2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАРТИЙНАТА ГРУПА — БРСДП (т. с.) — 1913 ГОДИНА И НЕЙНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВОЙНИТЕ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАРТИЙНАТА ГРУПА — БРСДП (т. с.) — 1913 ГОДИНА И НЕЙНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВОЙНИТЕ

Влиянието на БРСДП (т. с.) особено много се засилва сред селските работници през годините 1910—1912 г. За това много допринася статията на Димитър Благоев, поместена на страниците на сп. „Ново време“, в която се съобщава, че в селата се образуват самостоятелни социалдемократически групи, които сами търсят партията36.
 На XVIII конгрес на БРСДП (т. с), проведен през лятото на 1911 година, силно се подчертава проникването на социалдемократическите идеи сред селскостопанските работници37.
 В Церова кория след напускането на Стефан Савов дейността на социалистическата група затихва. Останалите в селото нейни членове — Тодор Маринов и Иван Ст. Пенчев, правят усилия да привлекат нови привърженици на социалдемократическите идеи из средата на младото поколение. Партийният клуб „Карл Маркс“ постепенно започва да се посещава от млади градинари и селскостопански работници. По време на изборите за селски общински съвети в началото на 1910 г. за Великото народно събрание и за XV-то обикновено народно събрание през лятото и есента на същата година в партийния клуб редовно се събират привържениците на партията Тодор Парнов, Костадин Василев, Пею Славчев, Димитър Боянов и Ради Ташекманов. Те водят агитация да се гласува за кандидатите на БРСДП (т. с), но Балканската война попречва да се изгради организация38.
 В хода на подготовката на Балканската война БРСДП (т. с.) се обявява против войната и издига лозунга за Балканска федерация.
 Но при започването на войната на 5 октомври 1912 година Фердинанд излиза с манифест, в който обявява, че тя се води по поръчение на Александър II (Цар Освободител). Народът още помни кланетата от Априлското въстание 1876 година и саможертвата на братята-освободители по време на Освободителната война и затова с ентусиазъм се отзовава на манифеста. От Церова кория по най-тържествен начин са изпратени много младежи.
 Увлечен от общия ентусиазъм, 12—13-годишният Минко Минков, чийто произход е от Церова кория, извършва голям подвиг. Избягва от училището с барабанчето и извървява всички походи като барабанчик на Седма Куманова дружинка и взема участие във всички боеве. Повишен в чин „ефрейтор“ и награден с орден за храброст IV степен, Минко Минков възбужда удивлението на всички. Когато Явер паша вижда малкия герой между тия, които обграждат пленения му 20-хиляден корпус, не може да сдържи сълзите си и казва: „Как вие, българите, няма да победите, когато сте тръгнали на война с вашите невръстни деца!“ Той вдига на ръце малкия герой, целува го, откачва сабята си и му я подарява39.
 Независимо от подвига и саможертвата на народа Балканската война довежда България до първата национална катастрофа. От Церова кория в нея загиват девет души: Петко Ц. Гърбутов, Христо Маринов, Първан Бързаков, Михал Михалев Стойчев, Михал Димитров Митев, Ради Цонев Дърлев, Иван Славчев Игнатов, Йоцо Петров Демиров и Марин Добрев Кокошков40.
 В навечерието на Балканската война социалистическото и работническо движение във Велико Търново се оформя като сериозна политическа и социална сила. Неговото влияние върху младежите от Церова кория, които учат във Велико Търново, се засилва. Възпитаниците на Стефан Савов, Радко Тодоров хаджи Добрев и Добри поп Христов през това време учат във Великотърновската мъжка гимназия. Тяхната марксистка подготовка е започнала още от ученическата скамейка в Церова кория. Радко Тодоров в своите спомени по-късно пише за Стефан Савов: „Тогава ние, неговите ученици, за пръв път чухме за Дядо Благоев, когото нашият учител видял и слушал на Бузлуджанския конгрес, където отишъл със свои другари от Казанлък“41.
 Във Великотърновската мъжка гимназия те влизат в марксическите кръжоци, които разширяват знанията им. Радко Тодоров (Приложение №1), макар и от чорбаджийско семейство, напълно застава на позициите на БРСДП (т. с). Добри поп Христов през този период посещава кръжоците, но все още е под влиянието на чичо си Добри Петков — министър по благоустройството при Фердинанд. След неуспешния завършек на Балканската война Добри става голям противник на военщината и на монархизма. Когато трябва да постъпи в първи клас на Висшето военно училище, както чичо му го е уредил, той хвърля военната униформа и се озовава в Церова кория. Чичо му идва в селото да го убеди да продължи военното си образование, но не успява. Отношенията между двамата особено много се влошават, след като на едно събрание в селото идва Добри Петков — министърът, и говори, че царят е добър човек и е обичан от народа. След него става племенникът му Добри поп Христов, задържа публиката да не излезе и започва да говори. Той казва, че чичо му лъже народа, че от един монарх не може да се очаква нищо добро, за народа е необходима само република.
