Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
IX. ПРИЛОЖЕНИЕ
1. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ СЕЛО ЦЕРОВА КОРИЯ
Иван Панайотов Церов е роден през 1857 година в Церова кория. Баща му Панайот поп Харитонов, възрожденски учител, е потомък на един от най-богатите родове в селото. Прадядо му Моян Радев дълги години е бил кмет. Такъв е бил и неговият син Рад Моянов, отвлечен от кърджалиите и заедно с жена му Дена убити в една пещера край Шереметя. А дядо му на Иван Церов — поп Харитон Моянов, е получил за времето си най-доброто образование в Капиновския манастир. Той е един от активните радетели за възстановяване на църквата и училището в селото през 1835 година, активен спомоществовател за развитие на българската книжнина. Майката на Иван Церов — Ана Маркова от Елена, е от революционното семейство Маркови. Нейните пет братя са активни възрожденски борци от Елена.
Иван Церов завършва III клас в родното си село (1872 г.). Учи в Петропавловската духовна семинария в Лясковския манастир до 1876 г.. Това „голямо училище“, ръководено от митрополит Климент (Васил Друмев), е давало солидна за времето си подготовка на свещеници, учители, обществени и стопански дейци. Тук са преподавали едни от най-добре подготвените учители, като Трайко Китанчев, Иван Гюзелев, Петър Икономов и Недю Жеков, които насочвали учениците към активна просветителска и обществена дейност. Иван Церов е бил стипендиант на Търновската митрополия и един от първите последователи на своите учители. Той израства като един от най-изявените обществени и културни дейци от Церова кория в следосвобожденската епоха. Като личност той се оформя през 70-те години на XIX век, когато революционните идеи за освобождението на България намират най-широк отзвук. Той не е бил чужд на бунтовния априлски дух на 1876 година, но средата, в която се е движел, не съдействува за активното му участие. Либерализмът, демократизмът и привързаността му към братска Русия са основни черти в неговия мироглед. Той се издига като учител, общественик и публицист.
След завършване на образованието си Церов учителствува една година в родното си село. Последовател на демократичните и прогресивни тенденции на образователното дело, той ги въвежда в училището и е бил един от желаните преподаватели и певци в църквата, като използува тази трибуна да запознае селяните с подготовката на Априлското въстание. През годините 1879/1883 е учител, а после и директор на Девическата гимназия в Габрово. Тук той се проявява като демократ и се обявява против суспендирането на Търновската конституция в 1881 година и активно участвува в акциите против Батенберг. По време на посещението на княза в Габрово той участвува в демонстрациите на либералното учителство, ученици и опълченци, които заедно с гражданите се движели по улиците и издигали лозунги „Да живее Конституцията!“.
От 1883 до 1888 година Иван Церов за кратко време учителствува в Ловеч и след това в Свищов. Тук се издига до поста училищен инспектор и е учредител на първото учителско дружество в България — 1883 година. В него членуват предимно учители-либерали, които насочват дейността му към решаването на социалните проблеми. На първия учителски събор 1885 година Церов е избран за секретар на централното ръководство. Като привърженик на политиката на Петко Каравелов, чийто дом той често посещава, му предложили да поеме поста окръжен управител в Свищов, но той отказал. През този период Стефан Стамболов, пътувайки от Търново за София, се отбива в Свищов, Иван Церов се среща с него с цел да ходатайствува за помирение между Каравелов и Стамболов, но мисията му не успява. На този разговор обаче Стамболов за първи път изказва мнение за Христо Ботев.
През 1888 година Иван Церов става учител по литература в Мъжката гимназия във Варна. В този град той работи до края на живота си и се изявява като преподавател и възпитател, обществен деец и публицист.
Като дългогодишен училищен деец Церов е чувствувал липсата на достатъчно учебници и затова подготвя и издава Христоматия по българска литература. Христоматията е от две части — старобългарска литература и среднобългарска литература. В нея той помества откъси на голяма част от известните тогава старобългарски автори. Дълги години този учебник е бил основен източник за изучаване на българската литература в училищата. През този период той пише редица статии за учебното дело. Такива са: „Учебното дело“ — 1900 г., „Търновското епархиално богословско училище“ — 1903 година, и други1.
След пенсионирането си Иван Церов взема активно участие в политическия живот на града. В изборите през 1908 година е избран за общински съветник, а няколко месеца по-късно и за кмет на Варна. Неговият мандат е изпълнен с много творчески начинания, които издигат Варна в съвременен административен и културен център. Той започва строителството на градския водопровод, който влиза в действие през 1909 година. Проектира се и се изгражда Варненският театър, започва електрификацията на града и други стопански инициативи от този род. Изграждането на тези обекти е съпроводено с голяма съпротива от опозицията, която се стреми да провали инициативния и либерален кмет. Жителите на града са доволни и го подкрепят. В изборите през 1912 година той отново е избран за кмет, но доброволно се отказва. Може би умората или годините са причина за това, но най-вероятно отвращението от борбите между различните партии.
Следващите години са изпълнени с творчески усилия в областта на публицистиката. Преосмислил богатия са житейски опит, срещите си с политически и културни дейци, той публикува редица статии и няколко книжки, скромен принос за осветляване на българското Възраждане. Той пише само за това, което е видял и преживял, и затова неговите произведения, макар и малки по обем, са ценен исторически източник. В местния и централния печат той публикува статиите: „Иларион Макариополски“ — 1913 г., „Единадесети май до Освобождението“ — 1926 г., „Тържество за Климент Браницки“ — 1926 г., „Обичаят Коледуване“ — 1927 г., „Връзката между нашата църква и училищата“ — 1929 година.
Той е един от редовните сътрудници на либералния вестник „Славяни“ в Русе. Иван Церов издава и няколко книги: „Сава Георгиевич“ — 1928 г., „Петдесет години българско училище в град Варна“ — 1911 г., „Църковнославянски-старобългарски речник“ — 1920 г., „Освобождението и началното училище в България“ и „Материали по историята на град Варна“.
През този период той е основател на Българо-славянското дружество във Варна, член на дружеството „Театър“ и основател на националното дружество „За чистотата на българския език“. По този повод пише статията „Говорете български“.
Иван Церов е посветил по-голяма част от творческия си живот на градовете Свищов и най-вече на Варна. Но той никога не е забравял и родното си село Церова кория. През 1921 година излиза книгата му „Спомени и бележки“, в която просто и правдиво описва миналото на Церова кория, тя е ценен исторически източник. През 1935 година, по случай чествуването на 100 години от църквата и училището той издава брошурата „Сто години на църквата и училището в село Церова кория“.
Иван Церов е имал само една дъщеря — Мария, която е завършила висше образование в Швейцария. Той умира през 1938 г. на 81 години2.
