2. ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

2. ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

След Освобождението настъпват коренни преобразования в политическия живот на Церова кория. За кмет на общината е избран Михаил Христов Кокошков, за зам.-кмет — Ради Стойнов Радев и за общински съветници — Панайот хаджи Радков, поп Никола Василев, Васил Попов, Михаил Саваков, Михаил Иванов и Радко хаджи Добрев. Основната фигура в политическия живот на селото е хаджи Стоян Панов, който и преди Освобождението е управлявал селото. Хаджи Стоян е роден през 1811 година в село Кадиев чифлик (Церова кория). Учил е в родното си село при даскал Моян Ковачев, при Георги Граматик в Кованлъка и в Капиновския манастир. Владее гръцки, турски и черковнославянски език. Наследил твърдия характер и умствените способности на баща си, възпитан в нравствен български патриархален дух, той се налага в селото като най-изтъкната личност. За него време е образован човек и голям трибун. Това се дължи на постоянното четене на различни книги за нашествието на турците, описание на Ерусалим, френски книги, граматика и друга светска литература. Той е дълбоко религиозен, притежава и голям брой богословски книги, евангелие, библия. Като спомоществовател абонира най-много книги в селото. Той е един от дарителите за строителството на църквата и оглавява дълги години черковните дела, настоятел е на църквата и училището и разпоредител на всички финансови и благоустройствени въпроси19.
 През време на робството той не един път застава начело на делегации пред турската власт в защита на българското население. Още на 30-годишна възраст, през 1850 година, с други двама представители отива в Цариград при великия везир и измолват намаление на даждието за овце и дюлюми. Той участвува в подготовката на Капитан Николовата буна, в Априлското въстание 1876 година, но както повечето чорбаджии не довежда докрай започнатото дело. В решителния момент, при избухване на въстанията, той се оттегля от борбата и често става пречка и други хора от селото да не участвуват в революционните борби. Известно е, че той неведнъж се застъпва за арестувани хора от селото след въстания и завери и ги спасява от турските издевателства20.
 Под неговото будно око в селото се решават всички обществени въпроси, явява се като защитник на справедливостта и трудолюбието. Но сам е убеден, че по честен път не може да се забогатее. Разказват за такъв случай у тях: Слугинчето му Донка, като чистила мазата, намерила в едно кьоше менче с жълтици. Отивах при хаджи Стояна, който седял с приятеля си на трапезата, и му казва: „Чорбаджи, кажи ми драгичко“ — и държи с две ръце отзад менчето със злато. Чорбаджията се почудил, но казва „драгичко“ и слугинчето усмихнато му подава менчето със златото. Тогава хаджи Стоян взема една жълтица и я подава на момичето, като му казва: „Бедно си се родило, бедно ще умреш“21.
 Неговото голямо приятелство с хаджи Ибрахим и хаджи Дервиш, върли търновски главорези, поставя под съмнение чистотата на някои негови обществени и лични дела през време на робството22. Търговската дейност, която развива, и огромните богатства, които натрупва, не могат да се считат само плод на честен труд. За тях допринася експлоатацията на бедното селячество с лихварството, което практикува23. Безспорен е също фактът, че той е доверено лице на турските власти. За това говори издаденият документ на 30 август 1853 година, с което се разрешава на хаджи Стоян Панов от Кадиев чифлик да носи чифте пищови, пушка и нож24. Тежкото положение на българите под турско робство налага първенците на селото да лавират пред турската власт, за да опазят българското. След Освобождението в мазите на хаджи Стоян и брат му хаджи Радко са намерени купища пищови, ятагани, пушки, които изясняват, че те не са дошли с разрешение на турците, а по тайни пътища, за тайни дела, насочени против турската власт. Хаджи Стоян, щом е разрешил в неговия дом да се укрива това оръжие, вероятно не е бил чужд на революционната борба25.
 След Освобождението той активно се включва в укрепването на младата българска държава. Става най-довереното лице от района на управлението в Търново. Още по време на войната на него се възлагат политически и стопански задачи. За това говори писмото на окръжния управител в Търново от 6 юли 1878 година, с което се възлага на хаджи Стоян да национализира петте мелници в Капиново, собственост на турци, и да ги пусне в действие26.
