БЕЛЕЖКИ

¹ История на България. С, 1961, с. 301, Обществено-икономическото развитие от средата на XVIII до първата четвърт на XIX в.
² Ковачев, М. Зографски поменик. 1796, с. 50—51.
³ Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. В. Търново, 1942, с. 128, „Поминък“.
⁴ Пак там, с. 132. Лозарство.
⁵ Пак там, с. 133, Овощарство, скотовъдство и копринарство.
⁶ Пак там, с. 134, Търговия и занаяти.
⁷ Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 56—57.
⁸ От Церова кория през 1867 г. за Света гора заминават 20 души, водени от един таксидиот-духовник, дошъл от Хилендарския манастир в Търново. Светогорците били изпратени от селото с големи черковни тържества. Заминали с охранени коне, закупени наскоро за тази цел. Когато се завърнали от Света гора, те посели елхови клончета, които размахвали, и раздавали подаръци — кръстчета, щампи, броеници, дървени лъжици за колево и ножчета. Всеки завърнал се светогорец слагал трапеза за роднини и приятели, на които разказвал видяното и чутото в българския Зографски манастир. Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 21.
⁹ Кушев, Д. История на Българското градинарство 1928—1938 г. С, 1938, с. 138. Първите градинари от Церова кория в Сърбия и Румъния.
¹⁰ Музей на градинарството в Лясковец. ф. 62, Протокол № 1/14—II—1862, на градинарското дружество „ОРАЛО“ в Церова Кория, с. 1.
¹¹ Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942, с. 12—130.
¹² Церов, Ив. Спомени и бележки. 1921, с. 51—59.
¹³ Песните „Гурбетчия“ от П. Р. Славейков и народната песен „Тодор Градинаря“ сме записали от Денка Иванова от Церова кория. ДА В. Търново, № 548, а. е.32.
¹⁴ История на България, С, 1982, т. IV, Начало на упадъка на Османската империя — феодални размирици и кърджалийство, с. 161.
¹⁵ Спомени и предания от Атанас Цанов, Марин Иванов и Иван Мирчев за кърджалийските нападения над с. Церова кория. ДА — В. Търново, № 543, а. е. 27.
¹⁶ Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г. „Тежки времена за раите“ с. 111.
¹⁷ Пак там, с. 4
¹⁸ Спомени и бележки. 1921 г., с. 4. Иван Ценов пише: „Прадядо ми Моян Радев е бил един от видните селяни в с. Церова кория и дълги години седял кмет на селото. Само че той свършил трагично живота си. През 1798 г. кърджалии, след безпощаден грабеж, го отвличат заедно с жена му баба Дева към село Арбанаси, което също тъй предават на опустошение, и в дивите си нагони ги заколват в една пещера до с. Шереметя“.
¹⁹ Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г., с. 4.
²⁰ Хайтов Н. Родопски властелини. С, 1979 г., с. 11—52.
²¹ ДА — В. Търново, № 543, а. е. 27, л. 2.
²² Хайтов Н. Родопски властелини. С. 1979 г., с. 24.
²³ В Спомени и бележки. 1921 г. Иван Церов пише под линия: „Първото идване на черкезите и временното им квартируване в Церова кория е записано от дяда ми в една книга, наша, домашна „Псалтия“, че станало през 1863 г. Аз живо си спомням, по дългата горна дреха, леките обуща и бърз вървеж на черкезите“, с. 50.
²⁴ ДА — В. Търново, ф. 578 к, № 1, л. 1. Летописна книга на църквата „Св. Иван Предтеча“ в с. Церова кория.
²⁵ Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942 г. Църква, свещеници и поклонници, с. 113.
²⁶ Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория. 1935 г., с. 1—5.
²⁷ Вж. стр. 10. Текст на надписа на корниза на източния прозорец на църквата „Св. Иван Предтеча“ в с. Церова кория.
²⁸ СБОРНИК, Тревненска художествена школа. С, 1985, с. 254.
²⁹ Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория, 1935 г., с. 1—5.
³⁰ Пак там, с. 5—9.
³¹ ДА — В. Търново ф. 578 к. дело I, л. 2.
³² Пак там, л. 10.
³³ По сведения от Търновската митрополия църквата „Св. Ив. Предтеча“ в Церова кория е притежавала 110 икони, почти всички закупени и подарени от градинарите. Понастоящем в църквата намерихме 25 икони.
³⁴ Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г., с. 85—86.
³⁵ Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина 1942 г., с. 112—116. •
³⁶ Миятев К. Поменик на Капиновския манастир. Годишник Н М Т VI, с. 64.
³⁷ Мердански сборник в библиотеката на Търновската митрополия.
³⁸ Йорданов Г. Два съседни манастиря. Период, сп. 1907 г. XIX, с. 42.
³⁹ Цонев Зв. Старини из българските земи. Пловдив, 1937 г., с. 48.
⁴⁰ Пак там, с. 52.
⁴¹ Паметната плоча над гроба на Нафталим в Капиновския манастир.
⁴² Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г., с. 171.
⁴³ ДА — В. Търново, ф. 675 к. а. е. 6.
⁴⁴ ДА — В. Търново, № 526, а. е. 10. Стефан Михайлов, правнук на Иван Михов, пише: „На една от вратите на къщата му (става въпрос за поп Иван Михов, първия частен учител в селото) имаше издълбано на черковнославянски букви 1784 г., вероятно тогава е станал свещеник. Майка ми казваше, че още преди това събирал децата в кошарата и ги учил да четат и пишат, далеч от хорските погледи, за да не занесе някой на гръцкия владика в Търново…“
⁴⁵ Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория. 1935, с. 10.
⁴⁶ Станев Н. История на Търновската предбалканска котловина. 1942 г., „Просвета, училище и учители“, с. 116—123.
⁴⁷ “ТРЕБНИК“, 1786 г., в библиотеката на Търновската митрополия, на който поп Атанас от с. Церова кория е записан за частното училище на поп Никола.
⁴⁸ Церов Ив. Спомени и бележки. 1921 г. „Церовокорийското училище“, с. 6.
⁴⁹ Пак там, с. 6—7.
⁵⁰ Церов Ив. Стогодишнината на черквата и училището в с. Церова кория, 1935 г., с. 10—11.
⁵¹ Пак там, с. 11—12.
⁵² Пак там, с. 13—15.
⁵³ Пак там, с. 15.
⁵⁴ Пак там, с. 16—17.
⁵⁵ ДА — В. Търново, ф. 675 к, оп. 1, а. е. № 1, л. 12.
⁵⁶ Церов Ив. Спомени и бележки, 1921 г., с. 22.
⁵⁷ Пак там, с. 23—27.
⁵⁸ Стоянов М. Българска възрожденска книжнина. С, 1957 г., т. I, с. 582.
⁵⁹ Стоянов М. Българска възрожденска книжнина, т. II, с. 48.
⁶⁰ Ковачев М. Зографски поменик, 1796 г., т. I, с. 50—51.