Петко Михайлов Иванов е роден на 5 април 1876 година в Церова кория. Произхожда от семейството на потомствени учители. Дядо му поп Иван Михов е първият учител на частното училище в селото. Баща му Михал Иванов е първият учител на общественото училище. Той е завършил основното си образование в Церова кория, учил в Търновската мъжка гимназия и завършил в Швейцария Художествена академия. След няколко години учителствуване е избран за кмет на селото — от 1902 до 1907 година. С известно прекъсване, през което време е учителствувал, той е избирай все за кмет на селото — през 1919 година, от 1923 до 1926 и от 1932 до 1937 година. През периода на неговото кметуване са построени — камбанарията на църквата, мостът към Пчелище, болницата и новата сграда на класното училище. Той е основател и пръв председател на Националния съюз на Българското градинарско зеленчуково дружество в България, изградено през 1928 година, което оглавява цели четири мандата.
По политически убеждения Петко Михайлов е бил стамболовист-реакционер, противник на зародилото се през този период социалистическо движение. Той води борба с първите социалисти в селото и допринася за разтурване на социалистическата дружинка чрез преместване на нейните членове в други села. По-късно той става член на Прогресивно-либералната партия. През най-тежките дни за България е бил кмет на селото — по време на септемврийските събития в 1923 година, по време на деветоюнския преврат 1923 година и по време на фашисткия преврат 1934 година. Въпреки реакционните си убеждения Петко Михайлов е притежавал дълбоко чувство за човещина. Той е уважавал политическите си противници. И макар че е правил всичко възможно да ги отстрани от селото, той не е допускал те да бъдат съдени и убивани. През 1923 година, когато в селото идва Велко Начев с камион войници и стражари със задача да избие комунисти и земеделци, Петко Михайлов не допуска това. За това му дело и други такива той е уважаван от населението в Церова кория. За него е запазен споменът за делови и авторитетен човек. Починал на 18 юли 1938 година3.
Ганю Чолаков е роден в 1860 година в Церова кория. Бил първо дете на Иван Чолаков. Майка му умира рано и бащата се оженва втори път и има още четири деца — Христо, Марин, Елена и Пена. Тъй като Ганю бил завареник и по-голям от другите, за да не скита по пътищата безпризорен, отрано го дали да пасе добитъка на Христо Босия. Той бил умно и непослушно дете, по природа развито и буйно. Веднъж, когато пасял воловете на Дъбравата, по пътя към Капиновския манастир (1874 г.) минал Климент Браницки — ректор по това време на Петропавловската семинария в Лясковец. Пастирчето харесало на Климент и той решил да го вземе да учи в Петропавловското училище. След като завършил семинарията, Ганю Чолаков заминал да учи в Одеса. Средствата за неговото следване дали дякон Хрисант от Капиновския манастир и Климент (Васил Друмев), който му издействувал стипендия и му платил пътя до Одеса. Дал му пари и за лични разходи. В Одеса Ганю учи заедно с Алеко Константинов, откъдето добре се познавали.
След завръщането си от Русия той бил назначен за прокурор в Пловдив. Тогава управлявал Стефан Стамболов, който провежда антируска политика. Климент (Васил Друмев) не се страхувал от Стамболов и Фердинанд и провеждал открито русофилска политика. Повод за арестуването му става една иегова реч при осветяване вода за Фердинанд, в която той го обвинява, че не държи за Русия. Арестуват го и го затварят в Лясковския манастир. Завежда се дело въпреки несъгласието на кмета и главния прокурор в Търново. Но Фердинанд и Стамболов настояват за това дело. За да осъдят митрополит Климент, уволняват прокурора на Търново и на негово място назначават Ганю Чолаков и двама негови съдии.
На път за Търново Ганю минава през София и отива в Касационния съд, за да се запознае с делото. Тук се среща с уволнения прокурор от Търново, който му казва: „Не ти трябва да се компрометираш с това дело“, на което Ганю отговорил: „Аз добре се запознах и мисля, че имат право“.
Делото се гледало в Търново, в читалище „Надежда“. Единствен обвинител е Ганю Чолаков. Защитници няма. Климент Браницки е осъден на осем години заточение в Гложенския манастир.
Цялата общественост в България е възмутена от този процес. Върху Ганю Чолаков се изсипват порой от ругатни и недоволство. Разнищен е целият му живот, обвиняват го за неговата неблагодарност към своя най-голям благодетел. В Церова кория цялото население го ненавижда. Брат му и сестрите му не искат да го видят. Русофилите в селото устройват молебен в чест на Митрополит Климент Търновски и анатемосват неговия обвинител Ганю Чолаков. На този молебен се стича цялото население.
След процеса Ганю се премества да работи като адвокат във Варна. Оженва се за богата жена от Добруджа, от която няма деца. В селото не е идвал до края на живота си — 1921 година. След неговата смърт жена му идва в селото да търси наследство, но като вижда от каква беднота е излязъл, се отказва.
съученик от Одеса — Алеко Константинов, когато пише за главния герой на своята книга „Бай Ганю“, съобщава, че прототип на Бай Ганю е Ганю Чолаков4.
Стойчо Михалев — четник в четата на Филип Тотю, е роден в Церова кория. Не е известно от кой род е точно, но може би от рода на Стойчо и Михал Паскалеви. Той е ратаят, който се осмелил да вземе от златото на своя чорбаджия Ради Жигълов. Предаден на турските власти, затворен и инквизиран, той върнал златото, но успял да избяга от ареста и отишъл в четата на Филип Тотю. На него разказал за постъпката на своя чорбаджия и ортаклъка му с турците. Филип Тотю една нощ спохожда дома на Ради Жигълов и взема златото, което той е придобил също по нечестен път. По сведения от стари хора Ради е живял в края на селото, където сега е къщата на Кумпелов. Оттам е минавала турската хазна по пътека от Търново за Елена. Веднъж, когато минавал, един от конете изостанал назад и Ради Жигълов, който следял това, го дръпнал в двора си и залостил вратата. Водачите на турската хазна не видели това. Едва при Капиново забелязали, че един от конете, натоварен с дисаги злато, го няма. Върнали се, но не го намерили. От тогава Ради Жигълов забогатял. Изоставил старата си къща и построил нова в центъра на селото5.
Филип Панайотов — четник в четата на Филип Тотю, е роден в Церова кория, от рода на Панайот Маджаров. От малък останал сираче и се главил в къщата на поп Никола за ратай. Дълги години му служил, но веднъж изчезнал безследно. Всички помислили, че някъде се е удавил или загубил. Поп Никола имал сляпа дъщеря. Една нощ тя поискала вода и попадията станала да й даде. Тя видяла, че огнището е разровено с прът от комина, изплашила се и се развикала. Излезли мъжете, но никого не намерили край къщата. На сутринта намерили ножа на изчезналия ратай в кошарата и се сетили, че той е идвал.
