1. ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА СЛЕД ВОЙНИТЕ И ВЛИЯНИЕТО НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

VI. БОРБАТА НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ОТ СЕЛОТО СРЕЩУ КАПИТАЛИЗМА И ФАШИЗМА 1918—1944 ГОДИНА

1. ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА СЛЕД ВОЙНИТЕ И ВЛИЯНИЕТО НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Тригодишната война и двете национални катастрофи довеждат българския народ до крайно бедствено положение. Както в цялата страна, така и в Церова кория е унищожена голяма част от живия и мъртъв селскостопански инвентар, съставляващ основните средства и оръдия на производство. Едрият рогат добитък (волове, крави и биволи) намалява от 824 на 486 броя глави. Голямата част от него е реквизирана за фронта, а друга — изклана от населението. Около 50 домакинства остават без волове и не могат да обработват качествен о земята. Поради тези и други причини реколтата през 1918—1919 година е много слаба. Все по-голяма част от земята остава необработена. Липсата на зърнени храни довежда до намаляване на домашните животни, овце, агнета, кози, свине и птици, от които голяма част измират от епидемии.
 Значително намалява производството на пшеница. Това принуждава селяните да месят хляб от ечемичено и царевично брашно, а по-бедните — от картофи и метличено семе. Населението в селото почти не получава захар. Особено тежко се понася липсата на сол. Жените пазят зелевата чорба и с нея месят хляба, за да използват солта в нея. Недостигът на хранителни продукти се отразява гибелно върху здравето на селяните и най-вече на децата, кинто започват масово да боледуват от епидемии. В резултат на това през 1919 година смъртността на населението в селото се увеличава два пъти.
 Дадените жертви във войните и тежкото икономическо положение на населението довеждат до олевяване на селските маси и насочването им към революционните борби. Още през 1918 година се оформя брожение сред жените, които надигат глас против войната и отказват да предават зърнени храни и животни за държавата1.
 За революционното настроение в селото много допринасят войнишките бунтове и Владайското въстание 1918 г. Голяма част от войниците служат в 18, 20 и 83 полк, намиращи се в Търново, и участвуват във Владайското въстание. Сред тях са много войници от Церова кория, като до съд стигат Димитър Конакчиев, Георги Стойков и Пенчо Николов2.
 Огромно е влиянието и на ВОСР сред населението.
 Съдбата на руския народ дълбоко вълнува селяните, защото руската земя много години дава подслон и препитание на градинарите от селото. Затова победата на Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 година е посрещната с голям интерес от населението на Церова кория. По-прогресивните градинари, работещи в Русия, се свързват с революционните борби на руския народ още преди революцията и дават своя принос за нейната победа.
 Петко Кунчев Дашков, един от учредителите на първата социалистическа група в селото, през 1906 година заминава на градина в Донбас — Русия, като общ работник при газдата Цоню Кунчев. Запознат с марксическата идеология още в родното си село, той негодува от експлоатацията на газдата и се свързва с болшевишката партия. През периода 1910—1913 година е ятак на болшевиките. Укрива оръжие в пиперените лехи и дава подслон на болшевишки функционери. Предаден от българи-градинари, той е осъден от царската власт на каторга в Сибир. След излежаване на присъдата, през 1916 година, той е екстерниран в Българския3. (Приложение №1)
 Иван Дончев Цанов, учредител на социалдемократическата група в селото, заради политическата си дейност е уволнен като писар в общината и през 1908 година заминава на градина в Одеса при газдите Димитър и Васил поп Николови. Със себе си взема и единадесетгодишния си син Дончо, който е възпитан от баща си в духа на същите идеи. В Одеса се свързва с болшевишката партия чрез приятеля си Павел Грудков от Лясковец, член на ВКП(б.) Преди революцията Грудков е лежал в затвора за болшевишка дейност. Под негово влияние Иван Дончев укрива нелегални и оръжие и снабдява болшевиките със зеленчуци.
 През 1917 година, наскоро след победата на революцията, в Одеса върлува шайка белогвардейци. Те избиват болшевиките и техните помагачи. Една нощ белогвардейската шайка отива в градината на Васил поп Николов и изкарва всички градинари навън. От групата настрани отвели само двама — Иван и сина му Дончо, за да ги разстрелят. Дончо, вече двадесетгодишен, едър и силен мъж, като разбира, че настъпват последните минути, се нахвърлят срещу бандитите и убива двама от тях. Останалите белогвардейци ги раняват тежко и двамата умират в мъки4. (Приложение № 1)
 гражданската война в Първа конна армия на Будьони се сражават и загиват още двама младежи от селото — Атанас Христов Кокошков, на 20 години, и Ради Тодоров Терзиев, на 21 години.

 Влиянието на ВОСР, войнишките бунтове и Владайското въстание допринасят една част от по-будната селска младеж да възприеме комунистическите идеи и да започне подготовката за изграждане на партийна организация в селото.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top