3. ИЗГРАЖДАНЕ НА БЗНС И УЧАСТИЕТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА СЕЛОТО

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

3. ИЗГРАЖДАНЕ НА БЗНС И УЧАСТИЕТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА СЕЛОТО

Привърженици на БЗНС в Церова кория е имало още в началото на века, когато Цанко Церковски от Бяла черква провежда първия конгрес на БЗНС в Плевен. Прави се опит да се изгради организация, но поради голямата миграция на мъжкото население това не става. Едва през месец март 1911 г. в селото се изгражда земеделска дружба. В ръководството влизат:

  1. Станчо Ст. Станчев — председател
  2. Петко Кънчев Петков — зам. -председател
  3. Тодор Ив. Бързаков — деловодител, касиер.

 Съветници:

  1. Васил В. Чаталов
  2. Васил Русев Василев
  3. Станчо Николов Станчев

 Земеделската дружба не успява да развие активна дейност в селото. Причина за това стават последвалите войни, в които участвува голяма част от мъжкото население. В края на Първата световна война Владайското въстание и Радомирската република показват на селяните, че те са мощна сила, когато са организирани. Под тяхно влияние завърналите се от Първата световна война и от войнишките бунтове през 1918 г. младежи възстановяват дейността на БЗНС и привличат нови членове в дружбата. Първото събрание се провежда през есента на 1919 г. в килията. На него са приети 38 членове и се избира ново ръководство, в което влизат: Васил Русев Василев — председател, Петко Загорски — секретар, и членове Петко Кънчев, Петър Стойчев и Стоян В. Чаталов11.
 След войните настъпва период на борби с буржоазните и дребнобуржоазните партии. В парламентарните избори на 17 август 1919 година земеделците в съюз с комунистите водят борба срещу Народно-либералната партия и Демократичната. Земеделците спечелват най-много гласове — 116, комунистите 76, останалите партии — по-малко.
 За страната в тези избори БЗНС спечелва най-много гласове и получава правото да състави правителство.
 На 6 октомври 1919 година Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство с народнолибералите и демократите с цел временно да ги използва и да изгради самостоятелна селска власт12.
 През периода 1910—1923 година в Церова кория се водят големи борби за власт. Само за четири години се сменят шест кмета: Петко Михайлов, който е бил кмет и по-рано в селото, водач на партията на народнолибералите, Стоян Михов — земеделец, Стефан Арабаджиев — земеделец, Стефан Терзирадев — националлиберал, Васил П. Русев — земеделец — председател на тричленна комисия през 1922 година, и през 1923 година отново е Петко Михайлов. Един от най-големите агитатори на БЗНС в Церова кория

е Стоян В. Чаталов, който знае наизуст всички речи на Александър Стамболийски. Земеделската

Класното училище в Церова кория, строено в 1873 г.
Хаджийската къща строена 1798 г.
Димитър Стоянов,
загинал на връх Бузлуджа
в четата на х. Димитър и Стефан Караджа
1868 г.
Атанас Кочанов,
председател на революционния комитет
в село през Априлското въстание
1876 г.
Панайот х. Радков,
член на революционния комитет
през Априлското въстание
1876 г.
Княз Николай Николаевич,
посетил Церова кория
на 16 юли 1877 г.
Константин Родоновски, освободил Церова кория на 10 юли 1877 г.
Хаджи Стоян хаджи Панов,
депутат
във Великото народно събрание
1879 г.
Васил Русев,
председател
на БЗНС от 1919—1934 г.
Стефан Савов Стоянов,
главен учител в училището
и председател
на читалище “РАЗВИТИЕ”
1899—1907 г.
Иван Димов Чантов,
основател
на читалище “РАЗВИТИЕ”
1883 г.
Иван Стоянов Пенчев,
секретар на читалището
и инициатор на кооперативно движение
1883 г.
Иван Дончев Цанов,
основател на читалището и писар в
общината.
1883—1902 г.
Радко Тодоров х. Добрев
секретар на БРСДП
от 1913—1919 г.
Добри Попхристов,
Основател на потребителна кооперация
“ЕДИНСТВО”
1925 г.
д-р Никола Николов Каназирев,
основател на РМС
1929 г.
Иванка Първанова Бързакова,
отговорник на групата БРП
1930—1934 г.
Ради Владимиров Балабански,
кмет на Церова кория
1939—1945 г.
Иван Панайотов Церов,
книжовник и общественик
(кмет на Варна)
Петко Михайлов, кмет на селото през 1907, 1923, 1934—1936 г.
Никола Григоров Стойков
(Димитриев),
партизанин в I софийска бригада
“Георги Бенковски”
Иван Добрев Иванов (Явор),
ятак и партизанин в отряд
“Антон Иванов”
Иван Димитров Манев (Йосаф),
загинал в Септемврийското въстание 1923 г.
Архимандрит Стефан Хаджирадков,
виден общественик в село и в Търново
Митрополит Иларион Неврокопски,
крепител на българските училища и църкви в
Македония и Тракия 1894—1913 г.
Чествуване 100 години читалище “РАЗВИТИЕ” в село. 1983 г.
Чествуване 200 години учебно дело в Церова кория. 1984 г.
Възпитаници на училище “Петко Рачев Славейков” 1984 г.
Среща на учителя Георги Арабаджиев с възпитаниците си от 24 и 23 набори. 1984 г.

