4. РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ В ЦЕРОВА КОРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА 1929—1934 ГОДИНА

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

4. РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ В ЦЕРОВА КОРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА 1929—1934 ГОДИНА

В края на 1929 година капиталистическият свят е обхванат от голяма икономическа криза, която засяга всички капиталистически държави, включително и нашата страна. У нас промишленото производство започва бързо да спада, десетки хиляди работници остават без работа. В най-силна форма кризата се проявява в селското стопанство. Рязко спадат цените на селскостопанските произведения. Това довежда до недоволство сред народа и възбуждане на революционно движение. То обхваща и търновския край, начело на което застава Окръжният комитет на партията в Горна Оряховица.
 Партийната организация в Церова кория от 1925 година почти е преустановила своята дейност. Водачите на партията Радко Тодоров и Добри поп Христов са напуснали Церова кория. Пенчо Николов и някои от по-старите комунисти (Костадин Василев и Димитър Боянов) установяват връзки с някои млади симпатизанти на комунистическите идеи. Особено активен е Пенчо Николов, закален във Владайското въстание и в сраженията за Радомирската ренублика24. (Приложение № 1) Като секретар на партийната организация от 1920—1923 година той е установил връзки с комунистите в селата Пчелище и Капиново и продължава да ги поддържа. Под негово влияние в селото израстват млади последователи като — Никола Н. Каназирев, Иванка П. Бързакова, Дора Кръстева Узунова, Стоян Йорданов Донев, Пею Марков Родин и Цанка П. Бързакова. Като ученици във Велико Търново те се свързват там с прогресивната младеж и участвуват в кръжоци, където се запознават с марксическа литература и с произведенията на Димитър Благоев. Когато се връщат в селото през зимните ваканции, те привличат и други младежи-градинари и ги запознават с марксизма25. (Приложение № 1)
 През лятото на 1927 година в лозето на Станка Кършева в Пчелище, под ръководството на Петър Ковачев — секретар на партията във Велико Търново, се провежда съвещание с представители от селата. От Церова кория участвуват Първан Тодоров — член на партията от 1918 година, и от младежите — Иванка П. Бързакова и Стоян Йорданов Донев26. Поставя се задача да се изградят в селата младежки комунистически групи и да се дадат поръчения на всеки член. На Никола Каназирев е поставена задача да занесе в затвора грозде на Петър Богданов. Там той се запознава и установява връзки с Борис Богданов, Георги Бранков и Стефан Богданов. По поръчение на РМС Иванка Бързакова се запознава и свързва със Стефан Саралиев, Георги Качаунов и Иван Пишманов от Килифарево. В стопанското училище — В. Търново тя е избрана за отговорник на РМС. Цанка Бързакова, ученичка в девическата гимназия — Велико Търново, разпространява сред учениците марксистка литература, вестници и списания27. Активен деятел на РМС става Стоян Йорданов в Топографското училище — София. Заедно с Пею Недялков Хаджиев от град Карнобат изграждат ремсова организация в училището. Стоян е ревностен защитник на съветската страна. Той се противопоставя на своя учител Солица Роман — белогвардеец, който пред класа заявява, че всички умни хора в Русия са я напуснали по време на революцията, останали са да управляват невежите болшевики. Стоян с възмущение извиква: „Това е лъжа! В съветската страна работят и творят умни хора, ръководени от болшевишката партия!“ За тази смела постъпка е преследван. Прави опит да емигрира в СССР. Заловен е на границата и подложен на физически репресии, които го довеждат до психическо заболяване и самоубийство28.
 Стоян Бързаков разпространява вестници и списания, които получава от Александър Мартинов от Велико Търново.
 Оформилата се младежка група привлича още младежи от селото, като Атанас Цанов, Стоян Петров и Ради Кокошков. Атанас Цанов е използуван като куриер за разнасяне на писма и сведения между РМС в селото и село Пчелище. Младежката група организира вечеринки, представления и забави в читалището. От събраните средства закупуват произведенията на Максим Горки, които при една проверка от полицията са конфискувани29.
