4. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЪРВОТО ТЪРНОВСКО ВЪСТАНИЕ — ЦЕРОВА КОРИЯ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

4. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЪРВОТО ТЪРНОВСКО ВЪСТАНИЕ — ЦЕРОВА КОРИЯ

Двеста години след падането на Търновското царство в 1598 година избухва Първото търновско въстание, подготвено от Тодор Балина, Павел Джорджич и братята Сорокочевич — дубровнишки търговци. Благоприятни условия за въстанието създават нахлулите влашки войски в нашите земи начело с Михаил Витязул. Той превзема земите от Дунав до София чрез битки, в които турците дават много жертви. Надеждата за освобождение от робството радва българското население. Знамето на бунта е вдигнато и в Търново. За цар е провъзгласен Шишман трети, потомък на последната династия (вероятно мним). Въстанието обхваща почти всички села45. При потушаването му от турските зверства най-много е пострадало село Черновец. Как се развиват събитията, не е известно, но фактът, че околните села Капиново, Присово, Драгижево и Мерданя не са разрушени и продължават да съществуват в турските регистри и след въстанието, говори46, че населението на Черновец (Радомир) взема най-активно участие и затова е пострадало най-много. Този извод може да се приеме и за това, че тук има благоприятни условия за подготовка. Населението е чисто българско и вероятно за охраната на прохода е разполагало с оръжие, което използва във въстанието. А е възможно по стария път да са минали турски войски и озлобени от дързостта на българите, да са разорили селото. Вероятно картината е била страшна и възстановяването му невъзможно, затова цели семейства се изселват в Капиново и в Еленския балкан, а най-голяма част от прокуденото бездомно население се заселва на запад от селото в церовата гора и там от изсечения материал си построява къщи.
 В турските извори за българската история е отбелязано, че в края на XVI век Черновец (Черновча), спадащо към Търново, от споменатия тимар ДЖАБО, е с 5 къщи, 4 неженени, испенче 22, сено и дърва 60, кокошки и хляб 5, данък върху свинете 35, десятък върху кошарите 105, макду 5, ханета 50—250, ниабет и бадж, и шира 25, всичко 735, общо 3685 акчета47.
 Тези сведения разкриват, че след въстанието селото остава само с пет домакинства и 4 неженени, а данъците се запазват за голямо селище. Тежкото положение на останалите семейства ги принуждава да се изселят.
 В началото на XVII век в церовата гора вече се оформят първите махали, които слагат основите на Церова кория. По сведение на Руси Стойков за наименованията на българските селища през XVII век Церова кория се нарича ЧИРЕФ, ЗЕРФ, ЧРЕВ, което някъде се чете Серв, Церв и т. н.48.
 В списъка на селищата и броя на домакинствата във вилаета Търново, облагани с данък ДЖИЗИЕ от 18.IV.1618 г., са записани в регистрите две нови махали: Серв с махала Челеби — 19 ханета, и Серговча с 18 ханета. Това са първите махали на село Церова кория. Постепенно прокуденото население започва да се завръща и селото се разраства49.
 Турската власт, за да предотврати подготовката на нови бунтове и въстания, около 1636 година заселва в този край ЮРУЦИ, или както населението ги наричало УРУЦИ. Те са настанени в околните села Капиново и Присово. В Церова кория, вероятно като център, е изпратен да се засели турският кадия (съдия) от Търново ХЮСЕИН МУСТАФА50. Той идва като управител, за да усмирява разбунтувалата се рая. Кадията избира слънчево, сухо и високо място на север от Беленското дере и си построява къща с широк двор (харман). На два километра западно от нея поставя своите пчелници. Тъй като привилегиите на вакъфската земя са в сила и други турци освен него не могат да се заселят в селото, многобройната му турска охрана и прислуга се заселва около пчелина, където днес е село Пчелище (Кованлъка). Там е построена и джамия. В селото живеят и ханъмите му. Около конака раята, която обработва земята му, започва да застроява къщите си. Това е част от изселеното население на старото селище, което се завръща. Образува се още една махала, която се заселва по северния склон и започва да се нарича Кадиеф чифлик, а тази по южния склон — Церова кория. Те се обединяват и образуват едно голямо село. Според Иван Церов и Никола Станев това става 200 години преди Кримската война или около 1650 година51. В края на XVIII и през XIX век в турските документи се споменава Кадиев чифлик, а българското население го е наричало Церова кория. В официални документи през 1803 година се споменава в „Зографски поменик“52 Церова кория и Церово. Завършва един продължителен период от близо 200 години, през който загива старото селище (Радомир) Черновец и се изгражда новото село Церова кория.
 Крепител на българската народност в течение на векове е вътрешното самоуправление. Българските общини съществуват още от XV век. Техните функции и значение през различните периоди се определят от общественото, социалното и политическо развитие на българския народ.
 През първия период на робството е запазено обичайното право на местното население. То е признато от всички султани и става фактическа част от правната надстройка на турския феодализъм. Завоевателите допускат съществуването на местното общинско самоуправление, за да освободят централните административни органи от данъчните и други фиксални функции, но следели да не се вреди на интересите им.
 Първите кметове (князе или старейшини) приемат държавни служби още по време на завладяването в своите места и затова получават от турците поземлени владения. Те образуват местен старейшински съвет и подпомагат турците в събирането на данъците, снабдяват с продукти тези, които пазят проходите. Те уреждат семейни, наследствени въпроси и парични договори. Органите на местното самоуправление сплотяват българската народност, пазят нейната самобитност, поддържат стремежа към свобода и национална независимост, но същевременно укрепват феодалния базис и спомагат за тежката експлоатация над българското население. Независимо от това старата селска община, поддържайки народните обичаи и традиции, изиграва положителна роля за опазване на националната култура53.
 В Церова кория още от първите векове на робството има общинна организираност на базата на съществуващото обичайно право. Начело стоят старци, старейшини, кметове, които уреждат общите въпроси на селото — събирането на данъците, семейни и наследствени въпроси. Те посредничат между българското население и турската власт54.
 Най-ранни сведения, стигнали по предания до нас, са за един от селските кметове (старци) — чорбаджи Петко, роден в Черновец в многочислената задруга на Цановския род. Неговият дом е бил в близост до Радомирското дере в центъра на селото. В него са живели тримата братя Петко, Стоян и Станю. Освен този имот те завладяват в церовата гора цялата земя от двете страни на селското дере — от горния до долния извор. След турското опустошаване на старото селище се изселват от Черновец. Станю и Стоян — в Еленския балкан, а Петко построява къща над горния селски извор. В голяма градина със стопански сгради — сайванти, кошари и яхъри, той отглежда стада от овце и друг добитък. Тази е една от първите къщи, сложила началото на махала Кадиев чифлик, пос троена в близост до конака на кадията Хюсеин Мустафа55.
 Според преданията чорбаджи Петко е бил заможен селянин. Владеел 100 декара обработваема земя и 100 декара гори. Имал много чираци и ратаи и седем деца, които заедно с ратаите обработват земята. Бил е умен, съобразителен и трудолюбив човек и заради тези качества е уважаван от българското население и от турската власт. Около 1640 година става кмет на селото. Тогава не е имало общинска сграда, архивите са се пазели в неговия дом (дълги години турски документи са съхранявани в един долап в старата къща). При извършване на ремонт са унищожени. В къщата е имало една голяма гостна стая (одая) с кръгла ниска маса (паралия) и около нея много трикраки столчета. В нея чорбаджи Петко посреща турския кадия, гости от Търновския санджак и селските първенци. Тук се решават обществените въпроси на селото. Той свързва махала Церова кория с махала Кадиев чифлик, като построява дървен мост над селското дере. На извора изгражда чешма, като поставя дървени корита и дървен шулнар56.
 По предания през време на неговото кметуване е построена старата църква „Св. Иван Предтеча“. Точната година не може да се посочи, но за нейното съществуване говори издаденият (вж. стр. 52) от турската власт ферман през 1834 година за строителството на сегашната църква. В него определено се сочи, че селото има стара християнска църква, дадени са размерите на основите и е отбелязано, че тя също се нарича „Св. Иван Предтеча“57. Сведения дава и Атанас Велев от Търново. Той прочита документ, в който пише, че същият е бил закачен на вратата на старата църква59. Тя е построена ниско в земята в Церова кория, на 200 м южно от горната селска чешма.
 Общинското самоуправление след построяване на църквата разширява своите функции, като освен административните задължения започва да се намесва и в духовния живот на селяните. Свещениците влизат в старейшинския съвет. Те са разпределени но махали, които носят техните имена — Поппетрова махала, Попниколова махала, Попхристова махала и т.н. Имат за задължение да провеждат християнските обреди в своите махали и да предпазват населението от потурчване.
 Общината и църквата стават пазители на културните книжовни традиции в селото. Към църквата има килия, където свещеници и граматици преписват и разпространяват българското книжовно слово. Те четат и учат от черковнославянски книги, издадени извън пределите на османската държава. От този период са съхранени няколко черковнославянски книги:

