4. СТАРИ НАРОДНИ ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

КОЛЕДУВАНЕ

Коледуването е един от най-старите народни обичаи, останали още от Втората българска държава, допринесъл за запазването на чисто българската народност сред населението от Церова кория. Срещу Коледа момците от селото се обличат с хубави празнични дрехи, отсичат си криваци и научават коледни песни. На самия ден на Коледа обхождат всеки дом и пеят песни, които благославят дома за щастие на семейството. Те пеят следната песен:

Ой, коледе, мой коледе,
Роди ми се боже чедо,

 Във всеки дом са опекли краваи и подаряват на коледарите орехи, сланина и други продукти³.

ПРАЗНУВАНЕ НА СИВЛЕСТРИЯ — 1 януари

 Вечерта на Сивлестрия момците се събират на дружинки по всяка махала. Откупуват си свирач да им свири и ходят от къща на къща по махалата да ринат оборите на воловете, които нарочно цяла седмица не са почиствани. След като изринат зимника в даден дом, те седят на трапезата в мазата, на която е оставена храна и вино, нахранват се и се почерпват, взимат това, което им е оставено, и отиват в друг обор да ринат. Когато излизат от двора, пеят следната песен:

Благодарим на тачи къща,
да се прилива и пресипва,
сребро и злато до амина.

 Събраните продукти се продават и се прави голямо угощение, като благославят: „За волско здраве“.
 На същия ден ходят в църква, палят свещи пред иконата на св. Сивлестрий и викат „За волско здраве“⁴.
 Вечерта срещу Васильовден във всеки дом се подготвя трапеза, на която се слага варено жито, пача, пита с просфорник отгоре, баница с късмети, като в нея се слагат дрянови клонки и пъпки колкото са овцете, воловете, къщата и пара. Преди да седнат да вечерят, се прекръстват и един от семейството прочита „Отче наш“, като на питата, на житото и виното има залепена запалена свещ. След молитвата домакинът отлепя просфорника от питата, на сутринта го надробява и го дава на добитъка. След това домакинът изважда кесията си, слага я на трапезата, прекадява я с тамян, с благословия да не му се изпразва кесията през годината. След това я слага под масата и като се нахрани, тогава я взема. Момите тази вечер, преди да започват да се хранят, не преглъщат първия си залък, а го слагат на трапезата. Когато лягат, слагат го под възглавницата и когото момък сънуват, за него ще се оженят.
 някой кихне на трапезата, подаряват му агне.
 Васильовден рано сутринта момците се събират на няколко дружинки и ходят из селото да сурвакат. Всеки сурвакар си носи сурвакница от дрян, кривак да се варди от кучетата. Всяка дружина си има свирач. Освен хората те сурвакат и едър рогат добитък. Сурвакарските песни благославят за плодородие.

Сурва, сурва година,
старата вече измина,
на стари, млади, на всички
пълна кесия с парички,
голям клас на нива
червена ябълка в градина,
живо здраво до година,
Мяу — у — у…

 Във всеки дом подаряват на сурвакарите нещо. През цялата нощ и през деня до обяд във всеки дом трапезата стой нераздигната. Този, който сурвака, се нахранва и тогава отива в друга къща. Събраните продукти сурвакари те продават, купуват си пуяци и правят гуляй⁵.