 През юни 1928 година в Пчелище се провежда заседание на Окръжния комитет на РМС, на което от Велико Търново присъствуват Стефан Саралиев, Петър Богданов и Стефан Кожухаров. Взема се решение и се изгражда в Пчелище районен център за работа с комунистическата младеж в селата Церова кория, Капиново, Миндя, Мерданя, Драгижево, Малък чифлик и Марийно. От Церова кория присъствува Никола Каназирев, който е избран за член на РК на РМС30.
 Младежите от Церова кория изпращат представители във всички районни сбирки. На 2 август 1928 година в местността Еленските лозя, в колибата на Васил Грънчаров, се провежда окръжна конференция на РМС с участието на Стефан Саралиев — секретар на ОК на РМС. Разясняват се решенията на международната младежка конференция в Цюрих, която обявява първия неделен ден на септември за Международен младежки ден31. В конференцията от селото вземат участие Никола Каназирев, Стоян Йорданов и Иванка Бързакова. Връщайки се в селото, те правят опит да организират чествуването на Международния младежки ден, но не успяват. Причина за това са съществуващите тогава фашистки организации „Родна защита и „Кубрат“, на които един от ръководителите е Борис Недевски. Създадена е била въоръжена банда, която напада ремсовата младеж и пречи на мероприятията им. Така на 20 януари (Ивановден) младежите от Пчелище и Церова кория се събират у Иванка Бързакова на сбирка, под формата на имен ден. На връщане младежите от Пчелище са нападнати от „родозащитници“ и им е нанесен побой32.
 В началото на 1929 година в Церова кория се изгражда РМС със секретар Никола Н. Каназирев. В състава влизат — Иванка Бързакова, Пею Марков, Стоян X. Донев, Панайот Петров, Стоян Бързаков, Атанас Цанов, Ради Кокошков, Стоян Заев и Цанка Бързакова. Младежката група развива активна дейност — организира вечеринки, театри, екскурзии до исторически места, участие в район ни срещи за обмяна на опит по организационната и политическата дейност сред младежта33.
 Под ръководството на Окръжния комитет на партията на 2 август 1929 година се организира районна конференция на РМС в Капиновския манастир. В нея вземат участие около 70 души. От Окръжния комитет — Велико Търново, присъствува Александър Мартинов. Делегати на конференцията са: от Горна Оряховица — братя Кожухарови, от Пчелище — Станка Кършева и Васил Грънчаров; от Капиново — Кирил Пенев и Димо Курдев, от Мерданя — Никола Дончев, от Драгижево — Стефан Бочев, от Миндя — Стефан Величков — студент по право, и от Церова кория — Пенчо Николов, Никола Каназирев и Стоян Йорданов, а в охраната — Стоян Бързаков и Атанас Цанов. Конференцията се провежда в местността Воденицата-Орехчето. За нея закъсняват делегатите от Килифарево — Георги Качаунов, Тотю Саралиев, Иван Шишманов и Мильо Бояджиев. Ръководството на конференцията изнраща Никола Каназирев и Стефан Бочев да ги посрещнат. При водопада те се натъкват на група агенти на Обществената безопасност, оглавени от Христо Минчев. Съблечени, те се пекат на слънце и се представят за ремсисти пред двамата младежи, като ги питат видели ли са и други другари. Каназирев се досеща, че това не са делегати и отвърнал, че е дошъл да се къпе, но водата му се вижда студена и се насочил към Еленския проход. След няколко метра ги посрещат въоръжени агенти с пистолети в ръка, арестуват ги и ги натикват в обора на мелницата, където ги разпитват с побой. След два часа са изпратени други делегати, които също са заловени и натикани в обора. След като и те не се връщат, всички делегати, около 70 души, тръгват към воденицата. Агентите, като виждат Станка Кършева, разбират, че е организирана нелегална конференция, нападат делегатите, излавят ги и ги вкарват в мелницата, където им нанасят жесток побой. По-късно се води дело и е наложена глоба на всички. Никола Каназирев е застрашен да бъде изключен от училище и затова се премества да учи в Шумен34.
