ОСНОВНО УЩИЛИЩЕ

„ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ“

Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с. Церова кория е наследник на 225 години традиция, при които борбата за просвета е равнозначна на борбата за запазване на българската идентичност. Дало своя принос за устремното духовно изграждане на нацията, будило и възпитавало няколко поколения уверено продължава своя ход и днес като общинско, средищно училище с район за обучение на децата от Церова кория, Пчелище, Миндя и Къпиново. Учебната сграда е модерна, а базата съвременна. То включва гараж за училищния автобус, столова, физкултурен салон, локално парно отопление, два компютърни кабинета.

Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с. Церова кория е наследник на 225 години традиция, при които борбата за просвета е равнозначна на борбата за запазване на българската идентичност. Дало своя принос за устремното духовно изграждане на нацията, будило и възпитавало няколко поколения уверено продължава своя ход и днес като общинско, средищно училище с район за обучение на децата от Церова кория, Пчелище, Миндя и Къпиново. Учебната сграда е модерна, а базата съвременна. То включва гараж за училищния автобус, столова, физкултурен салон, локално парно отопление, два компютърни кабинета.

През 1969 година на общоселско събрание отдел ”Просвета” при ОНС – гр.Велико Търново обявява училището за първенец и предлага да носи името „Петко Рачов Славейков”. И днес училището носи това име. В духа на новите изисквания учителският колектив открива ученически занимални, осигуряват се допълнителни учебни пособия. През този период ползотворна е работата на директора Иван Минчев, на учителите Стефка Бъкличарова, Весела Дечева, Петър Петров и Стефка Попова. 
От 1 септември 1976 година за директор е назначен Стефан Костов Славчев, който проявява упоритост и последователност за преустройство и интензификация на учебно-възпитателния процес. Изгражда се много добра материална база с всички необходими учебно-технически средства и пособия. Освен учебните дисциплини многобройни са и извънкласните форми. Главен организатор е учителката по литература Димитринка Хр. Донева. Танцовият състав се класира на първо място на прегледите във Велико Търново. На 1 декември 1984 година в Церова кория се чествуват 200 години просветно дело и 140 години обществено училище със светски начин на обучение. За големите си заслуги в развитието на просветното дело училището е наградено с орден „Кирил и Методий” – I степен. Днес в училището в Церова кория учат ученици от селата Пчелище, Капиново, Миндя и Церова кория. 
От 1 септември 2010 година за директор е назначена Таня Генова Вълчева.

Извънкласни дейности

По-голямата част от извънкласните форми към училището са тясно обвързани с читалището в село Церова кория, което подпомага финансирането на някои от дейностите. Детският танцов състав ”Великденче” с ръководител Петър Петров представя училището ежегодно на общинския преглед на танцовото изкуство в град Велико Търново и на Балканфолк. Изнася концерти в Церова кория, Къпиново, Пчелище и Миндя по повод на различни годишнини и чествания.

Голяма популярност има и детската театрална студия „Буратино” с ръководител Димитринка Донева. Нейните представления винаги се посрещат с голям интерес и от малки и големи. С реализираните постановки детската студия се изявява както на местни сцени, така и на общинския празник „Малкият принц”, който се провежда в село Самоводене. Особено успешни са драматизациите на приказките „Неродена мома”, „Снежанка”, „Нарът с рубинови зърна”, „Червената шапчица”. Децата с голямо удоволствие се превъплъщават в ролите на приказните герои и някои от тях са отличени с призови места на детския театрален празник. 
Групата за модерен балет се създава по инициатива на децата. Те творят танци по любими песни, като получават подкрепата на училищното и читалищното ръководство за костюми и използване на музикална техника, както и за осигуряване на хореограф-консултант. С танците „Дъга”, „Пипи”, „Перуански танц”, „Каубойски танц” и много други групата винаги е получавала заслужени аплодисменти, когато се е изявявала на сцена. Последните две години тя участва и на общинския преглед на модерното танцово изкуство в град Велико Търново, където има достойно представяне.

Голяма популярност има и детската театрална студия „Буратино” с ръководител Димитринка Донева. Нейните представления винаги се посрещат с голям интерес и от малки и големи. С реализираните постановки детската студия се изявява както на местни сцени, така и на общинския празник „Малкият принц”, който се провежда в село Самоводене. Особено успешни са драматизациите на приказките „Неродена мома”, „Снежанка”, „Нарът с рубинови зърна”, „Червената шапчица”. Децата с голямо удоволствие се превъплъщават в ролите на приказните герои и някои от тях са отличени с призови места на детския театрален празник. 
Групата за модерен балет се създава по инициатива на децата. Те творят танци по любими песни, като получават подкрепата на училищното и читалищното ръководство за костюми и използване на музикална техника, както и за осигуряване на хореограф-консултант. С танците „Дъга”, „Пипи”, „Перуански танц”, „Каубойски танц” и много други групата винаги е получавала заслужени аплодисменти, когато се е изявявала на сцена. Последните две години тя участва и на общинския преглед на модерното танцово изкуство в град Велико Търново, където има достойно представяне.