Веднъж поп Никола отива в гората да сече дърва. Случайно там попада на четата на Филип Тотю, който му заръчал да изпече една пещ с хляб, да нагласи 20 чифта цървули и да ги занесе в гората на уреченото място. Поп Никола изпълнил заръката, но когато отишъл да ги носи на уреченото място, го посрещнал неговият изчезнал ратай. Той се изненадал и го попитал защо не му казал, че отива комита, щял да го подкрепи. Така двамата приятели Стойчо и Филип станали комити6.
Велика Иванова (Чуна) е родена около 1840 година в Кованлъка. Останала сираче без майка и прекарала тежко детство при втора майка с много деца. Още от малка баща й я дава пастирка на селските говеда. Животът й бил много тежък и затова, когато пораснала, поискала сама да се потурчи, но баща й я откупил. Преди да се омъжи, тя пасяла говедата около Капиновския балкан и там я открива четата на Филип Тотю и я направил помагачка — да им закупува тютюн и друга храна и да им ги носи в Балкана. За пръв път се омъжва в Кованлъка, но мъжът й рано починал и я оставил вдовица с три дъщери — Рада, Ивана и Елена. Втори път се омъжва в Церова кория за Иван Станев, който живее в източната част на селото. Той заминава на градина и скоро умира. След неговата смърт тя продължава да е помагачка на четата на Филип Тотю и да ги подслонява и укрива през един продължителен период — от 1860 до Освобождението — 1877 година7.
Хаджи Пано Радков е роден около 1766 година в Кадиев чифлик (Церова кория). Той произхожда от стария търновски род на Кара Добри, който, подгонен от турците през 1491 година, напуска Търново и се заселва в Еленския балкан и създава село Добревци. След 13 поколения един от неговите потомци се заселва в Златарица. А от неговото поколение един, на име Стоян (Цоню), дошъл в Кадиев чифлик за пастир и се заселил тук. Той имал син Радко, от който се ражда Пано. Бащата и дедите на хаджи Пано са живели бедно и с много труд изкарвали прехраната си. В края на XVIII век х. Пано изведнъж забогатява. Произходът на това богатство е забулен в тайна. През 1789 година селото е ограбено и разорено от кърджалиите. Селяните, които останали живи, избягали. Изоставените имоти били заграбени от останалите живи в селото. Вероятно и Пано се е възползувал от това и увеличил своите богатства.
Хаджи Пано е един от първите хора в селото, посетил Йерусалим. Още през 1820 година, заедно с тримата си синове — Радко, Стоян и Добри, отиват на Божи гроб и стават хаджии. За да запази богатствата си от посегателствата на турците, в Цариград се сдобива с руски паспорт и става руски поданик.
Хаджи Пано е бил природно надарен с умствени способности и силна воля. Голям радетел за опазване на българската народност, той е един от инициаторите и дарителите за строителството на църквата и килията — първото обществено училище. Той бил начело в решаването на обществените въпроси в селото и същевременно се обявява срещу всякакви открити бунтове против турската власт. На стари години се подстригал монах в Капиновския манастир под името Паисий8.
Архимандрит Стефан хаджи Радков е друг бележит духовен ръководител на Капиновския манастир. Роден е през 1838 година в Церова кория. Още в ранни години постъпил в килийното училище на Капиновския манастир, където завършил основното си образование. Със средства от манастира завършва Одеската духовна семинария. Игумен на Капиновския манастир става през 1874 година, като изпълнява едновременно две длъжности — протосингел на търновския митрополит Иларион Макариополски, а по-късно и на митрополит Климент (Васил Друмев) (1841 — 1901 година). Стефан хаджи Радков е един от бележитите игумени на Капиновския манастир. Човек с широки връзки, еднакво уважаван от турци, гърци и българи. След смъртта на Иларион той се издига до протосингел и викарен епископ. Независимо от големите му връзки с гръцкото духовенство и с турските власти той е държал за освобождението на българите и подкрепял подготовката на Априлското въстание в 1876 година. За това свидетелствуват намерените писма у някои убити въстаници в Дряновския манастир. За него Йордан П. Тодоров пише, че е напълно посветен в делата на революционния комитет. Събирал и давал помощи и участвувал в подготовката на въстанието. Същевременно пред турците се представял за техен човек и те му доверявали някои мерки, които се канели да вземат срещу бунтовниците. По този начин спасил от смърт много народни синове. Той спасил от арест Джорджо Момчев — член на Търновския революционен комитет, който се готвел да тръгне за заседание в Горна Оряховица. Стефан хаджи Радков му съобщил, че има провал в Горна Оряховица и че са арестувани водачите на въстанието. Разбирайки, че турците знаят, че в църквата в село Летница е укрит барутът за въстанието, той веднага изпраща поп Христо, който по това време случайно бил в Митрополията, да иде с кон в Летница и да премести на друго място барута. Поп Христо успява.
Иван Церов в книгата си „Спомени и бележки“ от 1921 година пише, че по време на Априлското въстание 1876 година Фазлъ паша е искал да бомбардирва Петропавловския манастир в Лясковец вместо Дряновския. Научавайки това от турците, архимандрит Стефан през нощта изпраща куриер да предупреди учителите в семинарията, че той е поръчителствувал писмено пред мютесарафина (окръжния управител), че няма да се намери оръжие у учениците в Богословското училище. Тази негова постъпка е била много рискована, защото учениците са били въоръжени и след това съобщение цяла нощ укривали оръжието.
След погрома на Априлското въстание, по време на съда в Търново, той се застъпва за тревненските бунтовници — Тахо Ангелов, Алекси поп Иванов, Радко Радославов, Йордан Николов и Атанас Боканов.
През Освободителната война архимандрит Стефан организира в Търново посрещането на руските войски, разквартируването на бежанците и ранените войници. При тържественото посрещане в Търново на 12 юли 1877 година на княз Николай Николаевич Стефан хаджи Радков произнася слово. Той е поканил високия гост да гостува в Церова кория. През 1878 година е избран за почетен председател на комитета „Единство“. След Освобождението участвува активно в обществено-политическия живот на Търново. През 1881 година редактира списание „Духовен прочит“. Сам пише и издава книги с религиозно съдържание. Последните години от живота си прекарва в Капиновския манастир. Възстановява манастирските имоти и създава светска обстановка в една част на манастира, която е посещавана от търновските управляващи лица и са се обсъждали политически и стопански въпроси.
През целия си живот Стефан хаджи Радков поддържал връзка с родното си село Церова кория и е дарител на църквата и училището9.