 Районната конференция не успява да проведе своето заседание, но нейните делегати получават първата си комсомолска закалка в борбата против буржоазната власт. Те се нареждат в първите редици на борбата против фашисткият терор. Издигат искания за амнистия на политическата просвета. През 1928 година в Пчелище се провеждат две просветни сбирки. Едната в дома на Кольо Кърпачев с реферат на тема “Комунистическо възпитание в семейството и в училище” и другата у Станка Кършева, на тема “Влиянието на географската среда в развитието на народите” с лектор Никола Донев от Мерданя35.
 Районният комитет на РМС през 1930 година организира конференция в местността между Усоето и Мангела, между Церова кория и Драгижево. От района вземат участие 30 ремсисти. Представители от селото са Никола Каназирев и Иванка Бързакова. На срещата се изнася реферат „Материалистическата и идеологическата философия“ и се поставят задачи на ремсовите групи в предстоящите избори. Срещата минава успешно, но завалява проливен дъжд. Делегатите от Килифарево и Велчево си заминават по-рано. Останалите делегати се укриват под навеса на тухларната. През това време един от делегатите — Богдан Бояджиев от Драгижево (провокатор), е съобщил на полицията, която ги търси на друго място. Заграждат ги под навеса и арестуват всички. Агентът Христо Минчев с конна стража ги подкарва към Велико Търново. Новината се разнася из Велико Търново. Ремсистите Иван Паличев от Капиново и Стоян Бързаков от Церова кория — ученици във Велико Търново, намират сухи дрехи, посрещат арестуваните, които са мокри до кости, и им ги подават да се преоблекат. Дрехите за арестуваните девойки се оказват недостатъчни и Никола Каназирев и Димо Курдов възлагат на двама ремсисти да донесат още дрехи. На другия ден в затвора са предадени още две бохчи с дрехи за арестуваните36.
 Арестите и побоищата не стъписват смелите ремсисти от Церова кория. През същата година Никола Каназирев и Иванка Бързакова участвуват в друга районна конференция на РМС в еленските лозя37.
 Заедно с РМС работят и старите партийни дейци в селото — Пенчо Николов, Първан Петков, Тодор Парнов и Димитър Боянов. Те привличат и други съмишленици и в изборите през февруари 1930 г. излизат със самостоятелна листа с двама кандидат за общински съветници — Пенчо Николов и Тодор Парнов. За тях гласуват 13 избиратели, а е трябвало 14 гласа за избиране на един съветник. След изборите известна част от избирателите изказват съжаление, че не са гласували за тях, за да имат представители в съвета, които да защитават интересите на бедните38.
 В края на август 1930 година партията и РМС провеждат заседание в Пчелище в дома на Ана Кършева, на което от Церова кория взема участие Никола Каназирев. Поставя се задача да се масовизира РМС и да се изградят по селата партийни групи на РП — легална форма на БКП39.
 По това време Окръжният комитет на партията, по указание на Централната вербовъчна комисия, изгражда окръжна вербовъчна комисия и разделя окръга на 12 пункта, в които също трябва да се изградят вербовъчни комисии. Един от тях е Капиново и включва селата Капиново, Церова кория, Миндя, Мерданя и Пчелище. Определя се вербовъчен период за изграждането на партийни групи на РП в тези села и се обявява съревнование между тях40.
 Вербовъчната комисия провежда на 25.XI. 1930 година събрание в Капиново и изгражда партийна група от 17 души. На 14 декември, в присъствието на Кирил Пенев от Капиново и Васил Грънчаров от Пчелище, в Церова кория се провежда събрание и се изгражда партийна група на РП в състав: Никола Н. Каназирев, Иванка П. Бързакова, Стефан Д. Бъкличаров, Пенчо Николов, Пею Марков, Стоян П. Бързаков и Пею Ст. Славчев. За отговорник е избрана Иванка П. Бързакова и за касиер — Пею Марков41.
