2. ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ И НЕЙНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1918—1923 ГОДИНА

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

2. ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ И НЕЙНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1918—1923 ГОДИНА

След завръщането от фронта Радко Тодоров привлича нови съмишленици около партийната група и в края на месец ноември 1918 година изгражда партийна организация, в състава на която влизат:

  1. Радко Тодоров хаджи Добрев — секретар
  2. Първан Тодоров Терзиев — технически секретар
  3. Костадин Василев Кокошков — касиер
  4. Никола Георгиев Чаталов
  5. Никола Маринов Игликов
  6. Михал Христов Кокошков
  7. Първан Тодоров Първанов
  8. Петко Петров Кънчев
  9. Тодор Димитров Парнов
  10. Пею Стефанов Славчев
  11. Ради Стоянов Ташекманов
  12. Стоян Русев Стоянов
  13. Тодор Петров Ковачев
  14. Димитър Пеев Боянов
  15. Ради Ст. Кандиларев
  16. Първан Радев Първанов
  17. Тодор Маринов Пенчев
  18. Иван Спасов Друмев

 Добри поп Христов влиза в редовете на партийната организация една година след това, когато се завръща от плен.5
 В началото на 1919 година Сотир Бранков от Търново на събрание на партийната организация връчва партийните членски книжки.6 За няколко години, от 1918 до 1922, численият състав на организацията нараства до 60 души. През периода на революционната криза 1918—1923 година партийната организация извършва широка политическа и организаторска работа сред населението. Радко Тодоров и Добри поп Христов организират партийни и публични събрания, митинги и манифестации. Те са едни от най-желаните оратори и в околните села Капиново, Драгижево и Кованлъка. Поради предаването на Цариброд на Сърбия в Капиново е организиран голям митинг, на който говори Радко Тодоров. На него идват представители на властта от Търново, а от селото и стражарите. Говорейки от трибуната, Радко Тодоров се обръща към тях с думите: „Сложете си черни ленти, господа, и празнувайте траурния ден на България с предаването на Цариброд на сърбите. А ние в този ден с червени ленти и знамена ще манифестираме срещу подобии траурни дни, които вие подарявате на народа ни.“ Един стражар изважда револвера си и го насочва към оратора, като му заявява да слезе от трибуната. В това време председателят на социалистите Стефан Челъков и Стефан Пенов от с. Капиново казват нещо на стражаря и той млъква. След събранието Радко Тодоров се укрива в плевнята на бащината си къща в селото, но след няколко дни е арестуван но ЗЗД и се завежда дело против него. Спасява го д-р Царвуланов от София, дава му медицинско свидетелство че е болен и делото се прекратява7.
 В село Кованлъка на публично събрание по международното положение и кризата в България след войните говори Добри поп Христов. Той е арестуван от полицията и отведен във Велико Търново, където му е нанесен побой8.
 На 1 ноември 1921 година, в навечерието на четвъртата годишнина от победата на ВОСР, по указание на Окръжния комитет на партията — Велико Търново, в селото се провежда голям районен събор, в който вземат участие и селата Капиново и Пчелище. Като организатори от Велико Търново, по повод съденето на виновниците от двете национални катастрофи, са изпратени Никола Габровски и Мария Габровска. Съборът е проведен в местността Мочура, между Церова кория и Кованлъка. В него взема участие множество народ от трите села. Той завършва с народни песни, хора и веселие9.
 В защита на младата съветска република и против настаняването на белогвардейците и врангелистите в България през 1920 г. в селото се провеждат няколко публични събрания, на които оратори са Добри поп Христов и Стефан Данчев (Бялата мечка) от Велико Търново.
 През 1920 година широк отзвук в селото получава предложението на съветското правителство за установяване на нормални дипломатически и търговски връзки с България. В селото се провежда публично събрание, което чорбаджиите и по-богатите газди правят опит да провалят със своето отсъствие. Но признателността към братския руски народ е залегнала дълбоко в селската душа и селяните масово се стичат на събранието. Чорбаджиите и газдите, като виждат това, и те отиват на събранието. Всички единодушно подкрепят предложението на съветската държава, като издигат лозунга: „Мир и братство със Съветска Русия“.
 Интернационалните чувства на селяните най-ярко се проявяват в акцията за подпомагане на гладуващите работници и селяни, пострадали от сушата в Поволжието. В Церова кория се изграждат комисии за събиране на помощи. Населението с готовност се отзовава масово. Събрани са 2800 лв., 830 кг зърнени храни, 120 кг варива, само за една седмица. Акцията продължава. Младежите дават три представления и четири вечеринки, от които събраните средства стигат 10 000 лева10.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top