Вокална група „Славейче” се ръководи от младата учителка Христина Лазарова. Репертоарът на групата е голям и децата с желание изпълняват научените песни на организираните училищни тържества и концерти. Учениците от училището се включват и в групата за изворен фолклор към читалище „Развитие” в село Церова кория, която редовно участва в общинския преглед на народното творчество, провеждан в село Ресен.

История

От искрата до триумфа на българската просвета

Началото на просветното дело в с. Церова кория е свързано с обучението на славянско писмо на будни момчета от селото.
Искрата на просветата в с. Церова кория е запалена от свещеник Иван Михов през 1784 година. Негови следовници са Иван Чантов, Моян Кънчев и поп Стоян Милев. След обявяването на Хатишерифа през 1834година просветата в българските земи приема общ характер на развитие чрез построяването на църкви и килии към тях. Обществото поема цялата издръжка, включително и учителската заплата. През този период учител в килията е Михаил поп Иванов син на първия учител.
От пролетта на 1845 год. до 1870 год.успешно се въвежда взаимноучителската методика от Петко Рачев Славейков и Никола Златарски – баща на бъдещия професор Васил Златарски. Златният период на възрожденското училище в с. Церова кория е свързан с работата на еленчанина Атанас Кочанов, който превръща училището в пълно класно училище през 1870година.
През 1873година е издигната нова двуетажна сграда, осветена при откриването й от митрополит Иларион Макариополски. До Освобождението в това училище преподават Марин Бъчваров – бъдещ професор и лектор на Софийския университет и Иван Церов – бъдещ кмет на гр. Варна . Следват години на разцвет и упадък, на периоди на трудности и успехи.

След Освобождението през класните стаи на училището минава неспокойния дух на няколко поколения, търсещи извора на познанието, от чийто води да утолят жаждата си за просвета и напредък. През 1937год.е построена новата училищна сграда, даваща по-широки възможности за образователни успехи. Гордост за нашето училище са множеството лекари, учители, архитекти, инженери, духовници и политици, получили успешен старт в него. Иван Церов е дълги години кмет на гр. Варна.
В началото на ХХ век Стамболистът Добри Петков е председател на Народното събрание през 1907/08год. и министър през 1914-1918год. Същият е голям дарител на училището. Начело на търновските граждани при посрещането на генерал Гурко е архимадрит Стефан от с. Церова кория.
Панайот Хаджирадков – бивш ученик и учител от нашето училище е първият окръжен управител във Велико Търново. Хаджи Стоян Хаджипанов е един от 129-те депутати във Великото народно събрание през 1879 година. Църковинят деец Иларион Пенчев е ректор на Одринската семинария, преподавател в Солунската мъжка гимназия и накрая Неврокопски митрополит.
През кървавите за Македония години – 1894-1913 година – епископ Флавиан /през 30-те и 40-те години на ХХ век/ заема духовните длъжности – игумен на Рилския манастир,ректор на Пловдивската семинария и викарий на Софийския митрополит. Петко Михайлов – дългогодишен кмет в селото е председател на Градинарското дружество в България.

Нашият патрон

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885). Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение — „Акатист на три светители“ — е запазено.. През 1843 г. става учител във В. Търново. Но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е изгонен и последователно става учител в други села и градове – Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод, като продължава да чете. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го запознава с руските поети и писатели. От 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни. След неуспешното въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва усилията си към пробуждане на националното съзнание. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество, наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863-1867), вестник „Македония“ (1866-1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872-1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873-1874), „Костурка“ (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите й. По-късно бива учител в българската Екзархия.
1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. В 1874 г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора. Пише борчески стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във възникналия пожар в Стара Загора загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. „Остен“ (1879), в. „Целокупна България“ (1879), в. „Независимост“ (1880-1883), в. „Търновска конституция“ (1884), в. „Истина“ (1886), в. „Софийски дневник“ (1886) и в. „Правда“ (1888). За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителства и му намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, умира в София на 1 юли 1895 г.

Източник: ou-cerovakoria.com