Михал Дачев Саваков — водач на руските войски по време на Освобождението, е роден през 1858 година в Церова кория. Основното си образование получава в селото при учителя Атанас Кочанов. Спомените си като водач на руските освободителни войски сам е написал на корицата на своята библия. На 20 години заминал за Хърватско с чичо си. Пет години по-късно отива в Австрия на градина. През 1882 година в Лихтенвьород при Винер Нойщанд, край Виена, основава първата българска компания на градинари. По-късно тук идват и други градинари и през 1886 година се изгражда градинарско дружество в тази страна.
Тук Саваков забогатява и прибира при себе си жена си Дана и там им се раждат три деца — Йонка, Радко и Мария.
През 1930 година Михал се завръща за кратко време в селото. След това заминава за Хърватско — град Самобър. Политически не е бил определен, но по душа е бил демократичен човек. През годините на Втората световна война той подслонявал изпаднали без работа българи и местни граждани, които са подпомагали партизаните. Той стоял настрана от политиката, но се досещал за тяхната дейност и сам давал пълни чанти с хранителни продукти за партизаните. В Българи се завръща през 1951 година. Багажът му бил скромен — от семена за зеленчуци. Починал през 1956 година в Горна Оряховица на 98 години10.
Мирчо Пенев Мирчев — участник в четата на Желю войвода по време на боевете край Елена. Той е роден през 1830 година в Церова кория. Още от малък е бил буен и непокорен. Работил като горски пазач в горите на хаджи Стоян и имал връзки с хайдутите, а на младини сам хайдутувал. През 1875 година, като горски пазач, той е служил с един турчин на име Кара Ибрахим. Тогава много се крадели горите на хаджи Стоян и той им заръчал да ги пазят, като им казал: „Глави ще се секат, но гори — не!“ Веднъж двама пазачи хванали група турци да секат гората на хаджи Стоян и се спречкали. Мирчо убил единия от турците. Турската власт ги арестувала, но Кара Ибрахим поел вината върху себе си, като казал, че той е турчин и нищо няма да му направят, а него ще го обесят. Независимо от това турците ги затворили. Турчинът — в Цариград, като по-виновен, а Мирчо — в Шумен, откъдето го преместили в Търново. Когато жена му отишла да го види в затвора, той й казал: „Кажи на хаджи Стоян да се грижи за храна на децата и всичко, което трябва, защото иначе, като изляза, ще го убия.“
Когато руските войски превзели Търново, го освободили от затвора. Той се завърнал в селото, взел си пушката, събрал 4 души — свои другари, и побързали да се присъединят към четата на Желю войвода, с когото от по-рано се познавали. Жена му, възмутена от това, че не погледнал децата, извикала: „Проклетникът не попита за децата, отиде да се бие“.
Когато се завърнал от войната, той разказвал, че се били при Марян и Елена и всичко турско, що му паднало — жени, деца, старци — всичко избил. След освобождението пак бил горски пазач11.
Стефан Савов Стоянов е роден на 15.1.1874 година в Златарица. Баща му Сава Стоянов бил член на Революционния комитет в селото за подготовката на Априлското въстание 1876 година. Стефан завършва основното си образование в родното си село. Записва IV клас в Търновската мъжка гимназия, но след една година се премества в Педагогическия институт в Казанлък.
От 1894 година учителствува в Джулюница, Беброво, Миндя, Церова кория, Капиново, Дурна дере и Средни колиби. В Церова кория дошъл за учител през 1899 година. Освен учителската професия тук той развива огромна общественополезна дейност, чрез която разпространява социалистическите идеи. Избран е за председател на читалище „Развитие“, където се изявява като голям организатор, просветител и театрален деец. Използува читалище то за организиране на марксическа пропаганда след младежта. През 1900 година изгражда партийна група на БРСДП в селото от 7 членове-социалисти. Открива клуб на социалистите, в който се провеждат сбирки и заседания. Тук той се оженва за Тодора Стоянова Церовска, която умира на 35 години. Зестрата, която получил, Стефан Савов подарил на читалището. По-късно се оженва за Кина Ат. Велева — участничка в женското движение, от която има две деца. Поради активното му участие в политическите борби в селото срещу буржоазното правителство той става неудобен за тогавашния кмет Петко Михайлов, който успява два пъти да го измести от селото (1902 и 1906 г.), след което вече не се връща.
Стефан Савов е един от активните настоятели, пропагандатори на сп. „Ново време“ и на „Работнически вестник“. През периода 1909—1911 година е учител във Велико Търново. Присъствува на учителската конференция в село Голямо Яларе (Русаля) на сбирка в дома на В. Мавриков, на събрание в старата крепост Царевец, и то през периода 1912—1914 година, в което участвува Ламби Кандев. На 2 август 1922 година, на тържеството на връх Бузлуджа по случай 51 години от гибелта на Хаджи Димитър и 31 години от Бузлуджанския конгрес произнася пламенно слово сред учителите-комунисти от Велико Търново, Габрово и Севлиево.
Неговият дом в Търново е център, където се обсъждат въпросите, свързани с пропагандирането и разпространението на партийиния печат и литература. Тук често му гостуват Тодор Павлов и Тодор Самодумов.
През юни 1923 година Савов е арестуван и отведен в казармата, където е подложен на разпит чрез побой и след това е прехвърлен в затвора. На 15 ноември 1925 година е уволнен като комунист и го накарват да подпише акт за напускане на длъжност. През следващата година е в бюрото за кооперативно снабдяване и застрахователната кооперация във Велико Търново.
През август 1940 година той е сред основателите на БСД във Велико Търново. През периода 1940—1944 година, вече на 70 години, той поддържа връзка с комунисти те Панайот Димитров и Ангел Грънчаров.
Умира през 1946 година. В некролога му е написано: „Животът му бе само страдание, труд и вярна служба на партията, с която той не скъса и през най-тежките години на терора. ГОРДО ЖИВЯ И ДОСТОЙНО УМРЯ.“12
Иван Димитров Чантов е роден през 1864 година в Церова кория. Произхожда от градинарско семейство. Основното си образование завършва в селото при учителя Атанас Кочанов — председател на Революционния комитет за подготовка на Априлското въстание в селото през 1876 година. Завършил Априловската гимназия през 1885 година, където се запознава с марксическата мисъл и възприема социалистическите идеи. Постъпва като учител в селото, където става ревностен пропагандатор на социализма чрез читалище „Развитие“, чийто учредител е той заедно със свои колеги.
Той е голям родолюбец и участвува в Сръбско-българската война като доброволец. Тук проявил героизъм, за което бил награден с военна униформа и орден за храброст.