ОБИЧАИ ЗА ПРАЗНУВАНЕ НА БАБИНДЕН

Два дни преди Бабинден БАБАТА обхожда булките, на които е бабувала, и ги кани да й идат на гости. Бабите, които калесват, носят паничка със свинска мае, разбъркана с просо, и червена вълна, нарязана на дребно. С тази смес мажат по тила децата, които са бабували през годината, и благославят: „Баба ще намаже, да се отърсиш като просенце, да се зачервиш ката червена вълна и да си кръвено като прасенце“.
 Когато бабите калесват, дават им пари, сланина, брашно. На Бабинден калесаните жени вземат по една топла пита, печена кокошка и бъклица с вино и отиват на угощение — всяка при оная баба, дето я бабувала. Питите натрупват на едно място, една върху друга, и бабата ги кади с тамян. След това всяка жена си взема питката и я начупва „за господне и бабиното здраве“. След това сядат на обща трапеза да ядат и пият и песни да пеят, като им свири гайдарят. Като се нахранят, отиват на двора и играят хора и ръченици. По време на хорото няколко жени вземат бабата и я носят на кладенеца или чешмата и я окъпват, а останалите играят около тях хоро. Тези, които я заливат с вода, викат: „ха, ха, ха, хъ, хъ, ще влачугаме бабичката“. Като чуят този вик, и останалите жени се пускат от хорото и влачат бабичката към чешмата, за да я поливат по главата с малко вода. След това правят голямо хоро, дават пари на бабата и на гайдаря, след което си отиват по домовете.
 На Бабинден се събират по няколко мъже и тръгват от къща на къща да влачугат всички жени, а те ги черпят с баница или халва от маджун.
 През 1933 година в селото се изгражда първата женска организация. Тя обединява около 40 жени, от които за ръководство са избрани Димка Р. Джегълова — председателка, Дана М. Бързакова — касиерка, и членки Гана Д. Цанова, Тодора К. Лешникова и Рада П. Тодоранова. Дружеството си поставя просветни и благотворителни цели. Провеждат се просветни събрания, на които Калина Г. Арабаджиева изнася беседи за „Раждането, здравеопазването и отглеждането на децата“, а Веса Р. Пиперкова на тема „Възпитанието и образованието на подрастващото поколение“.
 Женското дружество развива особено активна дейност за подготовката и отпразнуването на Бабинден. На този ден стара традиция е жените, родили през миналата година, да посетят Бабата и да поднесат подаръци — пита, баница, печена кокошка и вино. Женското дружество създава организация за масово участие на всички жени в отпразнуването на този ден. Закупува се музика от Лясковец. За да представят сватба, обличат от жените булка, младоженец и бабата с бебето на ръце и предвождани от музиката, обикалят селото, дюкяните, където мъжете са се скрили и събират пари. Тържеството е съпроводено с ритуал, къпане на Бабата или акушерката на селската чешма, след което се слага трапеза в салона на читалището. Всяка жена носи печена кокошка, баница, топла пита и вино. След обяд от 4 часа започват народните хора и вечеринката, организирани от женското дружество. Този начин на отпразнуване на Бабинден става традиция, която се поддържа до 9 септември 1944 година. Женското дружество събира над 10 000 лева и иска да закупи часовник, който да постави на кооперативната сграда в центъра на селото. Но не намират такъв и закупуват инвентар за детския дом, открит в 1945 година⁵.

ОБИЧАИ НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

На Благовещение вземат по едно волско изпражнение или парцали и ги запалват на двора да миришат и да димят на змиите, да се крият в дупките си до Преображение и да излязат чак на Благовещение. Други събират сметта на двора и я запалват, за да плашат змиите да не влизат в двора, защото влезе ли змия в двора, това предвещава, че ще умре някой от дома. А прескачат огъня, за да не ги хапят змиите.

ЛАЗАРУВАНЕ

На Лазаровден всички моми и момци, облечени в хубавата българска носия, се събират и тръгват из селото да лазаруват.
 Момците носят кошници за яйцата, които ще събират, а момите пеят. Преди да тръгнат, момите избират една от тях за “кръстница”. Така те обикалят всички къщи, събират яйца и момците си слагат в кошниците. В къщата, която посетят, се пеят различни песни в зависимост от това дали в този дом има мома или момък или младо семейство с малко дете.
 Ако срещнат по пътя пътник, те го задържат и му пеят песента:

Пътниче ле, друмниче ле,
Честита е била тази среща,
дето те срещна тоз Лазар.

 Той подарява пари на лазарките.
 След като обикалят цялото село, продават събраните яйца. Със събраните пари закупуват пуяци опичат ги и правят угощение в „кръстницата“. Всяка лазарка носи вино, топъл хляб и червени яйца и се отправя към кръстницата. Тя стой на двора, поема каквото носят и казва: „Благодаря на мойта юска (войска).“ И тогава лазарките започват да говорят (защото от Лазаровден до Великден се пости и се мълчи). На този ден в кръстницата се събира цялото село да ядат и да пият, като всеки си носи по нещо. Най-напред се нахранват по-старите, а по-младите играят хоро пред тях, след това се хранят по-младите и празникът завършва с хора и ръченици. Сега също се лазарува, ходи се по къщите, но със събраните пари се организира излет или обща трапеза на лазарките.

ЛАЗАРСКИ ПЕСНИ

 Най-стари песни, пети в дом, в който има мома:

Зачула се е грозница,
Грозница и сипаница,
Я момата оженете,
Я момъка загодете.

Тук ни казаха, Лазаре ле,
мома хубава,
Мома хубава, Лазаре ле,
мома гиздава.
Навън да излезе, Лазаре ле,
да я питаме,
да я питаме, Лазаре ле, сгодена ли е.
Ако не е сгодена, Лазаре,
да я сгодиме,
Ако е сгодена, Лазаре ле,
да я ожениме.

 В дом, където има момък, се пее:

Тук сме чули и разбрали,
чи има сокол да пее.
Честита е била таз майка,
дету е хранила тоз сокол.

 В дом, в който има младо семейство и малко детенце, се пее:

Честита и люлчица,
мама му ниже шапката.
Със ситно дребно маргари.
Хем люлей, хем пей:
нани ми, нани, детенце.

 В дом с млада булка се пее:

Лани тука дойдохме
и свекърва найдохме,
нито двори метени,
нито столове редини.
Таз година дойдохме
и невяста найдохме,
равни двори премела
и столове редила.

Да насядат лазарки,
че са морни пребити,
цял ден песни пеели,
вито хоро играли.