  1. Четвероевангелие, печатано в Москва през 1581 г.
  2. Четвероевангелие, печатано в Букурещ през 1581 г.
  3. Трилогия, печатана в Румъния — 1643 г.
  4. „Деяниех светих Апостолов“, Москва, 1787 г.
  5. „Требник“, печатан в Румъния през 1786 г.
  6. Потир — чаша за причастие — от 1816 г.59

 Първите четвероевангелия са пренесени може би от Черновец (Радомир). До 1980 година са в църквата „Св. Иван Предтеча“ в селото. Понастоящем се съхраняват в библиотеката на Митрополията във Велико Търново.
 Според съществуващите сведения чорбаджи Петко умело се справя с турските управници и защитава интересите на българското население. Използувайки вакъфските привилегии, той не позволява в селото да се построй джамия и турци да се заселят в него. Но на преклонна възраст неговите отношения с турците се влошават. Причина за това става една от дъщерите му. Той има четири синове и три дъщери. Едната от тях, на име Неделя, е много хубава. Богат турчин иска да се ожени за нея, но чорбаджи Петко не се съгласява да му я даде за жена. За това турците го намразват. Селските работи не вървят и той напуска общината. Турчинът открадва дъщеря му Неделя. При него тя успява да се сдобие с документ за неприкосновеност. Братята й убиват турчина и тя отново се връща в бащиния си дом, като запазва привилегиите си. Турци те са знаели и се страхували от нея. Използувайки това, тя не допуска да се вършат насилия и грабежи с българското население60.
 Старата селска община векове играе положителна роля в селото. По-късно тя разширява своите функции съобразно с настъпилите общественополитически и икономически изменения в българското общество.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top