Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
1. ПРОНИКВАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ И ОСНОВАВАНЕ ГРУПА НА БРСДП — 1900 ГОДИНА
В края на XIX век се зараждат социалистическите идеи в България. През 1885 година Димитър Благоев се завръща от Русия и заедно с Вела Живкова започват да издават сп. „Съвременен показател“, от страниците на което се извършва социалистическа пропаганда, която най-напред си пробива път в градовете Габрово, Търново и Казанлък.
В Габрово Ефтим Дабев и Тодор Постомпиров — учители-социалисти, през 1886 година започват да издават в. „Росица“, който също е имал за цел да пропагандира социализма. Около редакцията се оформя социалистически кръжок1.
По това време в Априловската гимназия от Церова кория учат Иван Димов Чантов, Иван Пенчев, Михал Ст. Гюзелев и Иван Дончев Цанов. Те участвуват в марксически кръжоци, където се запознават с произведенията на Карл Маркс и с друга социалистическа литература, която оформя нов мироглед у тях. Още като ученици пренасят в селото прогресивна литература, която се предава тайно от ръце на ръце за прочитане от по-будните младежи2.
Като пръв носител на социализма в селото се счита Иван Д. Чантов (Приложение № 1). Той се ползва сред селяните с голям авторитет заради високата си образованост. Владее немски, френски и японски език и е голям математик и ревностен есперантист. Кореспондирал с Махатма Ганди. Получава списание „Олд Мото“. Той завършва пръв Априловското училище през 1885 година3.
Следващата година завършват Иван Пенчев и Михал Гюзелев, а в 1887 година — Иван Дончев Цанов. Първите трима стават учители в селото, а Иван Цанов — писар в общината4. (Приложение № 1)
През първия период социализмът трудно си пробива път сред селяните, по-голямата част от които са градинари. По-бедните са зависими от газдите, средното съсловие градинари са обхванати от стремеж към забогатяване. За пролетариат в селото могат да се считат само ратаите, които се намират в икономическа зависимост от чорбаджийското съсловие и са откъснати от политическия и обществения живот. При тази обстановка младите социалиста се насочват към читалището, в което чрез просветна и културна дейност да привлекат селската младеж и да пропагандират социализма. Още през 1887 година Михаил Гюзелев като библиотекар5 има огромен принос в разпространяването на марксическата литература. Той успява още в оня ранен период на зараждане на социалистическите идеи да достави марксическа литература и първите социалистически вестници и списания. Оттогава в библиотеката са запазени „Капиталът“ от Карл Маркс, „Комунистическият манифест“.
Една голяма част от тази литература е унищожена от учителя Борис Недевски през 1932 година — член на фашистката организация „Родна защита“6.
Класическата литература заинтересува читателите и в скоро време нейният брой нараства. Особено голям е интересът към руските революционери-демократи Чернишевски, Херцен и Добролюбов, както и към първите социалистически вестници и списания. Освен раздаването на книги социалистите започват да организират в читалището изнасянето на реферати, сказки и пиеси7.
За пръв път пред селяните се провежда атеистичната пропаганда, изнасят се беседи за произхода на религията. Но влиянието на църквата е голямо и трайно, още повече че от селото са излезли видни духовници и владици, които често го посещават.
Социалистите, по време на коледните празници, демонстрират своето отрицание към религията. Когато богомолците обикалят църквата и свещениците пеят „Многая лета“, те вървят с народа и пеят народни песни. Иван Дончев Цанов събира костенурки и налепя по тях запалени свещи, като ги пуска след шествието8. Така атеистичните убеждения на социалистите стават достояние на широк кръг от населението. Богатите селяни започват да ги наричат „чучулигите“.
След Търновската сбирка и Бузлуджанския конгрес през 1891 година социалистите все повече навлизат в обществено-политическия живот на селото, но организирана марксическа трупа не се изгражда. Това става по-късно, когато в селото идва за учител Стефан Савов от Златарица, назначен за учител в Церова кория през 1899 година. Син на възрожденския революционер Сава Стоянов, член на революционния комитет в Златарица по подготовката на Априлското въстание 1876 година, Стефан Савов като ученик в Педагогическия институт в Казанлък попада в прогресивни среди и става последовател на Димитър Благоев. Заедно със свои другари участвува в охраната на Бузлуджанския конгрес през 1891 година9. (Приложение № 1) Малко по-късно, под влияние на Никола Габровски, той влиза в редовете на БРСДП. В своята биография отбелязва: „През 1895 година се свързах с партията за цял живот. Тази е годината, когато лично аз се запознах с Никола Габровски на партийно събрание в Търново. Партийните събрания ставаха в дома на дядо Дончо, на улицата „Макензен“ — 1010.