 В дом с мома за женене се пее:

Лазар ходи по двори,
с жълти чехли потропва — тра ла ла ла,
малка Янка го гледа,
на Лазара тъй дума — тра ла ла ла.
— Ела, ела, Лазаре,
всичко ми е готово — тра ла ла ла.
Сукманя ми в стадото,
ризата ми в памука — тра ла ла ла,
чехлите ми в чехларя,
гривните ми в златаря — тра ла ла.

Ваклино, моме, Ваклино,
вакла изгора на батя,
ненамомува ли се,
та носиш златни позлати (2 пъти)
— Де гиди, лудо, та младо,
де гиди, лудо, безкрайно,
младост до веки не трае,
на младост биват по-луди.

 Където има малко детенце:

Лаленце се люлее
на зелени ливади.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Майка му го будете:
„Стани, стани, детенце,
да погледнеш Лазара,
как хубаво играе,
с жълти чехли потропва
шити поли развява.

 На стопанин земеделец:

Изпод село Лазар ходи,
стопане Иване,
на колци се златни вози,
Иване, раз-два дee, Иване,
бреее, стопане.
Па се милно Богу моли,
стопане Иване,
дай ми. Боже, дъжд, росица,
Иване, раз-два дeeе, Иване,
бреее, стопане,
дай ни, Боже, дъжд обилен,
стопане Иване,
да поникне злат пшеница,
Иване, раз-два, деее, Иване,
брееее стопане.

 На добрите и щедри баби:

Наша баба, харна баба,
нека ни е жива,
в цяло село сал една е —
умна приказлива.

 Където има момък за женене:

Лазар си иде от Стамбул града
и носи Лазар тежка награда.
Кара си Лазар три кола дари —
за близки, мили и за другари.
Първа кола сребро и злато,
втора кола с дари богато,
третата кола с чудна премяна,
с чудна премяна, с булка засмяна.
Лазару майка излез насреща,
снаха с целувка срещни гореща,
уведи в къщи снаха и сина,
здраве от нази чак до амина.

Ний тука дойдохме
в Лазарови дворове.
Лазар тука, не тука.
той отишъл в горица,
да си лови девица,
за ръка я водеше
и на майка думаше:
„Нося ти, мимо, водя ти
отмяна да те отмени
от дълбоки къщове,
от широки станове.“

СТАР ОБИЧАЙ ЗА ПРАЗНУВАНЕТО НА ГЕРГЬОВДЕН

 Срещу Гергьовден всеки домакин си запалва свещи на пътната врата на кошарата и на плевника и слага по едно клонче глог и коприва. Когато лягат срещу Гергьовден, слагат под възглавницата си клонче глог и коприва, за да бъдат през годината ранобудни, т.е. да се събуждат рано, като кога спят на тръни.
 Сутринта, които станат по-рано, жилят с коприва онези, които са се успали, да се стреснат, за да бъдат стреснати и през годината. После всички отиват на черква, закичени с коприва и глог.
 След пускането на църква всяко семейство си заколва по едно агне. Това става вътре в къщата, пред иконата, като под него е поставен съд, за да не се пролива кръв и да не се тъпче от хората. Който ще коли агнето, първо запалва свещ пред иконата и се прекръства. Друга свещ запалва на рогчетата на агнето и му дава да близне малко сол, да хапне от листче от глог, слага венец на агнето и тогава го заколва. С кръвта на агнето се прави кръст на челата на децата, на носа, на брадата и на двете бузи, а останалата кръв се хвърля в дола, за да не се тъпче. Ако агнето е черно, кръвта се съхранява, за да се лекуват от нея децата, когато им излязат циреи.
 След като опекат агнето, отиват с него на църква или на определена поляна, на която се събират от цялото село печените агнета, хляб, вино и една цедилка прясно сирене. След като попът им прочете молитвата си, отрязва по една плешка от агнета, един резец от сиренето и една порязаница от хляба за себе си. След това нарязват сиренето на малки парчета и го разхвърлят на децата и започват да викат — къш, къш. Това го правят, за да се разтичват агнетата из дворовете, както малките деца тичат за сиренето. Овцете също да се разпръсват по паша през годината и да дават мляко.
 Младите булки, които няма година откакто са се женили, на този ден стоят пред свекървата прави и по-старите жени им носят питки, месо от агнето и им казват: „На ти булка, за господи и за света го Георги“. След това всяко семейство се нахранва и си отива.
 Костите от агнето не ги хвърлят, а ги заравят в някой мравуняк, за да се въдят овцете толкова много, колкото са мравките. Оставят по една пищялка от агнето и с нея лекуват децата, когато заболеят от гърло и от заушка. Това става, като нагряват кокалчето на огъня и с него парят гърлото. Това кокалче служи още и за просфорници през годината.
 Освобождението на Гергьовден освен този ритуал се правят люлки на зелено дърво и всички се люлеят за здраве. Около тях стават задевки на моми и ергени.