 След този случай министърът се отказва от застъпничеството си и Добри поп Христов е принуден да учителствува известно време в с. Долна Кремена, Врачанско.
 Завръщайки се във Велико Търново, той възобновява дружбата си с Радко, но идейно все още спорят — дали да водят борбата само срещу личния режим на княза, или тя да бъде против буржоазния строй. Един случай става повод Добри пои Христов да измени своите позиции. На публично събрание в Капиново той говори против войната и личния режим на царя и издига лозунга за буржоазна република. След доклада се изказват социалистите Стефан Петков и Стефан Челъков и му казват, че е тръгнал с дървена пушка на война и не му дават повече да говори.
 Този случай разклаща из основи идейните убеждения на Добри и постепенно той започва да се освобождава от едностранчивите възгледи, възприема напълно марксическите идеи и тръгва по пътя на класовата революционна борба. Става член на БРСДП (т. с.) и остава верен на идеите й до края на живота си42. (Приложение № 1)
 След завършване на Балканската война БРСДП (т. с.) насочва своето внимание към разширяване на политическото си влияние сред масите, възстановяване на партийните организации и изграждане на партийни групи. През този период Радко Тодоров и Добри поп Христов поддържат връзки със своя бивш учител Стефан Савов, учител по това време във Велико Търново и лектор към читалище „Надежда“.
 Заедно с него посещават Церова кория, където през 1913 и 1914 година изнасят лекции.
 Извършената идейно-пропагандна дейност е насочена срещу буржоазната идеология. Стефан Савов насърчава двамата младежи — Радко Тодоров и Добри поп Христов, към изнасянето на сказки и беседи. Те стават едни от най-добрите оратори по събрания и митинги в Капиново, Пчелище и Церова кория. Той ги свързва със Сотир Бранков и Васил Мавриков от Велико Търново, под чието влияние започват подготовката за изграждане на партийна организация в селото. Те събират в партийния клуб привърженици на партията и в изборите за народни представители на 23. II. 1913 година водят агитация и успяват да извоюват 61 гласа за кандидатите на БРСДП (т. с.)43.
 В края на 1913 година в дома на Радко Тодоров се събират Коста Василев, Първан Радев, Димитър П. Боянов, Добри поп Христов и Пею Ст. Славчев и с участието на Сотир Бранков възстановяват партийната група. Радко Тодоров е избран за секретар, а Костадин Василев — за касиер44. Поставя се задача да се привлекат нови членове и да се изгради партийна организация.
 Партийната група извършва широка агитационна дейност против подготовката на Първата световна война. Тя разяснява сред населението лозунгите на партията за Балканска федеративна република. Селяните, още неотдъхнали от Балканската и Междусъюзническата война, не желаят нова война и много от по-будните селяни стават привърженици на БРСДП (т. с).
 Абонаментите на „Работнически вестник“ и наел. „Ново време“ за кратък период значително нарастват. Партийният клуб отново се пълни с млади хора. На 14 април 1914 година на публично събрание в селото говори Сотир Бранков против войната и реваншизма45. Назрели са условията за изграждане на партийна организация в селото, но през юли 1914 година избухва Първата световна война. На фронта заминават повече от мъжете, в това число и Радко Тодоров и Добри поп Христов. Остават в селото по-възрастните членове. Опозиционните партии са забранени и дейността на партийната група замира46.
 Войната донася тежки последици за селото в стопанския и политическия живот. В нея загиват 11 души от Церова кория: Стефан Славчев Игнатов, Ради Иванов Джуров, Стоян Иванов Дулмов, Иван Петров Баклов, Иван Белчев Трифонов, Петко Христов Попов, Руси Станев Цанев, Стефан Ненков Христов, Никола Иванов Чаталов, Владимир Иванов Пиперков и Тодор Донев Кинов.
 Добри поп Христов попада в плен в Египет, откъдето се завръща след една година. В памет на загиналите във войните — 1912, 1913, 1915 и 1918 година в двора на общинската сграда е построен паметник с дарения от Панайот Маринов и Васил Русев, открит на 19 август 1920 година. На него са поставени портретите и имената на 21 загинали във войната — 19 войници, един офицер и един подофицер. Паметникът е направен от гранит. Архитектът е неизвестен. След 9. IX. 1944 година неизвестно лице изважда портретите и заличава имената47.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top