БЕЛЕЖКИ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

БЕЛЕЖКИ

1 История на България. С, 1961, с. 301, Обществено-икономическото развитие от средата на XVIII до първата четвърт на XIX в.
2 Ковачев, М. Зографски поменик. 1796, с. 50—51.
3 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. В. Търново, 1942, с. 128, „Поминък“.
4 Пак там, с. 132. Лозарство.
5 Пак там, с. 133, Овощарство, скотовъдство и копринарство.
6 Пак там, с. 134, Търговия и занаяти.
7 Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 56—57.
8 От Церова кория през 1867 г. за Света гора заминават 20 души, водени от един таксидиот-духовник, дошъл от Хилендарския манастир в Търново. Светогорците били изпратени от селото с големи черковни тържества. Заминали с охранени коне, закупени наскоро за тази цел. Когато се завърнали от Света гора, те посели елхови клончета, които размахвали, и раздавали подаръци — кръстчета, щампи, броеници, дървени лъжици за колево и ножчета. Всеки завърнал се светогорец слагал трапеза за роднини и приятели, на които разказвал видяното и чутото в българския Зографски манастир. Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 21.
9 Кушев, Д. История на Българското градинарство 1928—1938 г. С, 1938, с. 138. Първите градинари от Церова кория в Сърбия и Румъния.
10 Музей на градинарството в Лясковец. ф. 62, Протокол № 1/14—II—1862, на градинарското дружество „ОРАЛО“ в Церова Кория, с. 1.
11 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942, с. 12—130.
12 Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 51—59.
13 Песните „Гурбетчия“ от П. Р. Славейков и народната песен „Тодор Градинаря“ сме записали от Денка Иванова от Церова кория. ДА В. Търново, № 548, а. е.32.
14 История на България, С, 1982, т. IV, Начало на упадъка на Османската империя — феодални размирици и кърджалийство, с. 161.
15 Спомени и предания от Атанас Цанов, Марин Иванов и Иван Мирчев за кърджалийските нападения над с. Церова кория. ДА — В. Търново, № 543, а. е. 27.
16 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г. „Тежки времена за раите“ с. 111.
17 Пак там, с. 4
18 Спомени и бележки. 1921 г., с. 4. Иван Ценов пише: „Прадядо ми Моян Радев е бил един от видните селяни в с. Церова кория и дълги години седял кмет на селото. Само че той свършил трагично живота си. През 1798 г. кърджалии, след безпощаден грабеж, го отвличат заедно с жена му баба Дева към село Арбанаси, което също тъй предават на опустошение, и в дивите си нагони ги заколват в една пещера до с. Шереметя“.
19 Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г., с. 4.
20 Хайтов Н. Родопски властелини. С, 1979 г., с. 11—52.
21 ДА — В. Търново, № 543, а. е. 27, л. 2.
22 Хайтов Н. Родопски властелини. С. 1979 г., с. 24.
23 В Спомени и бележки. 1921 г. Иван Церов пише под линия: „Първото идване на черкезите и временното им квартируване в Церова кория е записано от дяда ми в една книга, наша, домашна „Псалтия“, че станало през 1863 г. Аз живо си спомням, по дългата горна дреха, леките обуща и бърз вървеж на черкезите“, с. 50.
24 ДА — В. Търново, ф. 578 к, № 1, л. 1. Летописна книга на църквата „Св. Иван Предтеча“ в с. Церова кория.
25 Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942 г. Църква, свещеници и поклонници, с. 113.
26 Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория. 1935 г., с. 1—5.
27 Вж. стр. 10. Текст на надписа на корниза на източния прозорец на църквата „Св. Иван Предтеча“ в с. Церова кория.
28 СБОРНИК, Тревненска художествена школа. С, 1985, с. 254.
29 Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория, 1935 г., с. 1—5.
30 Пак там, с. 5—9.
31 ДА — В. Търново ф. 578 к. дело I, л. 2.
32 Пак там, л. 10.
33 По сведения от Търновската митрополия църквата „Св. Ив. Предтеча“ в Церова кория е притежавала 110 икони, почти всички закупени и подарени от градинарите. Понастоящем в църквата намерихме 25 икони.
34 Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г., с. 85—86.
35 Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина 1942 г., с. 112—116. •
36 Миятев К. Поменик на Капиновския манастир. Годишник Н М Т VI, с. 64.
37 Мердански сборник в библиотеката на Търновската митрополия.
38 Йорданов Г. Два съседни манастиря. Период, сп. 1907 г. XIX, с. 42.
39 Цонев Зв. Старини из българските земи. Пловдив, 1937 г., с. 48.
40 Пак там, с. 52.
41 Паметната плоча над гроба на Нафталим в Капиновския манастир.
42 Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г., с. 171.
43 ДА — В. Търново, ф. 675 к. а. е. 6.
44 ДА — В. Търново, № 526, а. е. 10. Стефан Михайлов, правнук на Иван Михов, пише: „На една от вратите на къщата му (става въпрос за поп Иван Михов, първия частен учител в селото) имаше издълбано на черковнославянски букви 1784 г., вероятно тогава е станал свещеник. Майка ми казваше, че още преди това събирал децата в кошарата и ги учил да четат и пишат, далеч от хорските погледи, за да не занесе някой на гръцкия владика в Търново…“
45 Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория. 1935, с. 10.
46 Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г., „Просвета, училище и учители“, с. 116—123.
47 “ТРЕБНИК“, 1786 г., в библиотеката на Търновската митрополия, на който поп Атанас от с. Церова кория е записан за частното училище на поп Никола.
48 Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г. „Церовокорийското училище“, с. 6.
49 Пак там, с. 6—7.
50 Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория, 1935 г., с. 10—11.
51 Пак там, с. 11—12.
52 Пак там, с. 13—15.
53 Пак там, с. 15.
54 Пак там, с. 16—17.
55 ДА — В. Търново, ф. 675 к, оп. 1, а. е. № 1, л. 12.
56 Церов Ив. Спомени и бележки, 1921 г., с. 22.
57 Пак там, с. 23—27.
58 Стоянов М. Българска възрожденска книжнина. С, 1957 г., т. I, с. 582.
59 Стоянов М. Българска възрожденска книжнина, т. II, с. 48.
60 Ковачев М. Зографски поменик, 1796 г., т. I, с. 50—51.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top