В Церова кория той развива огромна по обем дейност с научно съдържание и идейно-политическа насоченост. Стефан Савов е не само педагог на децата, а и на техните родители, обществено-политически деятел.
Тази огромна по обем дейност е трудно да се разграничи. Като главен учител, председател на читалище „Развитие“ и деец на БРСДП, със своята висока култура и организаторски способности, той печели любовта и уважението на селяните. За него учителката Ана Стойнова пише: „Той беше умен, обаятелен със своите широки социалистически познания, обичаха го селяните, учителите, младежта.11„
В Церова кория той работи осем години. През това време е в постоянен контакт с Никола Габровски, Ламби Кандев, Тодор Павлов, В. Ангелов, Никола Попов и Лазар Станев. За него Георги Бакалов през 1901 година пише на Донка Вичева във Велико Търново: „Там имам един добър стар познайник, Стефан Савов, обърнете се към него.“12
През това време той е в непрестанна връзка с великотърновската партийна организация и това неминуемо дава основа и насока в неговата педагогическа, културно-просветна и социалдемократическа дейност. През декември 1899 година е избран за председател на читалището13. Около него се обединяват учителите-социалисти Михаил Ст. Гюзелев, Иван Д. Чантов, Иван Д. Цанов, Иван Ст. Пенчев, който става секретар на читалището. (Иван Д. Чантов живее в Търново, но редовно си идва на село.) Оформилата се група от учители-социалисти изнася сказки, реферати с патриотична и социална тематика. За пръв път селяните слушали „Що е стока, капитал, принадена стойност“, „Що е социализъм и има ли той почва у нас“, „Македоно-Одринското освободително движение“ и др.14
Социалистите подготвят и провеждат голямо тържество за посрещането на XX век15 с богата литературна програма, в която взема участие новоизграденият хор към читалището, учители и ученици рецитират стиховете на Ботев. Те спечелват симпатиите най-вече на младежите-градинари. Някои от тях, като Тодор Маринов и Петко Дашков, започват да се интересуват от марксическа литература и стават редовни читатели в библиотеката.
През пролетта на 1900 година се основава социалдемократическата група (социалистическа дружинка) от седем души. Учредители стават Стефан Савов, Иван Д. Чантов, Иван Д. Цанов, Михал Ст. Гюзелев, Иван Ст. Пенчев, Тодор М. Пенчев и Петко Кунчев Дашков. Стефан Савов е секретар на партийната група от пет учители и двама градинари.
Тодор Маринов току-що е влязъл в новопостроената си къща и предоставя дюкянското помещение за клуб на партията.
Над вратата е поставена табелка „Клуб на социалистите „Карл Маркс“. Всички членове получават списание „Ново време“ и „Работнически вестник“. За това свидетелствува кореспонденцията на Стефан Савов с редакциите на тези издания.
С писмо № 25 от 1. X. 1900 година той пише до редакцията на сп. „Ново време“ в Пловдив: „Последната девета книга излезе и се изпрати на абонатите, като на дружеството ни не е изпратена и двойната 7—8 книжка. Моля изпратете ги.“17
На 12. X. 1900 година изпраща друго писмо до редакцията на „Работнически вестник“ — София:
“Преди повече
от три седмици изпратих за първото полугодие на вашия агент Иван Малидов от Велико Търново абонамента за вестника, ала нито един брой досега не е изпратен. Моля, изпратете ни броевете. Членският партиен внос се е плащал вероятно в централната партийна каса в София, както много други.“18
Социалдемократическата група се намесва активно в целия обществено-политически живот на селото. Тя прониква и застава начело на най-важните института — читалището, училището и общината.
Читалището, оглавено от Стефан Савов, се превръща в трибуна за патриотично възпитание и социалистическа пропаганда. Училището, на което Стефан Савов е главен учител, става център за научни знания и идейно-политическа насоченост. За пръв път в училище се говори за социалистическите идеи. Неговият ученик Радко Тодоров в спомените си пише: „Савов много обичаше младежите. Тогава баща ми Тодор хаджи Добрев беше стамболовист и наричаше Стефан Савов „чучулига“, т. е. социалист… Лична на мен Савов ми е говорил, че младежта трябва да симпатизира на марксизма, да бъдат социалиста.
Стиховете на Ботев се декламираха и това дразнеше баща ми, а така също и другите богаташи.
