След битката при Клокотница на 9 март 1230 година и победата над епирския владетел българската държава се издига като първостепенна сила на Балканския полуостров, която опира границите си на три морета — Черно, Бяло и Адриатическо. В чест на тази победа Иван Асен II въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“, в която на една от колоните поставя историческия надпис за победата си при Клокотница и пленяването на Тодор Комнин¹⁴. Все в чест на тези събития построява манастир на високия хълм южно от село Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. На това място, след завръщането му от Света гора след една година¹⁵, на християнския празник „Св. Троица“ ставало тържественото му посрещане от търновското болярство и народа от околните села. В памет на тези събития и настъпилия мир получават имената си Радомир (радост и мир), Драгижево (драг живот), Мерданя (мир даден)¹⁶. Затова техните имена се различават от имената на околните селища¹⁷. В памет на тези събития в село Радомир е построена църква „Св. Троица“. Това се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на сегашната църква.
 На източния прозорец на олтара на сегашната църква „Св. Иван Предтеча“ изписаният корниз е разчетен от специалиста във Велико Търново¹⁸. Според тях:
 “От източната страна на църквата, над абсидата, е оформена каменна прозрачна рамка, направена от мек варовик. Тя има арковидна форма. Състои се от четири части — две прави и две секторни, които образуват дъгата на арката. Върху рамката са врязани с широка, дълбока линия кръстове, триъгълник, серафими и растителни орнаменти с палметовидни завършеци. Между орнаментите са издълбани имената на майсторите, построили и изографисал църквата.
 Най-горе от двете страни на центъра са врязани два равномерни кръста с тройни завършеци. Над дясното рамо на левия кръст е написано на два реда БЕЛЧУ. Над дясното рамо на десния кръст е написано на два реда УСТА АНТУ. Така че са написани имената на двамата майстори БЕЛЧУ И АНТУ.
 От двете страни на кръстовете има символично изображение на „Свети дух“ — кръгло лице с широко отворени очи, от които излизат 6 листовидни лъча. После следва от лявата страна растителен орнамент с палметовидни завършеци, под тях триъгълник, обърнат с върха надолу. Над основата на триъгълника много добре личат две букви ω (омега). От двете страни на триъгълника има плитко издраскани елхички.
 Под триъгълника има надпис УСТА, а под него трудно четлив комплекс, от който по-сигурни ПЕНЧУ са само първата У и третата Т (навярно повторно изписване — БОЧУК, на уста?).
 От дясната страна, по-близо до външната страна на рамката, има надпис ДЕНЮ, а под него лозов развой с грозде и розета.
 И така от двете страни на рамката са изписани имената УСТА ПЕНЧУ БОЧУК и ДЕНЮ, навярно другите двама майстори, участвали в градежа на църквата. Прави впечатление, че при името на ДЕНЮ липсва определението „уста“. И докато при горните два надписа (при кръстовете) „уста“ би могло да се свърже и с двете имена, то при Деню такава възможност е изключена. От ортографска гледна точка съществува разлика в изписването на една и съща буква. Например Н в името на Пенчу е с наклонена надясно съединителна чертица, която издава по-стария характер на надписа. Докато при Деню Н е с почти хоризонтална чертица, по-близо до съвременното изписване на буквата. При надписа на Пенчу прави впечатление по-голямата ъгловатост на буквите, докато при Деню закръгленията са много сигурни. Ако наистина са написани имената на четиримата майстори на църквата Пенчу Бочук, Белчу, Анту и Деню, надписите принадлежат най-малко на две ръце, като може да се допусне, че Деню още не е получил майсторско звание. Отдолу, като основа на рамката, е използуван камък с правоъгълна форма от твърд варовик. Точно в средата не много сигурно са издълбани + 18:38 (навярно годината на освещаването на църквата). Сега върху камъка има хоросанова мазилка от по-късни поправки на църквата.“
 В началото специалистите дават обща представа за фрагментите и надписите на прозоречната рамка. В първата част разчетените две имена на УСТА БЕЛЧУ и АНТУ са имената на майсторите, участвували в строителството на църквата, а може би са и зографите на църквата. В „Сборник на Тревненската художествена школа“ е отбелязано, че Ангел Симеонов Симеонов от Трявна, зограф от Витановия род, заедно с третия си брат Стефан Симеонов са изографисали църквата в село Церова кория¹⁹. Може би Анту да е Ангел, записан съкратено.
 Втората част от изображението на „серафимите“ и равнобедрения триъгълник, обърнат с върха надолу и изписаните от двете му страни елхички, според църковните тълкувания са символ на „Св. Троица“ (бог отец, бог син и Св. дух). Възможно е тази част от корниза да е пренесена от разрушената църква „Св. Троица“ от Радомир и поставена в корнизната рамка, а изписаните две букви ω (омега) над основата на триъгълника да са част от надпис, който е следвал по-нагоре и да е разрушен. По-стар е надписът на Пенчу, който се намира под триъгълника „Св. Троица“. Под него има част от писмени знаци, почти заличени, които не могат да се прочетат.
 Тези данни подкрепят преданието, че в Радомир е имало църква „Св. Троица“ и населението на Церова кория е придошло оттам.
 За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк). Заклан овен или телец се готви в общи казани, освещава се от свещеника и на обща трапеза се храни цялото население²⁰. Тази традиция съществува от векове, като в по-старо време се е правила в Радомирското дере, а по късно — на поляната до чешмата ЧУЧУРА. През средновековието църковната политика представлява съществен елемент от общодържавната политика на търновските царе. Те построили много църкви и манастири, такава е била построена и в Радомир.