 Въпреки левосектантския курс на БКП партийната група на РП в селото през годините на икономическата криза провежда активна политическа дейност за привличане на младежите в РМС. Събранията се провеждат в дома на Пенчо Николов. За кратко време е увеличен абонаментът на партийните вестници и списания, като „Ехо“, „Поглед“, „Работническо дело“ и други. През 1932 година в селото се получавали 10 броя в. „Ехо“, 6 броя „Жупел“ и 10 броя „Работническо дело“. Само Пенчо Николов е получавал „Работнически вестник“ и е бил член на РК на БКП в Пчелище42.
 втората половина на 1930 година и първото шестмесечие на 1931 година в страната се разгаря ожесточена борба за парламентарни избори, насрочени за 21 юни 1931 година. „Сговорът“ влага всички сили да спечели изборите. Демократическата партия успява да изгради блок на буржоазната опозиция под името „Народен блок“, който обединява буржоазните партии: Националлибералната, Радикалната и БЗНС — „Врабча“. Той издига демагогска платформа за излизане от тежката криза. РП с левицата на БЗНС образуват работническо-селски „Трудов блок“.
 Както в цялата страна, така и в Церова кория кипи предизборна политическа подготовка. И тук силите на буржоазните партии се прегрупирват. Демократическата партия начело с Васил Биргьозов изгражда „Народен блок“, в който влизат — Радикалната партия с водач Йордан Попов, Националлибералната — Петко Михайлов, и част от БЗНС, начело с Васил Русев. Партийната група на РП и една малка част от БЗНС, начело с Йордан Стоянов Донев образуват „Трудов блок“43.
 В навечерието на изборите политическите борби между двете групировки се засилват. Членовете на партийната група посещават Капиново и Пчелище. Те често са преследвани и инквизирани от властта и полицията. За това говори поместената статия във в. „Ехо“ от 31 май 1931 година — „Ще ти тегля куршума и никой няма да види“. В нея се съобщава, че садистът Лефтер нанесъл тежък побой на Стоян П. Бързаков от Церова кория затова, че говорил с Васил Грънчаров от Пчелище, и го заплатил: „Ако поемеш да бягаш, ще ти тегля куршума и никой няма да види“44.
 Насилие и побоища се нанасят и на други членове на РП в селото. Полицията от Велико Търново създава полицейски участък в Церова кория и засилва още повече терора. Срещу изборния ден в кръчмата на Тодор хаджи Добрев се водят спорове и дебати, кой за коя партия да гласува. Тук са представителите на различните буржоазни партии, които водят открита агитация. Полицията обаче не се занимава с тях. Тя е насочила вниманието си към Никола Каназирев. Един полицай го вика да отиде с него в общината под претекст, че кметът го търси. Там го обискират и търсят пълномощното за регистриране на листата за „Трудовия блок“. Каназирев от предния ден е получил пълномощното от земеделеца Костурков от Драгижево, но добре го е укрил и в деня на избора регистрира листата45.
 В тези избори за Народното събрание за „Трудовия блок“ са гласували със сребърна бюлетина 65 избиратели.

 За страната партията постига големи успехи, като са избрани 31 нейни депутати. Това е голяма победа на Работническата партия, легално проявление на БКП46.
 пробив оказва положително влияние на дейността на партийната група на РП в селото. Тя взема участие след това в редица районни конференции, на които се надига протест против терора и насилието.
 На 29 януари 1932 година в Капиново се провежда районна конференция, в която вземат участие партийните групи от селата — Церова кория, Златарица, Драгижево и Кованлъка. От селото участвуват Пенчо Николов, Иванка Бързакова, Никола Каназирев. Изпраща се дописка до в. „Ехо“ с протестно искане:

  1. „Спрете терора, гоненията и арестите над работническата организация, дейци и прочие.
  2. Премахване цензурата над работническата преса.
  3. Премахване ЗЗД, пълна и безусловна амнистия на политзатворниците и наказание на палачите и убийците народни.
  4. Уволнение и наказание на проф. Цанков.
