Музей на църковното и просветно дело
На 07.01.2014 г., в притвора на храма “Св. Йоан Предтеча” в селото, отворя врати музея на църковното и просветно дело в Церова кория. Историческият кът носи името “По стъпките на предците” и е създаден по иницатива на местните хора с доброволен труд и дарения. В експозицията са събрани интересни документи от историята на църквата, старинни книги и над 20 фотоса. Те представят свещениците, служили в храма, както и бележити висши духовници, които са родом от Церова кория.
Източник: www.dnesbg.com
История на храм "Св. Йоан Предтеча"
Построяване на църквата "Св. Троица"
След битката при Клокотница на 9 март 1230 година и победата над епирския владетел българската държава се издига като първостепенна сила на Балканския полуостров, която опира границите си на три морета — Черно, Бяло и Адриатическо. В чест на тази победа Иван Асен II въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“, в която на една от колоните поставя историческия надпис за победата си при Клокотница и пленяването на Тодор Комнин14. Все в чест на тези събития построява манастир на високия хълм южно от село Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. На това място, след завръщането му от Света гора след една година15, на християнския празник „Св. Троица“ ставало тържественото му посрещане от търновското болярство и народа от околните села. В памет на тези събития и настъпилия мир получават имената си Радомир (радост и мир), Драгижево (драг живот), Мерданя (мир даден)16. Затова техните имена се различават от имената на околните селища17. В памет на тези събития в село Радомир е построена църква „Св. Троица“. Това се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на сегашната църква.
На източния прозорец на олтара на сегашната църква „Св. Иван Предтеча“ изписаният корниз е разчетен от специалиста във Велико Търново18. Според тях:
“От източната страна на църквата, над абсидата, е оформена каменна прозрачна рамка, направена от мек варовик. Тя има арковидна форма. Състои се от четири части — две прави и две секторни, които образуват дъгата на арката. Върху рамката са врязани с широка, дълбока линия кръстове, триъгълник, серафими и растителни орнаменти с палметовидни завършеци. Между орнаментите са издълбани имената на майсторите, построили и изографисал църквата.
Най-горе от двете страни на центъра са врязани два равномерни кръста с тройни завършеци. Над дясното рамо на левия кръст е написано на два реда БЕЛЧУ. Над дясното рамо на десния кръст е написано на два реда УСТА АНТУ. Така че са написани имената на двамата майстори БЕЛЧУ И АНТУ.
От двете страни на кръстовете има символично изображение на „Свети дух“ — кръгло лице с широко отворени очи, от които излизат 6 листовидни лъча. После следва от лявата страна растителен орнамент с палметовидни завършеци, под тях триъгълник, обърнат с върха надолу. Над основата на триъгълника много добре личат две букви ω (омега). От двете страни на триъгълника има плитко издраскани елхички.
Под триъгълника има надпис УСТА, а под него трудно четлив комплекс, от който по-сигурни ПЕНЧУ са само първата У и третата Т (навярно повторно изписване — БОЧУК, на уста?).
От дясната страна, по-близо до външната страна на рамката, има надпис ДЕНЮ, а под него лозов развой с грозде и розета.
И така от двете страни на рамката са изписани имената УСТА ПЕНЧУ БОЧУК и ДЕНЮ, навярно другите двама майстори, участвали в градежа на църквата. Прави впечатление, че при името на ДЕНЮ липсва определението „уста“. И докато при горните два надписа (при кръстовете) „уста“ би могло да се свърже и с двете имена, то при Деню такава възможност е изключена. От ортографска гледна точка съществува разлика в изписването на една и съща буква. Например Н в името на Пенчу е с наклонена надясно съединителна чертица, която издава по-стария характер на надписа. Докато при Деню Н е с почти хоризонтална чертица, по-близо до съвременното изписване на буквата. При надписа на Пенчу прави впечатление по-голямата ъгловатост на буквите, докато при Деню закръгленията са много сигурни. Ако наистина са написани имената на четиримата майстори на църквата Пенчу Бочук, Белчу, Анту и Деню, надписите принадлежат най-малко на две ръце, като може да се допусне, че Деню още не е получил майсторско звание. Отдолу, като основа на рамката, е използуван камък с правоъгълна форма от твърд варовик. Точно в средата не много сигурно са издълбани + 18:38 (навярно годината на освещаването на църквата). Сега върху камъка има хоросанова мазилка от по-късни поправки на църквата.“
В началото специалистите дават обща представа за фрагментите и надписите на прозоречната рамка. В първата част разчетените две имена на УСТА БЕЛЧУ и АНТУ са имената на майсторите, участвували в строителството на църквата, а може би са и зографите на църквата. В „Сборник на Тревненската художествена школа“ е отбелязано, че Ангел Симеонов Симеонов от Трявна, зограф от Витановия род, заедно с третия си брат Стефан Симеонов са изографисали църквата в село Церова кория19. Може би Анту да е Ангел, записан съкратено.