дружба привлича много членове на БЗНС и още през 1919 година с капитал на членовете създават потребителна кооперация „Съгласие“ с колониален магазин. Но газдите и чорбаджиите поддържали буржоазните партии, в които членуват и селските търговци. Те с насилие и подкупи водят изборните борби срещу земеделци и комунисти, конкурират кооперацията и я принуждават да фалира13.
 През лятото на 1922 година фашистката реакция във Великотърновския край минава в настъпление. Тя провокира тържеството на връх Бузлуджа. На 16 и 17 септември блокарите подготвят нов удар. Създават така наречения „Конституционен блок“ и концентрират своите сили във Велико Търново, с оглед да действуват цяла седмица и да свалят земеделското правителство. Но Александър Стамболийски на 17 септември насрочва събор на цвеклопроизводителите във Велико Търново, с цел дружбите да разгромят организацията на блокарите. Към града се отправят хиляди селяни. От Церова кория заминават 26 души. Във Велико Търново земеделците иосрещат блокарите и арестуват водачите им. Съборът на „Конституционния блок“ предварително е осуетен. Господари на положението стават селските маси. В тези борби вземат участие и комунистите от селото, които заедно със земеделците участвуват в събора. Между тях били Пенчо Николов, Димитър Боянов, Коста Василев и Пею Славчев.
 На окръжния партиен събор, проведен на 22 октомври 1922 г., насочен срещу настъпващата реакция, от Церова кория участвуват 14 души комунисти. Всички колони се събират на Марно поле. Оттам започва общата манифестация до площад Баждърлък, където се провежда митинг. На него се издига лозунгът за съдене на виновниците за двете национални катастрофи и незаконно забогателите от войните. Митингът завършва с манифестация и народно веселие на Марно поле. На другия ден, 23 октомври, се провежда Окръжна партийна конференция, в която взема участие Радко Тодоров. Тя призовава комунистите на борба срещу настъпващата реакция14.
 След тези окръжни събития партийната организация в селото единодушно издига лозунга за съдене на виновниците от националните катастрофи. От 1920 година партиен секретар е Пенчо Николов, но в ръководството са Радко Тодоров и Добри поп Христов, макар че живеят и работят като адвокати във Велико Търново. Те са издигнали авторитета на партията сред бедните селяни и интелигенцията. Не един път партията е завоювала големи успехи в изборите. На 19 февруари 1922 година в селско-общинските избори тя излиза със своя листа и са избрани двама съветници-комунисти — Димитър Боянов и Коста Василев15. Извършва се усилена политическа и агитационна подготовка за провеждане на референдума на 19 ноември 1921 година за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. През този период се разгарят остри борби между буржоазните партии, от една страна, комунисти и земеделци, от друга. Провеждат се публични събрания, на които говорят оратори от Велико Търново. Партийната организация за пръв път се съюзява с БЗНС. В навечерието на референдума, на 10 ноември, в селото се провежда голям митинг, на който говорят Сотир Бранков и Добри поп Христов за последиците от войната. Митингът завършва с манифестация, която тръгва от центъра на селото и се оправя към поляната, предвождана от Добри поп Христов, който развява червено знаме, а до него Янко Трифонов е със знамето на дружбата. Манифестацията завършва с хора и веселие на поляната16. Референдумът се провежда на 19 ноември 1922 година. Съюзът между комунистите и земеделците дава бляскави резултати в Церова кория. Голяма част от избирателите гласуват за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. С белите бюлетини гласуват земеделци и комунисти — 272 души, с черни бюлетини — 6 души, национални либерали — 18 души17
