1. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

IV. ЦЕРОВА КОРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

1. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО

След Освобождението започва процес на бързо развитие на капитализма, който прониква в селското стопанство. Променя се неговата структура, извършва се усилено разслояване и в селото. Земята се концентрира в малко ръце. След Освобождението населението на Церова кория нараства. За това говорят цифрите от преброяването, както следва:

Година Българи Търци
1880 1298
1887 1276
1892 1273 13
1900 1440 19
1910 1425 21

 Капиталистическите отношения проникват с пълна сила и в Церова кория. Настъпва процес на разпадане на селските задруги и установяване на дребното стоково селско стопанство. Аграрният преврат става причина за по-нататъшното развитие на новите социални отношения, за формиране на две основни класи — едри земевладелци и бедни селяни, между които започва остра класова борба1.
 ЗЕМЕДЕЛИЕТО още от най-стари времена е било основен поминък на населението в Церова кория. След Освобождението не е настъпило увеличение обема на земята. Тъй като населението е чисто българско и освободените площи от турците са много малко, и то главно от владенията на кадията. Около 1880 година населението е притежавало 14 865 дка земя, която до 1940 година нараства на 20 106 дка. Това са закупени имоти от градинарите на съседните землища. Обработваемата площ е 12 362 дка, от които 1521 дка лозя и 962 дка гори. С налагането на градинарската професия сред селяните обемът на земята се увеличава. Непрекъснато се закупуват нови земи, но тяхната обработка изостава и довежда до упадък в земеделието. Причина за това е голямата миграция на мъжкото население. Останалите в селото жени, старци и деца не могат да обработват наличната земя, липсват машини. Всичко това довежда до обедняване на почвата и намаляване на плодородието2.
 ЛОЗАРСТВОТО е друг важен отрасъл в поминъка на церовокорийчани. Съществуването на този отрасъл в стопанската дейност на селото е толкова старо, колкото е самото селище. Създалите се благоприятни условия дават възможност то да се разрасне и усъвършенствува. Но появилата се в края на XIX век филоксера (болест по лозята) нанася тежък удар на лозарството. В продължение на няколко години тя унищожава почти всички лозя. Възстановяването им започва едва през 1897 година. За пръв път в Церова кория са внесени американски пръчки, устойчиви на филоксерата. Започва масово засаждане на сортовете „Гъмза“, „Димят“, „Шасла“, „Мискет“. „Гъмзата“ поради своите ценни качества, като захарност и родовитост, получава широко разпространение. Освен тези сортове се засаждат и „Чауш“, „Перла“ и други на мястото на старите сортове „Кокорко“, „Памид“, „Ромащина“ и други. Широко се засажда и „Димят“, което е ценно десертно грозде, а също и за вино. По-късно прониква и „Булгар“, ценен десертен сорт, който намира широк пласмент и на външния пазар. Обработката на лозята става предимно от жените, старците и децата. Те осигуряват сладко десертно грозде за трапезата, червено вино в бъчвите и чрез износа на десертно грозде прибавят допълнителни доходи за семейството. Към 1940 година площта на лозята нараства на 1777 декара.
 Започва значителен износ на грозде. Един от големите закупчици е Йордан Чаталов. Друг голям търговец в Горна Оряховица е Александър Александров. Стопаните карат с кораби гроздето си в избите на Лясковец и Горна Оряховица, сами го тъпчат, а закупчиците не им дават добре да изцедят джибрите, които се дават безплатно на търговеца, намаляват градусите. Тези форми на експлоатация и ниските цени на изкупуване на гроздето са принуждавали производителите да носят на кобилица гроздето на пазарите в Горна Оряховица, Търново и Лясковец, на СУATE (голям пазар), за да вземат повече пари. Освен тази огромна работа по добива и продажбата на гроздето младите жени ходели да чистят грозде „Афузали“ и да го опаковат за износ. Така селската жена е докарвала допълнително доходи в семейството3.
 ГРАДИНАРСКАТА професия с проникването на новите капиталистически отношения в селото и след Освобождението достига връхна точка на развитие. Този период съвпада с бързото развитие на индустрията и транспорта в тези страни, където церовокорийчани държат градини. Новите капиталистически отношения оказват своето влияние, като проникват и сред градинарите. Докато преди Освобождението по двама или трима братя или съдружници създават една градина, то след това изведнъж израстват газди-капиталисти, които са с две-три градини, а някои са собственици и на осем компании и на голям брой работници. Пример в това отношение е Ради Жигъла, който става владетел на две градини — в Сараево и Загреб. Той е имал около 160 градинари и освен това е ползувал голям брой наемни работници, на които се заплаща по-ниско. Неговият зет Никола Никифоров също бързо забогатява, като наема голяма градина в Загреб. След смъртта на Ради Жигълов той става газда на три градини. Друг газда-капиталист с две градини в Загреб е бил Стефан Гушев (Старият). Те с Ради Жигълов се състезавали по богатство, но тях ги превъзхождал Михаил Пиперков, собственик на седем-осем компании в Сърбия, където са работили над 150 души градинари от селото и голям брой наемни работници. Той въвежда изобретение в зеленчукопроизводството. Преценявайки, че поливането с електромотор му излиза скъпо, през 1931 година въвежда най-новото изобретение на времето — тъй наречения „Самокат-долап“. Този долап се върти от водната енергия, без да се използуват конски сили. Водата го тласка отдолу в пералките и така го обръща. За едно денонощие той изкарва на височина 5,5 метра хиляда литра вода в минута. Михаил Пиперков е основател на градинарското дружество в Сараево4.
