Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
6. ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НАСЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ПЪРВАТА И ВТОРАТА СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1918—1944 г.)
След Първата световна война духовният живот в селото отново се възобновява. Образователното дело бележи нови постижения. През 1919—1920 година се открива втори прогимназиален клас. Само след една година в двата класа (I и II) се записват 80 ученици. Това дава възможност през учебната 1922—1923 година да се открие пълна прогимназия с директор Никола Панев. Броят на учениците е голям, а класните стаи малки. Училищното ръководство е принудено да търси допълнителни помещения за класни стаи. През това време кооперация „Единство“ строи нова сграда. Нейните помещения са широки и удобни за класни стаи. По настояване на училищното ръководство и обществеността в селото през 1933 година кооперацията решава и предоставя сградата за ползване 20 години от училището. В нея се настанява прогимназията.
През 1923 година на 9 и 10 април в Търново се провежда национален учителски събор в читалище „Надежда“. На него Тодор Самодумов изнася лекция „Мисловен и трудов процес“ и „Системата на трудовото образование“. В тях той изтъква, че трудовото училище иска трудово общество и само в него то ще бъде истински трудово. От Церова кория на събора участвуват младите учители Ради Пиперков и Весела Пиперкова. Те са първите учители, които след това въвеждат трудовото обучение в училище.
Учебните помещения стават все по-тесни за постоянно увеличаващия се брой ученици в прогимназията. По инициатива на училищното настоятелство и общината през 1930 година се открива фонд за строителство на ново училище. Събират се дарения от градинарското дружество „Орало“, което подарява 70 000 лева. Дава се на изполица училищната земя и събраните средства се внасят във фонда. Изнасят се представления и забави.
През 1934 година Церова кория става централна община, в която влизат селата Капиново, Пчелище и Марийно село. Училището става средищно и тук идват да се учат деца от тези села. Излиза закон от дирекция на Обновата за възпитание в дух на национализъм, създават се казионни учителски организации. В училището в Церова кория е изградена организация „Родна защита“ с ръководител Борис Недевски. В първоначалното училище преподават учителите Ради Пиперков, Веса Пиперкова и Борис Недевски, а в прогимназията, в която вече има 77 ученици, преподават Георги Абаджиев и Цанка Бързакова. Георги Абаджиев става директор на прогимназията. Той има големи заслуги за издигане на училището на едно от първите места. Природно надарен и всестранно подготвен учител, педагог, литератор, математик, историк, музикант, той оказва голямо влияние за усъвършенствуване на учебния процес. За достиженията в училището допринася и Цанка Бързакова, учителка с добра педагогическа подготовка. Също така и Ради Пиперков — дългогодишен опитен учител. След 1935 година училището бележи значителен възход. Провеждат се конференции, сказки, утра, представления и други просветни и културни дейности с учениците и родителите. Открива се трапезария за пътуващи ученици, извършва се усилена подготовка за строителството на ново училище. Фондът за училищната сграда през 1936 година достига 489 502 лева и училището разполага със 193 декара земя и в наличност 19 318 лева фонд „Бедни деца“.
През 1937 година на югоизточния край на селото, на голямата поляна (хорището), се изгражда новата училищна сграда. През 1938 г. основното училище и прогимназията се преместват в нея. Добрата материална база създава условия за по-добра урочна и възпитателна дейност. Голяма заслуга за строителството на новата училищна сграда има тогавашният кмет Петко Михайлов, който организира населението да участвува с доброволен труд и за набирането на средствата.
Правителството на Кьосеиванов в 1939 година подготвя закон и основава съюз за защита на децата като главен координатор. По места се изграждат дружества. През 1940 година в Церова кория се изграждат дружеството „За защита на децата“ с ръководство Георги Арабаджиев — председател, Весела Пиперкова, Цанка Христова Попова и Калина Арабаджиева. Дружеството има за задача да организира свободното време на децата в просветни и културно-масови прояви.
През този период тук учителствуват Мария Попова, Марин Драганов и Мара Банкова. През 1940/1941 година в училището има 175 ученици, голяма библиотека от 1501 книги за учителите и 1672 книги за учениците.
Една част от възпитаниците на Церова кория завършват висше образование и работят като специалиста, общественици и културни дейци в различни градове на страната. В националната книжнина и култура са дали принос: Никола М. Церовски — писател, издател, печатар, открил във Велико Търново през 1906 година своя печатница; Иван Димитров Чантов, работил дълги години като печатарски работник във Велико Търново; Иван Панайотов Церов, издал 11 книги в областта на историята и образованието. Той е първият, който пише за образованието в Церова кория през време на робството и след Освобождението. Една от ценните му книжки е посветена на чествуването на 100-годишнината на училището, издадена през 1935 година. (Приложение № 1)
Училището в Церова кория е огнище на просвета и култура през периода на капитализма, а учителите са организаторите на духовния живот в селото. Те влизат в ръководството на читалище „Развитие“, което извършва широка театрална, културно-масова и просветна дейност сред населението. Особено внимание се отделя за привличане на селската и учаща се младеж в театрите и културно-масовите прояви. Огромна роля има и библиотеката, в която се съхраняват голям брой научни произведения.
През годините на Балканската и Първата световна война читалищната дейност в селото замира. Тя се възобновява след завръщането на учителите от войните в края на 1919 година. До 1934 година в селото се изнасят над 20 пиеси: „Тартюф“, „Скъперникът“, „Съмнително лице“, „Майстори“, „Цигани“ и много други. С особено голям успех е играна пиесата „Тартюф“, в която Йордан Попов играе много сполучливо главната роля.
След 1940 година председател на читалището е учителят Георги Арабаджиев. Той полага големи усилия за активизиране на театралната дейност. Привлича студенти, служители и младежи. Изнасят пред населението редица пиеси, като „Неразделни“, „Майстори“ и други. През 1942 година фашистката власт забранява всякаква дейност на читалището, в това число хората и вечеринките, които са съществували като традиция от векове. Но под ръководството на съществуващата група в селото, ръководена от Иванка Бързакова и Никола Каназирев, се вземат мерки да не се прекъсне културният живот сред селската младеж. Подготвят се малки пиеси и диалози, които се изнасят на вечеринките. През 1942 година под тяхно ръководство се провежда бал с маски. Представените маски осмиват буржоазното общество. С помощта на тогавашния кмет Ради Балабански и Радко Попов те успяват да отстранят от ръководството на читалището старите членове и избират за председател Никола Пиперков, а в ръководството е включен Стоян Бързаков. Тук, под формата на театрална и културна дейност, се извършва прикрита комунистическа пропаганда. През време на фашистката диктатура у нас читалището в Церова кория е място за легална съпротива срещу фашистката власт. То укрепва и засилва борческия дух на прогресивната младеж в селото. До победата на деветосептемврийската революция — девети септември 1944 година, читалището е огнище, което пръска свет лина, просвета и култура сред младежта и цялото население на Церова кория77.