  5. Искаме търговски и дипломатически връзки със СССР! Да живее Работническата партия и РМС! Да живее СССР! Долу войната против СССР! Легализиране на БКП! Да живее работническото правителство в Българския!“47

 Същата година, през ноември, шест души от селото, членове на РП, вземат участие в районната конференция на РП в Капиново, на която се поставят нови задачи за укрепване на партийните групи и РМС48.
 През 1932 година партийната група на РП от Церова кория минава към партийната организация в Пчелище. По поръчение на Васил Грънчаров Иванка Бързакова ушива знамето на партийната организация в Пчелище49. През февруари Васил Грънчаров връчва партийните членски книжки на РП на партийната група в Церова кория. Иванка Бързакова става член на РК на РП. В него е избирана през 1932, 1933 и 1934 година50.
 Активна политическа дейност развива партийната група на РП от Церова кория в подготовката и провеждането на изборите за общински съветници през ноември. Тя излиза със самостоятелна листа, подкрепена от БЗНС. По това време членове на БЗНС са около 60 души. Съюзът между двете организации дава блестящи резултати. Избрани са за съветници Пенчо Николов — комунист, и Васил Русев — БЗНС. Последният е избран и за кмет на селото. Това е първият здрав съюз между комунисти и земеделци след 1923 година, който завършва с голям успех и нанася тежък удар на „Народния блок“. Буржоазните партии за първи път губят кметското си място в избори51.
 След тези избори съюзът между РП и БЗНС в селото укрепва. През 1933 година в общината се провеждат някои демократични мероприятия, като намаляване на данъците на по-бедните селяни, откриване на безплатна трапезария за бедните деца в училището. По време на Лайпцигския процес срещу Георги Димитров в селото идват Станка Кършева и Тодор Цонкин и провеждат в дома на Пенчо Николов събрание с 12 души, членове на РП в селото. Изгражда се комисия, която организира изпращането на 14 протестни телеграми и 72 подписа от членове на РП, РМС и БЗНС в защита на Георги Димитров, с искане да му се разреши завръщането в България52.
 Военнофашисткият преврат на 19 май 1934 година, извършен от Военния съюз и политическия кръг „Звено“, сваля правителството на „Народния блок“ и установява в страната военнофашистка диктатура, която ликвидира последните остатъци от буржоазната демокрация и парламентаризма. Забранява се съществуването на РП и РМС и те преустановяват своята дейност.
 В Церова кория отново е назначен Петко Михайлов за кмет на селото. По това време той е член на Националлибералната партия53 и е човек с влияние и авторитет сред управляващите среди във Велико Търново. За това много допринасят някои негови инициативи, за които Стефан Савов пише: „На 26 март 1937 година във Военния клуб бе устроено едно, първо по реда си, тържество от Церовокорийската община по случай поднасянето на подарък от същата община на Военния клуб — художествените картини: църквата „Св. Димитър“, разрушена от земетръса през 1913 година, и портрета на многозаслужилия за просветата на българския народ Васил Априлов — и двете поставени в красиви рамки и нарисувани от художника Н. Каранешев. От читалище „Надежда тия картини, носени от ученички под звуците на военна музика, минават през града до клуба, където кметът от Церова кория — господин Петко Михайлов с добре подредени думи пред господата офицери и присъствуващите граждани очертава историческото значение на тия картини, които да служат за назидание на младото поколение и материал за бъдещия историк.“
 Церова кория в миналото е играла голяма роля. Тя е била не само средище на просвета, но и търговско-индустриален център, и революционно огнище.
 жив дух на церовокорийчани, отдали се на просветата в продължение на 100 години преди Освобождението, витае и в следващите поколения в свободна България. Оказва огромно влияние върху масите. Селото се сочи за образец във всяко отношение и най-сетне, защото заветът на покойните и живи труженици за свободна и просветна България не е угаснал54.
 Стефан Савов в тази дописка във в. „Янтра“ не само осветлява личността на Петко Михайлов, а дава висока оценка на историческото и революционното минало на селото. С това той още един път потвърждава, че все още не е скъсал с Церова кория и сочи пътя на младото поколение, което да продължи борбата за правда и за свобода.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top