1. ОСНОВНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

VIII. ИКОНОМИЧЕСКО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.

1. ОСНОВНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Петият конгрес на БРП(к) начертава генералната линия на партията и програмата за изграждане на основите на социализма в България. Приема се първият петгодишен народностопански план. След конгреса настъпва период на активна политическа и стопанска дейност за изграждане на социалистическото общество у нас1.
 Решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1949 година и Втората национална конференция на ТКЗС, състояла се през април 1950 година, дават насоки за изграждане на ТКЗС в цялата страна. В Церова кория се извършва злостна вражеска агитация от опозицията против изграждането на стопанството. Тя оказва особено влияние на средните селяни, които се колебаят. Комунистите и някои леви земеделци дават личен пример и увличат и други селяни. На 9 юни 1950 година в село се изгражда ТКЗС, в което влизат 39 домакинства. В Управителния съвет са избрани — Христо Христов Чолаков — председател, Стефан Бончев — зам.-председател, Костадин Василев, Стоян Ст. Милев и Стоян М. Гюзелев2. През 1959 година се извършва пълна колективизация на земята. Обединяват се селата Миндя, Капиново, Церова кория и Пчелище, с център Церова кория, в ТКЗС „Червеният октомври“. За председател е избран Марин Йоргов Митрев, човек с организаторски и стопански опит, който извежда стопанството на едно от първите места в окръга3. Извършва се преустройство в политическите и масови организации. Изгражда се Общински комитет на БКП, на който за секретар е избран Георги Ангелов от Миндя. Секретар на Общинския комитет на ДКМС става Никола Николов Цонев от Церова кория. Слага се началото на един от най-плодотворните периоди в развитието на кооперативното стопанство4.
 През 1966 година се извършва нова реорганизация в селското стопанство. Изгражда се ДЗС, в състава на което влизат селата Пчелище, Капиново, Миндя и Церова кория с 39 064 декара обработваема земя. За директор на ДЗС е избран Петър Цонев Митев. Партийната организация се разделя на две: териториална с партиен секретар Петър Мирчев, и партийна организация към ДЗС с партиен секретар Иван Т. Цанев. В ДЗС започва да се работи по нова система, в която основни задачи стават бързото внедряване на техническия прогрес, повишаване на производителността на труда чрез механизация и химизация и снижаване на себестойността на продукцията с оглед създаване на ефективно и рентабилно селско стопанство. През периода от 1966 до 1968 година се отчита един по-висок обем на общата продукция — 102,72% и чистата продукция — 80,19%. През този период средно списъчният брой на персонала спада от 758 през 1966 на 678 души през 1968. Общата продукция на едно лице нараства средно с 14,83%.
 През 1969 година започва строителството на административната сграда на ДЗС. Въпреки новите строителни задачи ДЗС си изпълнява плана в растениевъдството 104,80%, в животновъдството 117,84%, тракторния парк 205,51%, автотранспорта 131% и ремонтната работилница 142,40%.
 През 1968 година се изграждат Аграрно-промишлени комплекси в селското стопанство. Церова кория става клоново стопанство, а по-късно комплексна бригада към АПК — Велико Търново. Тези промени допринасят за разширяване на производството на зърнени храни и фураж. Построен е язовир до с. Церова кория, от който се напояват 1750 декара земя, есенници, царевица и зеленчукови градини. Утвърждават се като основни отрасли говедовъдството и овцевъдството. Във връзка с това се извършва строителство на кошари, обори, техническа работилница и складове за зърнени храни и фураж. Селскостопанските машини заместват почти напълно човешката ръка в сеитбата, жътвата и коситбата, обработката и наторяването на земята.
 През осмата петилетка производството на зърнени храни спада на 82%, на фураж — на 73% и на слънчоглед — на 94%, а средният млеконадой на фуражна крава се увеличава на 104%. Причини за това явление са намаляване на работната ръка и отдалечаване на централното ръководство от земята.
 Нов подем в производството на селскостопанска продукция се достига през 1989 година. В сравнение с 1966 година производството на зърнени храни нараства от 388 тона на 8227 тона. Бележи се и по-голям прираст в броя на добитъка. Кравите от 331 през 1966 стават на 540 глави през 1989 година. Овцете от 2938 достигат 3280. Но като се има предвид, че обработваемата земя е достигнала 40 578 декара, може да се направи изводът, че през последните години не е постигнато много и възможностите на комплексната бригада са били по-големи.
 В момента се подготвя нов закон за земята, който ще преустрои из основи съществуващата досега система. И занапред перспективите за развитието на стопанската дейност в Церова кория се базира върху частната собственост на земята.
 Социалистическите преобразования създават условия за развитие на строителството и благоустрояването на селото. Открива се цех за запаметяващи устройства с ръководител Васил Парнов и технически отговорник Михаил Мирчев. Цехът беше закрит през 1985 г. През 1974 г. се открива дърводелски цех, който сега се ръководи от Димитър Георгиев Димитров. През периода 1958—1963 година се построява новата читалищна сграда, главен организатор на строителството е Иван Йорданов Донев. Населението цели пет години се самооблага по три процента и дава над 25 ООО дни доброволен безплатен труд. Със събраните средства от самооблагането и доброволния безплатен труд на населението през 1968 година са построени — нова фурна, търговски магазини, ресторант, сладкарница и търговски склад. Главен инициатор и ръководител на строителството е Йордан Кърпачев. През 1970 година е завършена административната сграда на Аграрно-промишления комплекс с отговорник Петър Митев. Реставрирана е „Владишката къща“, където сега е Младежкият дом и дискотеката, поставен е електронен часовник на кооперативната сграда, покрито е селското дере на главната улица, направено е разширение на трите моста, асфалтирана е главната улица и площадът, с което се оформя красив център. От 1985 до 1988 година селото се водоснабдява, радиофицира и телефонизира. В националния преглед по благоустрояването и хигиенизирането през 1988 година Церова кория се класира на второ място в страната, а училището се определи за образцово5.
 По силата на общата урбанизация на живота в българското село настъпват големи промени в демографския състав на населението. То значително намалява. В селото остават да живеят само стари хора. Сега Церова кория разполага с жилищен фонд от 308 къщи и 900 жители6. Независимо че населението намалява, селото води пълнокръвен живот. То е вилна зона за Велико Търново, място за отдих и почивка. Със своята красива природа, здрав климат, обидна вода и тишина селото е привлекателно място за много хора от страната, идващи на почивка тук през летните месеци.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top