След войната, заради неговите социалистически убеждения, не му се дава в селото учителско място. Принуден е за кратко време да работи в Русе. Завръщайки се в Търново, постъпва като печатарски работник. И тук се включва в революционното движение, като поддържа връзки с Петър Георгиев и Никола Габровски. Докато Стефан Савов бил в селото, той членувал в партийната група в Церова кория. Поддържал редовни връзки с Михаил Гюзелев, Стефан Савов, Иван Цанов и Иван Пенчев. Всяка неделя посещавал селото и участвувал на партийните сбирки. След това той се премества да членува във Великотърновската партийна организация и участвува в митинги, манифестации и демонстрации на печатарското работничество. Остава верен на делото до края на живота си. Умира на 83 години през 1947 година13.
Иван Дончев Цанов е роден през 1867 година в Церова кория. Основното си образование завършва в родното си село при учителя Атанас Кочанов, след което учи в Априловската гимназия в Габрово през 1887 година, където се запознава с марксическата литература и става пропагандатор на социалистическите идеи в селото. Военната си служба отбива като писар в 18-и Етърски пехотен полк. През 1889 година се завръща в селото и е назначен за писар в общината. Тук заедно с Иван Чантов, Михал Гюзелев и Иван Пенчев започват активна дейност в читалище „Развитие“, където намират поле за пропагандиране на социалистическите идеи. След идването на Стефан Савов за учител в селото през 1899 година те започват усилена пропаганда и привличат и някои градинари. През 1900 година изграждат марксическа партийна трупа. Загинал във ВОСР 1917 г. в гр. Одеса14.
Михал Стоянов Гюзелев е роден на 25 март 1864 година в Церова кория. Баща му е бил член на Революционния комитет в селото за подготовка на Априлското въстание в 1876 година. Михал завършва основното си образование в родното си село при учителя Атанас Кочанов. През 1882 година завършва временен педагогически курс в Горна Оряховица. До 1886 година завършва Априловската гимназия в Габрово. От 1886 до 1896 година той учителствува в селата Церова кория, Капиново и Мерданя. Още в ранните си ученически години, под въздействието на националноосвободителните идеи, той застава на прогресивни позиции. След Търновската сбирка и Бузлуджанския конгрес в 1891 година напълно възприема социалистическите идеи и заедно със своите съученици от Априловската гимназия стават идейни пропагандатори. Още с идването на Стефан Савов в селото те се сближават, правят общ пчелин в селото, където под предлог че подреждат пчелите, провеждат сбирки, срещи, замислят заедно с другите социалисти да изградят социалистическа дружинка. Това става през 1900 година.
Михал Гюзелев има голям принос за изграждане и разширяване дейността на читалището. През време на учителствуването си в село Бадевци, където учителствува 12 години, не прекъсва връзките си със селото. През 1922 година учителствува в митинги и демонстрации на комунисти и земеделци в Церова кория. По-късно, през 30-те години, се сприятелява с Петко Михайлов и минава на страната на буржоазната власт. Починал през 1941 година в Церова кория15.
Стоянов Пенчев е роден през 1864 година в Церова кория. Основното си образование завършва в родното си село при учителя Атанас Кочанов. Завършва и Априловската гимназия в Габрово, след което се завръща в селото. Като учител работи три години, след което е назначен за бирник в общината. Той е един от учредителите на партийната група на БРСДП в селото през 1900 година. Един от основателите на читалището и негов председател и сред първите инициатори за създаването на кооперативното дело. Тези негови идеи не се харесват на чорбаджиите и на кмета Петко Михайлов. Надчетен и изпаднал в безизходно положение, той заема много пари и задлъжнява. Принуден да продаде къщата си, той се изселва в Осман пазар. След време се връща и пак със заем си построява нова къща. Починал през 1918 г. в Церова кория16.
Тодор Маринов Пенчев е роден в Церова кория. Основното си образование завършва в родното си село. Произхожда от много богато семейство. Баща му е син на прочутия чорбаджи Пенчо в селото. По-големият му брат — Иван, учи в Априловската гимназия. Той, за да поддържа традицията, е изпратен на градина в Русия. Към края на 1899 година се завръща и се оженва за Стойка поп Христова. По това време в селото идва Стефан Савов. Той се сприятелява с него и става един от учредителите на партийната група на БРСДП и предоставя дюкянските помещения на новата си къща за клуб на социалистите. Тодор Маринов взема активно участие в политическия живот на селото. По време на изборите е един от агитаторите за листата на партията, с голямо влияние сред градинарите. Взема активно участие в многостранната дейност на читалището. През годините 1899-1906 е негов заместник-председател по това време. Тодор Маринов е един от дарителите за построяването на училището и читалищната сграда. Починал през 1936 година17.
Петко Кунчев Дашков е роден в Церова кория през 1872 година. Произхожда от градинарско семейство. Основното си образование завършва в родното си село. По природа е буден и ученолюбив. В читалището прочита всички марксически книги и списания, които му оказват въздействие да стане последовател на социализма. През периода от 1900 до 1905 година той посещава сбирките на социалистите и е един от учредителите на партийната група на БРСДП. През 1906 година заминава на градина в Донбас — Русия, при газдата Цоню Кунчев като общ работник. Осъден на каторга в Сибир като помагач на болшевиките. След излежаване на присъдата е екстерниран в България18.
Тодоров х. Добрев е роден на 3 август 1893 година в Церова кория. Произхожда от чорбаджийско семейство. Основното си образование получава в родното си село при учителя Стефан Савов. Завършва Търновската мъжка гимназия и висше образование в Лозана, Швейцария. Работи като адвокат във Велико Търново, кмет на селата Капиново, Дебелец и тара Соколово, където го сварва 9.IX.1944 година. Женен е за Надежда Тодорова Бостанджиева от Велико Търново.
Тодоров още от ученическите си години в Церова кория се запознава с марксическата идеология от своя учител Стефан Савов. В Търновската мъжка гимназия участвува в марксическите кръжоци. Основател на партийната организация в селото през 1918 година и партиен секретар. Участвувал в килифаревското въстание на страната на въстаниците, след което е арестуван и лежал 20 дни в Търновския затвор. През 1929 г. напуска БКП и подава декларация да влезе в Демократическата партия на Стоилов, където членувал само три месеца. След това не членува в никакви партии. През периода на борбата против фашизма и капитализма е подпомагал партизаните като кмет на гара Соколово, където го заварва девети септември 1944 година. Заради това и по настояване на Никола Българенски остава и след девети септември кмет. Участвува като командир в Отечествената война, в която е ранен и остава инвалид.