Втората част от изображението на „серафимите“ и равнобедрения триъгълник, обърнат с върха надолу и изписаните от двете му страни елхички, според църковните тълкувания са символ на „Св. Троица“ (бог отец, бог син и Св. дух). Възможно е тази част от корниза да е пренесена от разрушената църква „Св. Троица“ от Радомир и поставена в корнизната рамка, а изписаните две букви ω (омега) над основата на триъгълника да са част от надпис, който е следвал по-нагоре и да е разрушен. По-стар е надписът на Пенчу, който се намира под триъгълника „Св. Троица“. Под него има част от писмени знаци, почти заличени, които не могат да се прочетат.
Тези данни подкрепят преданието, че в Радомир е имало църква „Св. Троица“ и населението на Церова кория е придошло оттам.
За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк). Заклан овен или телец се готви в общи казани, освещава се от свещеника и на обща трапеза се храни цялото население20. Тази традиция съществува от векове, като в по-старо време се е правила в Радомирското дере, а по късно — на поляната до чешмата ЧУЧУРА. През средновековието църковната политика представлява съществен елемент от общодържавната политика на търновските царе. Те построили много църкви и манастири, такава е била построена и в Радомир.
Разрушаване на църквата "Св. Троица"
Османските завоеватели нахлуват в нашите земи през втората половина на XIV в. Съществуващите извори свидетелствуват, че покоряването на Търновския край започва през пролетта на 1393 година, когато султан Баязид обсадил Търново с огромна войска. След тримесечна обсада, на 17 юли 1393 година, пада Търново. Разрушени са неговите дворци и крепости. Около него загиват цветущи български селища. А по-упоритите от тях, които оказват съпротива, са заличени от лицето на земята, за да не бъдат никога вече опора на борческите усилия и освободителни опити25. Сведения за това дава Йосиф Бдински в „Похвално слово за Филотея“. Посетил Търново две години след неговото падане, той с огромна скръб съобщава за турското нашествие, което става причина „за пълното и тежко разоряване на този град заедно с „околните“ (това са селищата около престолния град)26.
Село Радомир е една от крепостите към подстъпите на Търново, охраняваща прохода. Вероятно в селото е имало войска, която, подкрепена от населението, още преди обсадата на Търново оказва героична съпротива на завоевателя. Затова то е пострадало най-много от всички околни села. Османците, разярени от дързостта и упоритостта на българското население, се нахвърлят жестоко и разрушават селото, избиват първенците и част от мъжкото население, пленяват и отвеждат в робство жени, деца и мъже, а тези, които успяват да избягат, се укриват в горите)27.
За жестокостите на турските нашественици осем години след падането на престолния град книжовникът Владислав Граматик в разказа си за пренасяне мощите на свети Иван Рилски пише: „Никой не може да се противопостави по никакъв начин на страшния им пристъп. В бойните сражения навсякъде те превъзхожда всички и им нанасяха сияйни победи. Благодарение на всичко това и тяхното пагубно зло навсякъде се разпространи и наложи. Напълно запустяха много области и села заедно със своите манастири и божите храмове, унищожени от огън)28.“
Такава съдба сполетява и Радомир. Селото е разорено, съборена е крепостта и църквата „Св. Троица“, а населението прокудено29. След преминаване на бурята една част от оцелелите жители на селото се завръщат и възстановяват домовете си. Народната памет разказва, че през първите две столетия на робството селото продължава да съществува на същото място.
Построяване на църква "Св. Иван Предтеча"
В Церова кория още от първите векове на робството има общинна организираност на базата на съществуващото обичайно право. Начело стоят старци, старейшини, кметове, които уреждат общите въпроси на селото — събирането на данъците, семейни и наследствени въпроси. Те посредничат между българското население и турската власт54.
Най-ранни сведения, стигнали по предания до нас, са за един от селските кметове (старци) — чорбаджи Петко, роден в Черновец в многочислената задруга на Цановския род. Неговият дом е бил в близост до Радомирското дере в центъра на селото. В него са живели тримата братя Петко, Стоян и Станю. Освен този имот те завладяват в церовата гора цялата земя от двете страни на селското дере — от горния до долния извор. След турското опустошаване на старото селище се изселват от Черновец. Станю и Стоян — в Еленския балкан, а Петко построява къща над горния селски извор. В голяма градина със стопански сгради — сайванти, кошари и яхъри, той отглежда стада от овце и друг добитък. Тази е една от първите къщи, сложила началото на махала Кадиев чифлик, пос троена в близост до конака на кадията Хюсеин Мустафа55.