 През деветоюнския преврат 1923 година в селото не се оказва никаква съпротива. Земеделската дружба начело с Васил Русев е отслабнала поради голямата миграция на мъжкото население. Партийната организация също е отслабнала, поради това че главните й ръководители Радко Тодоров и Добри поп Христов живеят и работят във Велико Търново. Реакционният фашизъм минава в настъпление и в селото. Петко Михайлов е назначен отново за кмет на Церова кория. Клубът на комунистите е закрит от властта и предаден на двамата белогвардейци Роман Наумов и Александър Павлович за бакалски магазин.
 Радко Тодоров и Добри поп Христов са непримирими с настъпващия фашизъм. Продължават да поддържат връзки с комунистите от околните села. На 2 август 1923 година в гората над Плаковския манастир „Свети Илия се провежда другарска среща с представители на партийните групи от Капиново, Пчелище, Плаково, Марийно и Церова кория. Йордан Кърмаков от с. Малък чифлик — студент по медицина, изнася доклад за международното и вътрешното положение. Изяснява се същността на деветоюнския преврат и се поставя задача да се организират и обединят прогресивните сили по места18. Участниците в срещата Радко Тодоров и Добри поп Христов са под наблюдение от фашистката власт и не могат да посещават Церова кория. Когато избухва Килифаревското въстание на 10 юни и се създава въстанически лагер в местността Мочура край Килифарево, Добри пои Христов минава на страната на въстаниците. На 12 юни килифаревската чета завзема Дряново и установява властта на революционните сили. Във Велико Търново се извършва мобилизация за потушаване на въстанието в Дряново. Радко Тодоров е мобилизиран заедно с други прогресивни хора от Велико Търново, като Христо Мартинов Гунев, Пенчо Чакъров, Стефан Данчев, Атанас Божанов и Сава Явашев. При тара Соколово влакът е спрян от въстаниците и се води престрелка. Ранен е Сава Явашев. Незабелязано от войската те слизат от другата страна на влака и се отправят за Килифарево при въстаниците, където са настанени в една къща. След потушаването на въстанието части от великотърновската гарнизонна войска ги арестуват и с военна музика, която свири деветоюнския военен марш, ги закарват във великотърновския затвор. Тук Радко престоява 20 дни и е освободен по застъпничеството на военния следовател Иван Симеонов19.
 поп Христов, след погрома в Килифарево, се завръща в селото нелегално и се укрива в местността Мочура. Там го намира дядо Маню Кандиларя. Добри го замолва да отиде в Церова кория и да провери има ли още войска и стражари да търсят комунисти и земеделци. Дядо Маню отива и го издава на кмета Петко Михайлов, но той не предприема нищо. Дядо Маню се връща и му казва, че няма опасност и всичко е спокойно. След това Добри го замолва да го приюти и една нощ прекарва в неговия дом. След това дълго време комунисти и земеделци са се укривали в дерето на Мечешка20.
 Церова кория не взема участие в Септемврийското въстание 1923 година. Знамето на партията е укрито в дома на Ради Ташекманов от жена му Цана. След въстанието го занасят в Капиново и го и реда ват на Никола Игликов21. През това време в селото пристига камион със стражари и войска, водени от капитан Венко Начев. Той представя на кмета Петко Михайлов списък от 25 души комунисти и земеделци и иска да бъдат предадени. Петко Михайлов отказва да изпълни тази заповед. Той казва: „Аз съм стамболовист и допускате ли, че ще държа такива хора в селото. Ето, аз съм комунист, аз съм земеделец, мен арестувайте, други не давам.“ Тогава Венко Начев търси Васил Биргьозов, с когото са служили заедно военната си служба. Той му предлага да изловят хората, посочени в списъка. Биргьозов му казал: „Остави тази работа“ и го завел в Капиново. Така Петко Михайлов — стамболовистът, представител на деветоюнския фашистки преврат не стига до крайности и спасява от гибел комунисти и земеделци през кървавата 1923 година22.
 Единственият загинал в Септемврийското въстание 1923 година от Церова кория е Иван Димитров Манев. Той участва във въстанието в Чипровско и е разстрелян на 20.IX.1923 година в с. Желязна, Чипровско23. (Приложение №1)

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top