Затова Савов беше принуден да напусне селото. За всички ни той беше водач и ни сочеше нов път19.“
В училището, заедно с учителите социалиста, той слага началото на атеистичната пропаганда. Със закон за народното образование е утвърдено преподаването в училище на „Закон божи“. Освен това учителите са задължени в празник да водят учениците на църква, а понякога, на големи християнски празници, да участвуват в църковното пеене. Стефан Савов е поканен да участвува с децата в църковното пеене един неделен ден. Той не отказва на свещеника, но вместо черковните пени децата изпели детска светска песен. Всички присъствуващи в църквата остават учудени, а свещеникът — възмутен. Искат да го уволнят, но селяните го обичат и уважават като добър педагог и се застъпват за него20.
Религиозното възпитание в училище е сериозно нарушено. Атеистичната пропаганда продължила. На следващата 1901 година друг учител, социалистът Михаил Гюзелев (Приложение № 1), но време на великденските празници също е поканен да участвува с децата в църковното пеене. Той ги подготвя и в църквата вместо „Христос воскресе“ те изпяват „Китчице, буйна лободо“. Тези смели прояви на учителите-социалисти срещат голяма съпротива от страна на чорбаджийското съсловие и неодобрение на голяма част от трудовото население21. За тази проява Михаил Гюзелев е осъден и лежал в затвора, след което го преместват да учителствува в с. Бадевци, Еленско22.
Някои от младежите с възторг посрещат това противопоставяне на религията, и то в селото, от което са излезли най-много владици. Антирелигиозното възпитание оказва положително влияние на една част от учениците на Стефан Савов, които по-късно стават негови идейни последователи и основатели на партийната организация в селото.
общината през 1900 година вече работят двама от членовете на социалдемократическата група — Иван Дончев Цанов — писар, и Иван Стоянов Пенчев, който напуска училището и става бирник. Чрез тях социалистите се намесват активно в решаването на обществените въпроси в селото. По това време кмет е Петко Михайлов — стамболовист. Те поставят пред него искане общината да реши няколко въпроса в интерес на селяните:
- Да се изгради потребителна кооперация за регулиране цените на стоките. Инициаторът на тази идея, Иван Ст. Пенчев, изнася сказки пред селяните, в които говори, че експлоатацията от чорбаджиите-лихвари и кръчмарите може да бъде отстранена само като се изгради кооперация, която да регулира цените. Първо да се създаде потребителна кооперация, а след това и земята да се кооперира.
(Тези идеи не се харесват на чорбаджиите и на кмета Петко Михайлов и между тях възникнал остър конфликт23.) - През 1900 година Радославовото правителство въвежда данък „десятък“ — съществувал преди Освобождението. Сред селяните настъпва голямо брожение. На събрание те се обявяват против събирането на този голям данък. Социалистическата група поставя въпроса пред кмета Петко Михайлов да бъдат подкрепени селяните в тези искания и да се изпратят възражения до правителството. Но кметът отхвърля това предложение и започва преследване на социалистите.
- При една проверка се установява, че в общината липсват обществени средства. Членовете на социалистическата група се усъмняват в злоупотреба на кмета Петко Михайлов и искат да дадат отчет пред населението. Той отлага въпроса за проучване.
Минават няколко години и изчезват документи от архивата на бирника Иван Пенчев. Начитат го и го принуждават да си продаде къщата, за да изплати липсващите суми, като временно се изсели от селото. Вината е прехвърлена на социалистите24.
По този начин искат да компрометират социалдемократическата група пред населението, която създава трудности на буржоазната власт на селото.
Петко Михайлов и Йордан Попов отнасят въпроса до Инспекцията на Великотърновската учебна околия. По средата на учебната година, на 15 януари 1901 година, Инспекцията изпраща писмо до Стефан Савов: „Съобщава Ви се, господин учителю, че сте отстранен от длъжността „главен учител“. Да предадете училищните пособия, книги и други училищни принадлежности на учителя Йордан Попов, който е назначава за главен учител.25„
Това е наградата на учителя-общественик. Той прави възражение, но Инспекцията отговаря: „Съобщете на господина Савова, че възраженията му остават без последствия“26.
Това не сломява духа на убедения марксист, той продължава да работи в училището, в читалището и със социалдемократическата група. Преследван от властта, Стефан Савов никъде не се е задържал повече от една-две години. Неговата активна социалдемократическа пропаганда и тук става причина през 1902 година да бъде преместен да учителствува в друго село. Под въздействието на останалите социалиста селяните протестират и настояват да бъде върнат да учителствува в Церова кория. Вероятно настояването е голямо и достига до Великотърновската учебна околия, която под натиска на населението, в основата на което стоят социалистите, през 1903 година отново връща Савов да учителствува в Церова кория27.
