Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант
3. ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ЦЕРОВА КОРИЯ
След героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа завършва четническият период в революционното националноосвободително движение на българския народ. Четническата тактика отстъпва място на революционно-демократичната идеология на Васил Левски за създаване на вътрешна революционна организация, която да вдигне българския народ на всенародно въстание срещу петвековния османски поробител.
В продължение на повече от едно столетие в нашата страна съществува постоянен и все по-засилващ се интерес към живота, идеите и делото на великия български патриот и национален революционер Васил Левски. За това се издават трудове, сборници, спомени и документи и литературни произведения. Въпреки тази голяма по обем и разнообразна по съдържание дейност все още има неща неуловени, неразкрити и необяснени в живота на този велик българин. В съществуващата литература, която описва обиколките на Левски в страната и създаването на частни революционни комитети, никъде не е отбелязано, че Левски е идвал в Церова кория. А народната памет разказва за идването му два пъти в селото.
За пръв път Левски е идвал в къщата на Димитър Стоянов, с когото се познават от Белград по време на Втората българска легия. По спомени на негови близки това е било в началото на април 1868 година, когато Димитър си идва за няколко дни, преди да замине в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа27. Тази дата съвпада със спомените на Сава Кършовски от Елена, който пише, че през април 1868 година Васил Левски и Матей Преображенски посетили Елена и не могли да изградят революционен комитет. На връщане са минали през Горния Еленски боаз, Капиновския манастир и Церова кория за Лясковец28.
Първите сведения за идването на Левски в дома на Димитър Стоянов получихме от Стефан М. Родин — правнук на неговия брат Михал. За това са му разказвали майка му и баба му Никула29. Че Левски е идвал през пролетта в този дом, се потвърждава и от спомените на Петко Иванов Друмев — техен съсед. Той разказва: „Когато бях малък, прабаба ми Рада ми се караше да не тичам из градината, че газя лука, както Левски го е газил, когато идвал у Братоевите30.“ Марин Иванов приживе също разказваше, че Левски е идвал два пъти в селото, в къщата на Братоевите и в хаджи Радковата къща (Хаджийската). Тези сведения се потвърждават и от Данка Мирчева, която го знаела от баба си Йордана, която живеела в Хаджийската къща31.
Тъй като годината 1868 се оспорва, защото по това време Левски е бил извън страната, може да се приеме, че това е станало през пролетта на 1869 година, когато вече Димитър Стоянов е загинал на връх Бузлуджа и Левски, на път за Елена, се отбива да се види с неговите близки или да се свърже с негови приятели.
Второто идване на Левски в Церова кория е свързано с революционната дейност на учителя Атанас Н. Кочанов. През ноември 1871 година и този път Левски заедно с Ангел Кънчев се връща от Елена. За случая Сава Кършовски пише, че те се движат като търговци-джелепи и бързат за Лясковец, където ги чака Матей Преображенски. Минавайки през Горния Еленски боаз, по пътя ги настига Али Чауш, най-върлият търновски стражар. С него пътуват до Капиновския манастир. Оттам Али Чауш продължава за Търново, а Левски и Ангел Кънчев се отбиват в манастира32. Там не се бавят много и се отправят за Церова кория. (По спомени на Панайот хаджи Радков) (Приложение №1). В селото се отбиват при учителя Атанас Кочанов. Той е един от първите възрожденски революционери в Елена и се познава от по-рано с тях. На срещата присъствува и Панайот хаджи Радков — млад учител, завършил Еленската „даскалоливница“33. Левски поставя въпроса в селото да се изгради частен революционен комитет, да се набележат и привлекат нови съзаклятници. Тъй като двамата апостоли бързат за Лясковец, на тази среща не се изгражда революционен комитет. Това правят двамата учители в началото на 1872 година. В състава на същия влизат Атанас Кочанов, Панайот хаджи Радков, Стоян Михалев Гюзелев и Иван поп Петров34. Иван Церов в книгата си „Спомени и бележки“ от 1921 година дава сведение, че са привлечени и други млади учители, но имената им не съобщава35. Съществуването на революционен комитет в селото се потвърждава и от други документи. В библиотеката на Търновската митрополия се съхранява една богословска книга „Триптих“, на корицата на която е записано, неизвестно от кого, че през 1874 и 1876 година са идвали в Церова кория Матей Преображенски, Иван Панов Семерджиев и Стефан Стамболов да възстановят частния революционен комитет36. Този факт подсказва, че революционният комитет е съществувал от по-ранните години — 1872 година и неговата дейност е замряла след обесването на Васил Левски през 1873 година. Затова те идват и възстановяват дейността му за подготовка на Априлското въстание през 1876 година.