 Под негово ръководство, непосредствено след Освобождението, се укрепва политическата власт в селото и се мобилизира населението за възстановяване разрушенията от войната. Провеждат се първите благоустройствени мероприятия — възстановяване на пътищата, благоустрояване на двете селски чешми, построяване на каменен мост до горната селска чешма. С помощта на Добри Петков от Церова кория се проектира болницата, чието строителство започва през 1915 година и завършва през 1936 година. Проектира се и през 1908 година се построява общинската сграда на мястото на старите турски складове за зърнени храни27.
 След Освобождението в Търново се решават най-важните политически въпроси на младата българска държава — създаването на Търновската конституция и избирането на княз на България. Церова кория взема активно участие в решаването на тези въпроси чрез своя представител хаджи Стоян Панов28
 Съгласно Берлинския договор имперският руски комисар княз Дондуков Корсаков на 10 февруари 1879 година свиква в Търново народни представители от по-видни хора за създаването на Конституция за новата българска държава. Определянето на депутати за Първото учредително народно събрание става по четири показателя: депутати по звание — 128 души; представители на различни сдружения — 5 души; депутати, определени от имперския комисар — 24 души; депутати по избор, посочени от народа — на 8-10 хиляди избиратели по 1. Избрани са 88 души, измежду които е и хаджи Стоян Панов29. Той е избран от населението в селата Церова кория, Капиново, Пчелище, Драгижево, Миндя и Марийно село30.
 Хаджи Стоян, макар че произхожда от чорбаджийско съсловие и е представител на Консервативната партия в

След Освобождението на България обществените функции на училището претърпяват коренни изменения. Като институт то става орган на държавната власт, свързан непосредствено с държавната политика. В първите две десетилетия се развива под влиянието на революционно-демократичните традиции, останали от Възраждането, и те се отразяват в организацията на учебното дело. В законодателната дейност на Марин Дринов37 личи подчертаване на ролята на училището като фактор за активизиране на целия народ да участвува в стопанския подем, в политическия и културния живот. Запазва се традицията грижата за поддържане на училището да принадлежи на общините, да бъде дело на самия народ. Началното образование става всеобщо, задължително и безплатно38. В Учредителното събрание се обсъждат тези въпроси и началото на българското образование се узаконява в чл. 78 на Търновската конституция39.
 Освобождението заварва училището на Церова кория с три отделения и два класа, в които учат 130 деца. Преподаването в училището е било на високо ниво дотогава. Това се дължало на добре подготвените учители Атанас Кочанов, Марин Желязков и Иван П. Церов. След Освобождението до 1880 година учители в селото са били Добри Петков, Никола М. Церовски от Церова кория, Момчил поп Иванов от Елена и Пенчо хаджи Иванов от Горна Оряховица. Те въвеждат задължително и безплатно първоначално образование за децата от двата пола40. Дотогава са учили в училище само пет-шест момичета. След излизане на закона всички, подлежащи на обучение, се учат.
 През 1880 година излиза закона за преустройството на училищата. След него задължителното първоначално образование се увеличава на четири години. Създават се трикласни училища като продължение на първоначалните.
 След Освобождението, по време на управлението на Стефан Стамболов, се предприемат основни преобразования в областта на просветата и културата. Излиза нов закон за народното просвещение, изработен от Георги Живков. Той е първият основен закон на българската просвета и култура, който дава първата съвършена организация на нашето училище и поставя началото на една целенасочена културна дейност41.
 В духа на новия закон в Церова кория се създават четири отделения и един клас. След 1880 година в училището преподават предимно учители от селото. Никола Шилков, Димо Иванов Димов и Петър Попов са едни от най-добрите преподаватели и възпитатели по него време. Освен това тук са работили и учители от други градове със солидна подготовка, като Васил Тодоров от Шумен, Марийка и Иван Королиеви от Търново, Люба Радева, Парашкева Стоянова, Роза Попова, Смарайда Цонева и Петко Цонев — директор на училището, загинал в Междусъюзническата война, Тодор Георгиев от с. Пчелище — директор на прогимназията42.