Той с жар възобновява читалищната и партийната дейност. Привлича нови съмишленици на социалдемокрацията. Клубът на партията се посещава от повече младежи и между тях няколко жени: Ана Стойнова, Ана хаджи Добрева и Тодора Стоянова Церовска, за която се оженва.
агитационна работа е извършена от партийната група по време на парламентарните избори. Особено активен е Иван Д. Цанов. Той обикаля седенките на жените, където се събират много младежи, и агитира да гласуват за кандидатите на БРСДП28.
След разцеплението на партията през 1903 година на десетия конгрес на БРСДП се поставя задачата да се въвлекат в нейните редове повече работници и да се работи за тяхното класово осъзнаване. Селяните не се считат за революционна класа и тяхното приемане се отбягва. Мирогледът на Стефан Савов в това отношение е бил по-широк. За него селяните не са селяни въобще и решително провежда борба за класово осъзнаване на малоимотните и бедни селяни. В учителския му бележник на 31. I. 1907 година е залегнал тематичен план с беседи и сказки, които трябва да подготви и изнесе пред селяните29. Те са 35 на брой. Първите от тях са от Марксовата теория, десет по възпитание на подрастващите, а останалите по международни въпроси, селска политика и женския въпрос. От плана му се вижда, че едни въпроси са за широка аудитория, а други за по-тесен кръг — кръжоци. По това време той е вече член на читалище „Надежда“ — Велико Търново. От 1905 година — лектор към него и изнася лекции в други села и във Велико Търново30.
През същата 1905 година във Велико Търново е изградена Учителска социалдемократическа организация — УСДО — подразделение на БРСДП (т. с). Стефан Савов членува и в нея, участвува в събрания и срещи във Велико Търново31.
В Церова кория той издирва адресите на всички градинари извън селото и установява връзки с тях. През зимните месеци, когато се завръщат в селото, ги привлича в просветните събрания и театралната дейност. Някои от по-богатите той поканва да подарят средства за училището и читалището.
Той пише на Станю Лешников в Русия да му изпрати кадифе и други Платове за костюми на подготвяните пиеси. Платът е закупен и занесен в селото, ушити са едни от най-хубавите костюми за артистите в пиесите — „Иванко — убиецът на Асеня I“, и за „Разбойници“ от Шилер, играни на сцената в Церова кория. Тези костюми и декори са ползувани и от читалище „Надежда“ — Велико Търново, при постановките на тези пиеси през 1905—1908 година32, и от дряновските учители социалиста, които са платили 6 лева такса за ползуването им през 1902 година33.
Стефан Савов е организирал абонирането на голям брой различни вестници и списания. Още през 1902 година в селото се получават вестниците „Пряпорец“, „Право“, „Домакинство“, „Работнически вестник“ и други. Той поема инициативата за откриване фонд „Читалищен салон“ и дава личен пример. Когато се оженва за Тодора Церовска — 1903 година, зестрата, която получава, я подарява на читалището. Изпраща писма до всички видни духовници, излезли от Церова кория, с призив да окажат помощ на читалището.
1903 година Савов изпраща писмо до Иларион Митрополит Неврокопски, в което пише: „Ваше високопреосвещенство, в Церова кория отдавна е било изградено читалище, но няколко пъти е преустановявало работа и е възстановявано поради липса на средства. Необходими са средства за костюми и декори, за книги, за да се просвещават селяните. Като считаме, че вие сте от тия лица, които могат да помогнат на това дело със средства…“
Писмото изиграва роля и Иларион Неврокопски превежда дарение за селото от 21 000 лева35.
През 1906—1907 година Стефан Савов бил вече с напълно оформен марксически мироглед. Прогресивните идеи той разпространявал не само в Церова кория, а и в други села на Великотърновската околия. През този период той вече активно работи в УСДО — Велико Търново.
Преследван от буржоазната власт, той е принуден да напусне селото и да работи на друго място. За това допринася и Петко Михайлов, който е идеен противник на социализма.
напускането на Стефан Савов дейността на социалдемократическата група замира. Част от нейните членове напускат селото — Иван Чантов, Михаил Гюзелев, Петко Дашков, а през 1908 година е уволнен от общината и Иван Дончев Цанов и заминава в Одеса на градина. В селото остават Тодор Маринов и Иван Стоянов Пенчев. Но социалистическите идеи не умират. Те остават да живеят в будното съзнание на патриотичното население. Остава да живее и споменът за „чучулигите“ в сърцата на учениците на Стефан Савов, Радко Тодоров и Добри поп Христов, които по-късно възстановяват дейността на партийната група и изграждат партийна организация в селото.