През времето, когато е учил в Лозана — Швейцария, се запознава с Троцки и Владимир Ил. Ленин и заедно с прогресивни руски студенти е посещавал и слушал лекциите на Ленин и Троцки. Той много се възхищавал на знанията и на ораторското майсторство и на двамата. Често разказвал, че руските студенти нямали нищо друго освен книги.
През 1946 година е приет отново за член на партията и издигнат за съдия-изпълнител във Велико Търново. През 1951 година е изключен от партията и уволнен като съдия-изпълнител. Остава адвокат във Велико Търново. През 1956 година е реабилитиран и отново е приет за член на БКП. Умира през същата 1956 година19.
Добри поп Христов е роден на 1.II. 1892 година в Церова кория. Син на свещеника Христо поп Ковачев и Мария поп Христова. Основното си образование получава в родното си село при учителя Стефан Савов. Една година учи във военното училище в Горна Оряховица. Завършва Търновската мъжка гимназия и Юридическия факултет при СДУ. На 4 март 1922 година започва работа като адвокат във Велико Търново. Оженва се за Фроса Попова от Велико Търново, която една година учителствува в селото.
С марксическите идеи е запознат още от ранни ученически години от учителя си Стефан Савов. Под влиянието на своя чичо — Добри Петков, изживява известни колебания в идейните си убеждения като ученик, но след неуспешния завършек на Балканската война и под влиянието на своя приятел Радко Тодоров се освобождава от едностранчивите възгледи и става член на БСДП (т.е.). През 1918 г. с Радко Тодоров изграждат партийната организация в селото. Секретар е на ППО от 1919 до 1920 година и е един от най-големите оратори в района. По негова инициатива през 1925 година в селото се създава кредитна кооперация „Единство“. Той бил в политически разногласия и постоянни борби с Петко Михайлов — стамболовист. В спомените на неговите близки е запазен такъв случай: Една вечер майка му го видяла, че бърка в гърлото си и го попитала какво прави, а той отвърнал: „Мажа си гърлото с газ, защото довечера ще се надвикваме с Петко Михайлов.“
Той бил надарен с изключително хубав глас. Когато запеел, всички затихвали и с блаженство го слушали. А той обичал при радост и мъка да пее.
Добри поп Христов е един от тези комунисти, които по своя инициатива участвуват в Килифаревското въстание. Смел и непреклонен пред фашистката власт, до края на живота си остава верен на партията. В Първата световна война бил пленник и откаран в Александрия — Египет, където заболява от цироза на черния дроб. Поради напрегнатия и неспокоен живот болестта бързо се развива и той умира на 18.XII.1929 година. В последните предсмъртни часове при него са приятелите му комунисти Георги Иванов Дюлгеров и Стефан Денчев (Бялата мечка)20.
Иван Димитров Манев (йеродякон Йосиф) е роден през 1885 година в Церова кория в бедно селско семейство. След завършване на прогимназията в селото той става селски ратай в богати чорбаджии. През 1900—1903 година заедно с баща си отива на градина в Русия. Но и тук газ-дата се отнася по-зле и от селския чорбаджия. Юношата често е впряган в долапа да вади вода и да полива градината. Товарят го с големи кошове със зеленчуци и го карат да копае градината. Тежкият непосилен труд го принуждава да се завърне отново в родината. Тук обаче отново се сблъсква с немотията и безработицата. Тогава потърсва убежище от житейските неправди в манастира. Ръкоположен е за монах в Преображенския манастир край Велико Търново. Завършва монашеската школа в Рилския манастир. След Първата световна война заминава за Загреб, където неговият баща е градинар. През 1919 година е градинар в Унгария. Тук той се включва в революционните борби на работниците и селяните и участвува в революцията. След разгрома на Унгарската революция се завръща в Загреб, където учи електромонтьорство, и известно време работи в Югославия.
През 1923 година Иван Димитров се завръща в България и става игумен в Чипровския манастир. Тук той бързо се сближава с трудовите хора и в деня, когато забиват камбаните и зоват на въстание, Иван е сред участниците в него. След погрома е заловен и изведен на площад „Пазар махала“ в с. Желязна и разстрелян от отряда на Кървавия капитан. Така загива Иван Димитров Манев (йеродякон Иосиф)21.
Пенчо Николов, роден в с. Шереметя през 1894 година в бедно селско семейство. Като редовен войник служил в ротата на Георги Дамянов и участвувал във Владайското въстание и в сраженията срещу юнкерите при установяването на Радомирската република на 26.IX.1918 година. След потушаването на въстанието той се връща в родното си село, където монархофашистката власт започва преследвания, репресии и побоища, които го принуждават да се изсели в Церова кория. Верен на комунистическите идеали, и тук той продължава да ги разпространява сред младежта. През 1919 година става член на Комунистическата партия. През 1920 година е секретар на партийната организация в Церова кория, където работи с Радко Тодоров и Добри поп Христов. Още през този период установява връзки със Станка Кършева и Васил Грънчаров, които не прекъсват до победата на 9 септември 1944 година. Той е един от верните и последователни дейци на партията. Неговият дом служи и за клуб на партията, в който са провеждани много срещи, събрания и конференции. Неведнъж под негово ръководство са завоювани добри резултати в изборните борби. Сам той бил кандидат и избиран за общински съветник. През периода на антифашистката борба е член на Районният комитет на партията в Пчелище. Подпомагал е партизаните с пари и хранителни продукти и укривал нелегални в своя дом. Неведнъж е арестуван и подлаган на побоища във Велико Търново. Той е единственият, който през най-тежкия период на съпротивата най-редовно е получавал партийни вестници и списания и „Работнически вестник“. Под негово влияние редица младежи от селото тръгват по пътя на революционната борба, като Никола Каназирев, Стоян Йорданов Донев, Никола Григоров Стойков — партизани от отряда на Славчо Трънски, и други младежи. Пенчо Николов е въвлякъл в борбата против фашизма цялото си семейство. Жена му и децата му разпространявали позиви, вестници и списания с комунистическо съдържание. Синът му Никола пръв заминава доброволец в Отечествената война.
За преданата му и всеотдайна служба на партията Пенчо Николов е удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“. Умира през 1984 година в Церова кория22.
Никола Николов Каназирев, роден през 1911 година в Церова кория, в градинарско семейство. Основното си образование завършва в родното си село, а средното — в Търновската и Шуменската гимназия. Висше образование — учи зъболекарство във Франция.
