3. КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

3. КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ

Разгърналата се след 9. IX. 1944 година културна революция се отрази благоприятно и на развитието на културата в българското село. В това отношение голям е приносът на читалище „Развитие“ в Церова кория.
 На 25 януари 1945 година се обновява читалищното ръководство, като се избира ново управително тяло. Председател става Дечо Д. Петров и членове — Стоян П. Бързаков, Михал Петров Джуров, Костадин Стефанов Славчев, Надежда Пеева Ковачева, Никола Г. Чаталов и Стефан Кинчев. За събиране на средства за строителство на нова читалищна сграда по инициатива на женското дружество в селото жените засяват 10 дка със слънчоглед, продават семето и парите внасят във фонд „Читалище“. Построената с много труд от населението и открита през 1963 година читалищна сграда се превръща в център на културния живот на селото. На новата сцена с голям успех се играят пиесите — „Цигани“ от Ал. Пушкин, „Албена“ от Йордан Йовков, „Доктор“ и „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Грамада“ от Иван Вазов и много други. Книгите в читалищната библиотека достигат 5768 тома, като броят на читателите от всички възрастови групи непрекъснато нараства. Голяма заслуга за многообразната дейност има читалищният ръководител, библиотекар, Михаил Кънчев, който притежава организаторски способности и умението да привлича младежите в творческата дейност. Успешно се развива художествената самодейност. С най-голям принос са самодейците — Денка Тотева, Райна Кънчева, Никола Цонев, Весела Денева, Никола Пиперков, Мария Малакова, Петър Бошков, Стоян Чаталов, Пенка Дойнова, Михал Стойчев, Димитър Бъкличаров и др. Създава се естраден оркестър от 13 души, който изнася 4 концерта. През 1963 година се изгражда женски хор от 36 жени, с ръководител Петър Петров, а по-късно — Пенчо Велев и Йордан Павлов. Хорът печели грамоти и медали.
 Провеждат се вечери на народното творчество и се възстановяват народните обичаи, свързани с коледуване, сурвакане, лазаруване и други. Традиционни са изложбите на бродерии, вечерите на първенците. Народният певец Георги Минчев получава златен медал на събора на народното творчество в Копривщица.
 През 1964 година в читалището се изгражда естрадно-сатиричен състав, който осмива негативните страни в кооперативното стопанство и отрицателните прояви на някои ръководители от селото. Провеждат се вечеринки, вечери на първенците и други културно-масови изяви. Само през 1964 година самодейците в читалището наброяват над 80 души. Но през следващите години постоянно намаляват поради миграцията на населението.
 През тези години библиотеката към читалището се превръща в културно-просветен център със своята читалня и самообслужване. Тя съдействува за културното издигане и патриотичното възпитание на селяните, за повишаване на производствената квалификация на кооператорите. Тук работят кръжоци по лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство. Към библиотеката са привлечени 325 читатели и са раздадени и прочетени над 7000 тома книги.
 Още през 1950 година е изградена и работи лекторска група, която по-късно преминава към дружество „Георги Кирков“. Изнесени са над 980 беседа пред населението, които осветяват редица въпроси, свързани с развитието на икономиката и духовния живот на страната, дружбата със СССР и международните проблеми. В читалището се провеждат читателски, теоретично-практически конференции. Най-ефективните от тях са: „За високо добиви от царевицата“, „За по-висока продукция в животновъдството“ и „За развитие на лозарството и зеленчукопроизводството“.
 Към читалището работи и музикална школа за деца. То разполага и със собствена киномашина, подарена от Никола Никифоров. С нея много години Христо Найденов обикаля селата и прожектира филми.8
 През 1983 година Церова кория чествува сто години от основаването на читалище „Развитие“ — огнище на светлина и култура в продължение на едно столетие.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Scroll to Top