 книги.
Погледнато от социална гледна точка, спомоществователите докъм четиридесетте години на XIX век са свещеници, игумени, духовници в Капиновския манастир и по-богати селяни, като хаджи Пенчо, хаджи Пано и други, които знаят да четат и пишат и разбират необходимостта от книгата. След 40-те години интересът към книгата значително нараства. Стремежът към образованието е вече обществен идеал и всеки по-заможен селянин се стреми да даде своя дял за развитието на българската книжнина. Все по-често се срещат имената на забогатели градинари-селяни, като Стойно Радев, Иван Василев, Спас Димитров. С това могат да се обяснят настъпилите културни влияния и социални промени в селото. (Приложение № 4)
Движението на спомоществователите дава силен тласък за издигане на образованието и културата на населението от Церова кория60.