Според преданията чорбаджи Петко е бил заможен селянин. Владеел 100 декара обработваема земя и 100 декара гори. Имал много чираци и ратаи и седем деца, които заедно с ратаите обработват земята. Бил е умен, съобразителен и трудолюбив човек и заради тези качества е уважаван от българското население и от турската власт. Около 1640 година става кмет на селото. Тогава не е имало общинска сграда, архивите са се пазели в неговия дом (дълги години турски документи са съхранявани в един долап в старата къща). При извършване на ремонт са унищожени. В къщата е имало една голяма гостна стая (одая) с кръгла ниска маса (паралия) и около нея много трикраки столчета. В нея чорбаджи Петко посреща турския кадия, гости от Търновския санджак и селските първенци. Тук се решават обществените въпроси на селото. Той свързва махала Церова кория с махала Кадиев чифлик, като построява дървен мост над селското дере. На извора изгражда чешма, като поставя дървени корита и дървен шулнар56.
По предания през време на неговото кметуване е построена старата църква „Св. Иван Предтеча“. Точната година не може да се посочи, но за нейното съществуване говори издаденият от турската власт ферман през 1834 година за строителството на сегашната църква. В него определено се сочи, че селото има стара християнска църква, дадени са размерите на основите и е отбелязано, че тя също се нарича „Св. Иван Предтеча“. Сведения дава и Атанас Велев от Търново. Той прочита документ, в който пише, че същият е бил закачен на вратата на старата църква. Тя е построена ниско в земята в Церова кория, на 200 м южно от горната селска чешма.
Общинското самоуправление след построяване на църквата разширява своите функции, като освен административните задължения започва да се намесва и в духовния живот на селяните. Свещениците влизат в старейшинския съвет. Те са разпределени но махали, които носят техните имена — Поппетрова махала, Попниколова махала, Попхристова махала и т.н. Имат за задължение да провеждат християнските обреди в своите махали и да предпазват населението от потурчване.
Общината и църквата стават пазители на културните книжовни традиции в селото. Към църквата има килия, където свещеници и граматици преписват и разпространяват българското книжовно слово. Те четат и учат от черковнославянски книги, издадени извън пределите на османската държава. От този период са съхранени няколко черковнославянски книги:
- Четвероевангелие, печатано в Москва през 1581 г.
- Четвероевангелие, печатано в Букурещ през 1581 г.
- Трилогия, печатана в Румъния — 1643 г.
- „Деяниех светих Апостолов“, Москва, 1787 г.
- „Требник“, печатан в Румъния през 1786 г.
- Потир — чаша за причастие — от 1816 г.59
Първите четвероевангелия са пренесени може би от Черновец (Радомир). До 1980 година са в църквата „Св. Иван Предтеча“ в селото. Понастоящем се съхраняват в библиотеката на Митрополията във Велико Търново.
ВИДНИ ДУХОВНИЦИ ОТ ЦЕРОВА КОРИЯ
- Архимандрит Нафталим — игумен от Капиновския манастир от 1794—1846 година.
- Архимандрит Хлавиян — игумен от Рилския манастир — 1934—1943 година.
- Митрополит Иларион Пенчев Неврокопски — 1894—1906 година.
- Архимандрит Неофит — игумен от Етрополския манастир.
- Архимандрит Стефан хаджи Радков — 1894—1908 година.
- Поп Стоян Милев — дарител при строителството на църквата и служил дълги години до Освобождението, поп Михаил Иванов —1784—1816 година.
- Поп Недю — дарител за църквата.
- Поп Михаил Иванов — син на първия учител.
- Поп Йован — дарител за църквата.
- Поп Харитон — дядо на Иван Церов.
- Поп Петър Стоянов — служител в църквата дълги години до Освобождението.
- Поп Панайот поп Харитон — баща на Иван П. Церов.
- Поп Христо П. Ковачев — служител тридесет години.
- Поп Иван Петров — служител тридесет години.
- Поп Никола Василев — служил дълги години.
- Поп Дамян Воронов — служител 1921—1924 година (русин).
- Поп Тодор Иванов — служител от 7 април 1925 година до 1972 година.
Източник: „Из миналото на Церова кория“