В революционното движение влиза още през ученическите си години в Търновската гимназия. Под влиянието на Пенчо Николов, Станка Кършева, Васил Грънчаров и Стефан Богданов израства като един от активните ремсисти. През 1929 година изгражда в селото РМС и става негов секретар. Избран е и в РК на РМС. През 1930 година основават партийна група на легалната Работническа партия. Участвува във всички нелегални районни сбирки на партията и РМС и през тридесетте години, като тези в Капиновския манастир, Еленските лозя, Клисурата и Пчелище. Активен организатор в изборните борби. Пренасял и укривал пълномощията за листата на партията. През периода на борбата против фашизма Каназирев е член на Районния комитет на РМС в Пчелище. Подпомагал партизаните с пари и медицински медикаменти. Превеждал нелегални през нашия край. В Горна Оряховица като зъболекар изпълнява партийни поръчения, поставени му от Петър Панайотов — секретар на Околийския комитет. Каназирев чрез кабинета си е служил за свръзка между партийни дейци.
На 11 септември 1944 година като пълномощник на Окръжния комитет на БРП — Велико Търново, изгражда в Церова кория Отечествения фронт. Макар че живеел в Горна Оряховица, той поддържал постоянна връзка с Церова кория и подпомагал ППО и Отечествения фронт в преодоляване на трудностите за изпълнение на стопанските и културни задачи в селото. Никола Каназирев през 1945 г. се заселва във Варна, където умира през 1984 година23.
Иванка Първанова Бързакова, родена през 1910 година в Церова кория в семейството на градинари. На две години остава сираче. Баща й е убит в Балканската война 1912 година. Заедно със своите две сестри и един брат прекарват нерадостно детство на сирачета. Майката продава останалите от бащата 15 декара ниви и с малката пенсия прави усилие да им даде известно образование. Иванка завършва основното си образование в селото и след това учи в професионалното училище във Велико Търново, където усвоява шивашки занаят и открива ателие в селото. Още от ученическата скамейка Иванка тръгва по пътя на революционната борба. Приятели и другари тя намира сред най-прогресивните среди — Станка Кършева, Васил Грънчаров, Стефан Саралиев, Иван Пишманов, Георги Качаунов. Под тяхно влияние става отговорник на партийната група на легалната Работническа партия, изградена през 1930 година в селото. Член на Районния комитет на партията в Пчелище през периода 1932—1933 година и 1934 година. От 1928 до 1944 година Иванка е делегат на всички нелегални конференции и сбирки на партията и РМС. Техният дом е предоставен за яташка къща. Тя подпомага с пари и продукти партизаните. Ушива знамето на партийната организация в Пчелище, където членуват и комунистите от Церова кория.
След девети септември 1944 година тя с още по-голям жар работи за новата социалистическа власт. Организатор е на събиране на продукти и дрехи за бойците в Отечествената война. Участвува в борбата против реакцията и работи за възстановяване на народното стопанство. През 1945 година се омъжва за Никола Великов от село Суворово и напуска селото. Удостоена е със званието „активен борец против фашизма и капитализма“24.
Стоян Йорданов Донев, роден през 1911 година в Церова кория. Основното си образование завършва в селото като отличен ученик. Поради тежкото материално състояние на семейството не може да продължи образованието си. На 14 години той започва да работи по чуждите ниви, за да изкара прехраната си. Жестоката експлоатация го насочва към борба против буржоазното общество. Той се свързва с прогресивното революционно движение. За неговата политическа ориентировка допринася чичо му Никола Стоянов Донев — учител в Мерданя, уволнен от работа по ЗЗД. Той го води на нелегални сбирки и го запознава със Станка Кършева, Васил Грънчаров и Колю Кърпачев от Пчелище. В селото се свързва с прогресивните младежи Никола Каназирев, Иванка Бързакова и Дора Кръстева (Узунчето). С тези младежи участвува в ремсови срещи и конференции и често ги кани вкъщи на колективни четения на стиховете на Смирненски и Гео Милев, на вестници и списания, с които той е разполагал в личната си библиотека.
През 1926 година отива да учи на държавни разноски в Топографското училище в София. Военният режим в това училище не задоволява будния младеж. Тук той се свързва с революционното движение. Сприятелява се с Пею Недялков Хаджиев от Карнобат, с когото изграждат в училището организация на РМС. Те пропагандират сред учениците постиженията на съветската страна. Влиза в конфликт с учителя-белогвардеец Столица Роман, който го обявява за съветски агент. При опит да емигрира в съветската страна е арестуван и подложен на репресии. Заболява психически и през 1930 година слага край на живота си25.
Петър Митев Бъкличаров, роден през 1911 година в Церова кория. Произхожда от бедно селско семейство. Завършил е основното си образование в родното си село. Още от малък заминал на градина. През 1928 година се завръща и се сприятелява с прогресивните младежи Стоян Йорданов, Никола Каназирев, Иванка Бързакова, Радко Конов и други. Симпатизира на комунистическите идеи, но застава на анархистични позиции. Тези свои убеждения той проявява най-вече, когато отива да служи редовната си военна служба. Не понася казармения режим и избягва оттам. Арестуван е и отново върнат в казармата. Двадесет дни не могат да му облекат военната униформа. Един от капитаните му дава домашен отпуск и спечелва доверието му. В края на военната си служба се сприятелява със сухиндолските комунисти и участвува в тайните им сбирки. Те са разкрити и арестувани в банята на казармата, където през нощта ги разпитват с побой и ги предават на военен съд. Петър е осъден на 10 години затвор и 15 години лишаване от права. Излежава 5 години и през 1936 година е освободен. Завръщайки се на село, потърсил своите приятели, но те са напуснали Церова кория. От 1940 до 1945 година е взет запас в Пета трудова дружина, където получава прозвището Тито22.
След 9.IX.1944 година е приет за член на партията на Учредителното събрание и е избран за член на ръководството. През първите години на народната власт работи активно за провеждане мероприятията на партията и Отечествения фронт. Участвува в борбата против опозицията за възстановяване на народното стопанство и успешното завършване на Отечествената война. Изключен е от БКП за анархистични прояви. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма26.
Д-р Цаню Маринов е роден през 1919 година в с. Русаля. Основното си образование завършва в родното си село, гимназия — във Велико Търново и ветеринарна медицина — в София. През 1943 г. е назначен за ветеринарен лекар в Церова кория. С комунистическите идеи се запознава в родното си село, където през 1941 година става член на партията. С идването си в селото той се сближава с Ради Владимиров Балабански. Още на първата си среща те споделят мнение за военните действия на Източния фронт и двамата изразяват увереност, че ще победи Червената армия. Разбирайки, че Маринов е с комунистически убеждения, Балабански го свързва със Станка Кършева и с комунистите в селото. За кратко време доктор Цаню Маринов се налага като ръководител на партийната група в Церова кория. Става член на Районния комитет в Пчелище и провежда поставените му задачи. До 9.IX.1944 година организира събирането на членския внос от членовете на партийната група в селото и ги предава на Пчелище.