 През този период на най-високо ниво се издига образователният процес на учителите специалисти Иван Димитров Чантов, Иван Стоянов Пенчев, Михаил Стянов Гюзелев. Те не само се стремят към усъвършенствуване начина на преподаване и разширяване на знанията на децата, а отдават голямо значение на възпитателния процес и правят опити за осъществяване на връзката между училището, семейството и обществото Слагат началото на читалищната дейност като помощник на училището. С откритата библиотека със стари ръкописи и съвременни книги, с вестниците и театрите събуждат интереса към просвета и култура на населението и стремеж да му дадат по-високо образование. Своята учителска дейност в училище насочват главно към патриотичното възпитание, поддържане на братските чувства към славянските народи и преди всичко към освободителката Русия. Слагат началото на естетическото възпитание43.
 1899 година в селото идва за учител Стефан Савов Стоянов, социалист и последовател на Димитър Благоев. Изхождайки от статията на Димитър Благоев в сп. „Ново време“ от 1900 година „За образованието“, Стефан Савов пръв научно изяснява социалистическата тенденция на образованието. Той вижда буржоазното училище като член на Светата Троица, училището, църквата и казармата, чието велико предназначение е да завладее душата на детето и да го направи годно да умре за буржоазията. Тези марксически постановки, дадени от Димитър Благоев, Ламби Кандев и Вела Благоева, Стефан Савов се стреми да ги изясни на научна основа както на децата, така и на родителите. Основните теми са били „Семейство и възпитание“, „Историческите възгледи върху природата“, „Истинският лик на Христос“. В темата за същността на буржоазното възпитание той пише: „Буржоазията също казва, че училището служи на народа. За кой народ става дума. Когато народът е разделен на две класи, не може да се говори за целокупни народни интереси. Тя използува религията за заблуда на младия човек“. Стефан Савов е за ново, общодостъпно творческо училищно обучение. Той засяга въпроса за домашното възпитание и условията, при които се отглеждат и възпитават децата. Прави усилия да въздействува чрез училището и читалището на цялото общество44. За неговото влияние върху подрастващото поколение най-добре говорят спомените на неговия ученик Радко Тодоров, който пише: „На нас, учениците, той говореше, че само по пътя на борбата за освобождението на народа от експлоатацията на богатите ще намерим правия път. Той с помощта на учениците организираше театрални трупи на селската сцена и играехме „Разбойници“ от Шилер, в която аз вземах участие. Той беше строг, но справедлив. Виновните наказваше. Бедните селяни го обичаха, а богатите го мразеха“45.
 С тази идейна пропаганда Стефан Савов упорито и настоятелно е воювал за народно, творческо образование. Неговите ученици стават негови идейни последователи.
 През годините 1907/1914 в училището на село Церова кория са преподавали учителите: Ана Стойнова от гр. Елена, Иван Лечев, Йордан Попов, Стефан Тошев, Люба Радева, Петър Попов, Стефан Михайлов, Петко Михайлов, Петко Цонев, Екатерина Пенчева, Параскева Стоянова, Олимпиада Димитрова, Смарайда Цонева, Богдана Атанасова, Йордан Христов Кулолиев, Мария Кулолиева и Никола Пенев от Долна Оряховица. Подготовката и педагогическият опит на повечето от тях са били на висотата на тогавашните изисквания за образованието. В училището са учели почти всички подлежащи момичета и момчета46.
 месец януари 1908 година на власт идва Демократическата партия, която въвежда нов закон за народната просвета. Той променя организацията на пълната гимназия, като отделя долните три класа в прогимназия, ликвидира трикласните училища и увеличава горния курс на гимназиите от 4 на 5 години47.
 Въз основа на този закон стават промени и в училището на Церова кория. Броят на децата в отделенията е нараснал значително. Това налага да се открие и първи клас. През 1913 година се открива първи клас с учител Никола Панев от Долна Оряховица, завършил Духовната семинария в София. Той става пръв директор на прогимназията. Първи клас е бил с 23 ученици, през 1918 година нараства на 40 ученици. Създават се условия за откриване на още два класа, но липсват помещения. Като най-актуален въпрос възниква строителството на ново училище в селото48.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top