ПРЕДГОВОР

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

ПРЕДГОВОР

Село Церова кория се намира в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На север от него се извисява висок баир — СТРАНАТА, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина. На юг от него се шири равнина, набраздена с долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към капиновския манастир „Свети Никола“ и плаковския манастир „Свети Илия“, а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена. .
 Това географско разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината. Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село. През римската епоха в селището има пътна станция на римския път от горния Еленски проход, водещ на Никополис ад Иструм. През периода на Първата и Втората българска държава селото се разраства и процъфтява. Преживява страшните нашествия на османските завоеватели. Два века по-късно поробителят му нанася нов удар, като го разрушава до основа. Голяма чест от населението се заселва във вековната церова гора и изгражда ново селище. Оттук селото носи и името си — Церова кория. Макар и оскъдни, изворите, преданията и спомените ни дават възможност да се докоснем до най-древното му минало.
 Историята на село Церова кория предизвиква жив интерес и внимание у всички поколения, родили се и живели в него. Съществуващите сведения са недостатъчни и не задоволяват интересите към героичното му минало.
 Историята в огромната литература за Велико Търново и Великотърновския край от древни времена до наши дни е писано за околните села Присово. Драгижево. Мерданя, Капиново и Пчелище, а за Церова кория — много малко, макар че то е едно от най-старите селища в котловината. Причина за това са оскъдните извори за древното и средновековно минало на селото. Още повече се затрудняваме в проучването на историята му през първите столетия на османското робство, когато селището претърпява няколко разорения и се премества на ново място. През този период настъпват промени в названието на селото и изменение в материалния и духовен живот на население то му.
 През периода на Българското възраждане в Церова кория живеят и работят видни учители, духовници и общественици, които също малко пишат за него. Причините за това са големите трудности при събирането на материалите и тяхното издаване. Освен това най-консервативната част от чорбаджийското съсловие, която разполага с повече средства, се въздържа да финансира издаването на прогресивни книги.
 Всички тези обстоятелства са попречили да се извършат пълни изследвания за историята на Церова кория.
 Иван Панайотов Церов след Освобождението пръв проявява интерес към историческото минало на селото и през 1921 година написва своята книжка „Спомени и бележки“. Тя дава ценни сведения за средновековното селище Радомир, за възникването и оформянето на Церова кория, за бита, духовния живот и образованието през периода на Българското възраждане. През 1935 година Церов издава нова книжка „Стогодишнината на черквата и училището в село Церова кория“, в която описва зараждането и развитието на църковното и просветно дело в селото.
 През 1942 година нови сведения за историята на Церова кория добавя Никола Станев в книгата си „История на Търновската предбалканска котловина“. Но и тя не разкрива в пълна светлина историческото минало на селото.
 След победата на деветосептемврийската революция 1944 година за Церова кория в различни вестници и списания се публикуват статии за живота на градинарите, за читалищната дейност, за образователното и кооперативното дело, за постиженията в социалистическото селско стопанство. Тези сведения все още са ограничени. А съществуват данни, че селото е имало богата история. До това заключение ни водят случайните археологически находки, новооткритите документи, снимките, топонимите, спомените и преданията, документите в Държавен и партиен архив — Велико Търново, в архивите на градовете Лясковец, Горна Оряховица и Елена. Това ме подтикна да започна изследователска и проучвателска дейност, за да дам своя скромен принос към изясняване историята на родното ми село.
 За най-ранната история на селото ценни извори открих в БАН — София, в „Турски извори за историята на Търновския вилает“. В ориенталския отдел на Народната библиотека „Кирил и Методий“ — София, се запознах с турските извори от XV, XVI, XVII, XVIII и XIX век за наименованието на българските селища. Нееднократно ползвах наличните документи в Партиен и държавен архив — Велико Търново, и в Народната библиотека, библиотеката в читалище „Искра“, библиотеката в Церова кория, Историческия музей и други. В библиотеката на Горна Оряховица се запознах с историята на града и с Априлското въстание от 1876 година. Посетих няколко пъти Лясковец, където ползвах библиотеката, Музея на градинарството, Летописа на Петропавловския манастир. Ценни извори открих в библиотеката на Търновската митрополия, където ми предоставиха сведения за Мерданския, Капиновския и Плаковския манастир, които посетих и на място получих допълнителни сведения.
 В Елена се срещнах с краеведите Петко Петков и Здравко Молов. Те ми помогнаха в проучването на родовете на еленчани, живели и работили в Церова кория, за изселените родове в Еленския балкан, за идването на Васил Левски в този край и за освободителните боеве край Елена. В това отношение ползвах и наскоро излязлата книга на Христо Станев „Освободителните боеве край Елена 1877 година“.
 За изясняване връзките с околните села се запознах с историите на Петко Константинов за село Пчелище, на Димо Минев за Лясковец и на Георги Михайлов за Килифарево.
 Издирването и събирането на материалите не е само моя заслуга, а дело на цялото патриотично население на селото, което морално и материално ме подкрепяше в трудното начинание. С готовност и отзивчивост над 200 души разказаха спомени и предания, предоставиха ми книги, архиви, списания, вестници, снимки и ръкописи, отразяващи едно или друго събитие, свързани с историята на селото. В събирателската и проучвателска дейност голяма помощ получих от сестра си Роза Павлова, от краеведа Станчо П. Лешников, Стоян П. Бързаков, който ми предостави ценни ръкописи. Използувах архиви и книги на Михаил Кънчев за градинарството, на Никола Родин за Димитър Стоянов, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За първите социалиста в село разнообразни материала получих от Костадин Василев, Тинка Гюзелева, Димка Кузева, Росица Минкова от Велико Търново, Иван Р. Сраков, Атанас Цанов, Стоян и Радка Гюзелеви, Иван Мирчев, Стоян Хубанов, Митю Гиржиков, Петър Бъкличаров и други.
 За участието на церовокорийчани в борбата против фашизма архиви, спомени и снимки ми предоставиха Михаил Йорданов, Пею Марков, Цаню Маринов, Васил Грънчаров и Димо Ст. Димов. Разпознаването на снимките извърши Панайот Петров — дългогодишен общественик, а синът му Петър Панайотов на обществени начала ги преснима.
 В многогодишната ми проучвателска дейност, изпълнена с трудности, понякога с колебания и неувереност, получавах морална подкрепа от цялото население и най-вече от кмета Христо Родин и секретаря на кметството Пенка Дойнова. Изключителна заслуга има Михаил Мирчев — собственик на фирма „Майкъл“ във Велико Търново, който стана спонсор за издаване на историята. На всички тях изказвам голяма благодарност и моля читателите да ме извинят за някой вероятно допуснати грешки и неточности в написването на книгата.

От автора

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top