На 9.IX.1944 година заедно със Стоян Бързаков завземат общината и установяват властта на Отечествения фронт. След девети септември е първият партиен секретар, първият кмет и първият председател на Отечествения фронт в Церова кория. Под негово ръководство се изгражда партийната организация и отечественофронтовският комитет. Маринов е начело на всички акции в полза на Отечествената война и сам участвува във втората й фаза. След завръщането си от фронта е изтеглен на работа в София. Доктор Цаню Маринов е бил човек с висок комунистически морал и марксически убеждения и верен на дружбата ни със Съветския съюз. Макар и за една година престой в селото той е дал много за революционното движение, за установяването и укрепването на народнодемократичната власт. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма27.
Ради Владимиров Балабански е роден през 1911 година в Пчелище. Произхожда от заможно семейство. Основното си образование завършва в родното си село, средно — в Търновската гимназия и във Варненската академия завършва висше икономическо образование — финанси. Още в родното си село той се сдружава с комунистите Станка Кършева и Васил Грънчаров. Във Варна попада под влияние на своя съученик Тотю Саралиев и става член на БОНСС. Взема активно участие в политическите борби на прогресивното студенство. След атентата в църквата „Св. Неделя“ 1925 година той е арестуван, съден по ЗЗД и осъден на 6 години и 6 месеца затвор. През 1926 година по амнистия е освободен.
В Пчелище през 1932 година е бил кандидат в листата на общинските съветници от БРП. Участвувал в нелегалните сбирки и конференции на РМС в Капиновския манастир, Килифарево, Велчево, Горна Оряховица, Пчелище и на други места. Той е бил кмет на село Морава, Омуртагско, на с. Недан, Великотърновско, но не е допускал фашистки прояви.
1939 година идва за кмет на Церова кория. Предпазливо и умело той освобождава от общината чиновниците-сговористи и назначава хора с прогресивни разбирания. Установява връзката на д-р Цаню Маринов и Пенчо Райчев с партийната организация в село Пчелище. Подпомага партизаните с пари и оръжие.
Той е бил обичан от селяните и затова е преизбран за кмет и след девети септември. Но неговата крайна предпазливост в някои отношения е станала пречка партийната група да не приема нови членове и да стане партийна организация.
През 1945 година е издигнат за комисар по снабдяването във Велико Търново и напуска Церова кория29.
Никола Григоров Стойков е роден на 15.II.1915 година в Церова кория. Произхожда от бедно селско семейство. Баща му работи като градинар и миньор, а след 1929 година се занимава със земеделие в селото. Никола още като дете започва да пасе говедата на чорбаджиите. От 1931 до 1935 година работи като градинар в Чехословакия. През 1936—1937 година отбива военната си служба в Севлиево, след което заминава на работа в София като строителен железар.
Никола Григоров още в родното си село се сприятелява със стария комунист Пенчо Николов, който запалва в него комунистическите идеи. В казармата попада сред прогресивни младежи. Началник му е капитан Българанов, който е с голям авторитет в цялата рота. На 16 юни 1937 година, когато се ражда престолонаследникът Симеон, всички воини са освободени и с „Ура“ напускат казармата. Само Първа рота не вика „Ура“, в нея е и Никола Григоров.
След уволнението си остава на работа в София и отново е в прогресивните среди. Негови другари са Иван Гочев, Петър Антонов, Димитър Кузев и Дикси Димитров. Те го привличат в съпротивата, като му поставят задачи да събира помощи, да пласира марки и да разнася и разлепя позиви.
На 24.IV.1944 година заедно с около още 50 души става партизанин. На 27.IV.1944 г. в село Дълга Лъка тържествено се вливат в отряда на Славчо Трънски и на Първи май 1944 година в село Калона се образува Първа софийска партизанска бригада „Георги Бенковски“. Никола Григоров става политкомисар на Трета рота, Втори батальон. Събират се около 350 партизани. В групата е и Любчо Баръмов — сестрин син на Георги Димитров. Заедно с тях е и Боян Българанов.
участвува в сраженията при селата Горна и Долна Милена, Трънско. На 14 май участвува в жесток бой с врага на връх Тумба. На 26 май, в една кошара в планината, ги открива самолет и се води битка с войската. Участвува в сражението при Кюстендил, където загиват много видни партийни дейци. Взема участие още в редица боеве при селата Урели, Рила и при освобождението на градовете Разлог и Самоков.
След девети септември 1944 година става член на партията и е удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“. Умира през 1986 година в София30.
Митрополит Иларион Пенчев — Неврокопски, роден на 5.IX.1852 година в Церова кория. Баща му — Пенчо Иванов Досев, бил на градина в Сърбия и по време на Кримската война 1856 година изчезва безследно.
Иларион е учил в Капиновския манастир, където през 1871 година е подстриган в монашество. Учил преди това в Еленската даскалоливница, добил светско и духовно образование в Одеската духовна семинария, той е работил в различни градове като учител и църковен деятел. През 1884 година е назначен за учител в Солунската гимназия, а през 1886 година — ректор на Одринското свещеническо училище. От 1891 година до 1893 година е председател на Серската българска църковна община и на училището. След това е учител в Солунската девическа гимназия, където оставя трайни следи на учител-педагог. Става член на духовната цензурна комисия. През 1892 година е ръкоположен за митрополит.
През това време българската екзархия начело с екзарх Йосиф I в Цариград се стреми да запази българското влияние в седемте български епархии и настоява пред турското правителство за българи-владици в Македония и Тракия. През 1894 година се отпускат само две места за български владици — във Велес и в Неврокоп.
В Неврокопската епархия като най-подготвен и културен човек се изпраща Иларион Пенчев. Освен църквите тук е имало 58 първоначални училища с 3361 ученици и 6-класни — с 868 ученици. Дотогава епархията се оглавява от Максим от Церова кория. Иларион е допринесъл много за запазване на българския дух в Македония и Тракия и за укрепване на българските училища и църквата.
целия си живот е поддържал връзки с родното си село Церова кория. Подарил 21 000 лева за училището и църквата. Открил фонд към екзархията за издръжка на бедни деца да продължат образованието си от селата Церова кория и Капиново31.
Епископ Флавиян Попов е роден през 1872 година в Церова кория. Основното си образование получил в родното си село и в Капиновския манастир, където е подстриган за монах. Завършил Петропавловската духовна семинария в Лясковец и продължил образованието си в Духовната академия в Санкт Петербург — Русия. Работи като началник на културното отделение при Светия синод. Бил е игумен на Рилския манастир, ректор на Пловдивската семинария и викариен епископ на Софийския митрополит.
През целия си живот е поддържал постоянна връзка с родното си село Церова кория и е дарител на 10 000 лева за училището и 5000 лева за църквата32.