 След Освобождението тенденцията за увеличаване броя на богатите газди в селото непрестанно нараства. В Русия се установяват компаниите на Петър Милев, Стефан Мирчев, Петър Пенев, Стоян Чаталов, Михал Костов, Александър Маджаров, Ради Ковачев, Георги Чаталов и Никола Чаталов — сина му. За Русия градинарите от селото отиват по два пътя — по море, от пристанище Варна, и с каруци, през Добруджа и Румъния. Голяма част от тях са бедни селски момчета, тръгнали още от малки на градина. Някои от тях никога не забравят своя беден произход и проявяват човещина към градинарските работници и особено към 10—13-годишните момчета, които не са били малко на брой. Един от тези газди е бил Стефан Славчев — богат газда в Русия — Харков. Когато неговият съсед Петко Дончев Цанов умира и оставя четири сирачета, той взема при себе си на градина 11-годишния му син Петър. На малкото момче дава най-леката работа — да кара коня в долапа, да гледа патките и да учи руски език, че му трябвало писар, който на руски да прави заявките до австрийската фирма за зеленчукови семена. Петър Цанов е бил будно момче и бързо изучава говоримия и литературен руски език. Той става писар на градината. Когато пише заявката за семената, остава празно място в бланката и в нея написва заявка за една флигорна, кларнет и тъпан. Момчето все мечтаело за музикални инструменти, на които да си посвири. Когато семената пристигат от Австрия, с тях имало и един голям пакет с музикални инструменти. Всички се смели, но газдата оценява възможностите на момчето и когато излиза сермията (изразходените средства за създаване на градината), той отделя пари за една хармоника, купува я и я подарява на Петър. С нея той дълги години им свири и с нея си идва в България5.
 В селото израстват нови газди, като Панайот Стойнов — газда на три градини, Христо Манев, Христо Босев, Димитър Иванов, Никола Каназирев, Първан Петков, Стоян Чаталов, Петър Милев, Иван Чаталов, Никола Чаталов, Димитър Милев, Христо Кънчев, Петко Кънчев, Иван Долмов, Христо Ахмаков, Васил Панов, Димитър Панов, Петър Ковачев и много други. Само в Югославия през 1922 година е имало 24 газди6. По-късно, през 20-те години, някои от градинарите наемат градини край големите градове в страната. В Пловдив откриват градини Дончо Иванов Дрънколито, Пею Марков, Дончо Петков Цанов и Петър Петков Цанов. Във Варна големи градини откриват Никола Чаталов и Христо Манев7.
 След Освобождението градинарското дружество „ОРАЛО“ развива огромна дарителска дейност. За благоустрояване на селото, за църквата, за читалището и за образователното дело още през 1891 година двадесет и пет градинари подаряват 8496 лева. През 1896 година още 26 градинари от селото, работещи в Русия, подаряват 15 256 лева, от тях в злато — 7680 и в сребро — 7576. През следващата 1897 година са подарени 11000 златни лева. Само Иван Дончев Цанов през 1900—1902 година подарява 2310 златни лева за културни цели. През 1906 година още 26 градинари, между които и една жена — Пена Стамова, подаряват 7680 лева в злато. В отчета на градинарското дружество „ОРАЛО“ през 1902 година са отразени в наличност 18 868 златни лева и 4708 сребърни лева8.
 Един от големите дарители на църквата е Манол Ст. Радев, който донася от Русия много икони, хоругви и облекло за свещениците. Разполагайки с много пари, градинарското дружество с председател Добри хаджи Радков и църковното настоятелство, начело с Николай Костадинов, през 1902 година решават да направят постъпки пред Търновския митрополит за строителството на камбанарията. Като начало градинарското дружество подарява 7000 лева. Голямата камбана е подарена от Панайот Стоянов и Стефан Гушев, а най-малката — от Колю Славчев. Дружеството подарило 70 000 лева за строителство на новото училище, 30 000 лева за кооперативната сграда и 80 000 лева за читалищната сграда10.
 В условията на изострените класови противоречия изпъкват по-силно сериозните недостатъчи в системата на организацията и заплащането на труда в градините. Неписаното градинарско право, което лежи в основата на градинарските компании, поражда непрекъснато увеличаващите се спорове между газди и работници градинари. Липсата на закон, който да урежда многобройните проблеми на емиграцията, както и на взаимоотношенията между газди и чираци, се чувствува особено остро. Това се вижда и от ръководството на градинарското движение в селото и в околните села. За решаването на този проблем през 1927 година в Церова кория се изгражда районен градинарски съд. Той действува за селата Присово, Плаково, Церова кория, Капиново, Миндя. В състава на съда влизат Стоян Радев Чаталов от Церова кория, Иван Милков от Миндя и Иван Арабаджиев от Присово.
 Съдът работи по изработен правилник от градинарското дружество „ОРАЛО“ от Церова кория. Работата на съда продължава до 1947 година11.
 След Освобождението градинарството с всяка измината година се разраства все повече. Само от Търновски окръг през 1888 година са излезли 12 000 души, през 1944 година вече са нараснали на 24 336 души. Възниква идеята за създаване на национална градинарска организация. В това отношение церовокорийчани са били едни от най-инициативните. Заедно със Софийското градинарско зеленчуково дружество на 3 януари 1928 година свикват в София учредително събрание, в което вземат участие градинарските дружества от градовете София, Русе, Долна Оряховица и Церова кория. Представители от селото са Христо Велчев и Михал Пиперков. На учредителното събрание се приема уставът и се определя датата на конгреса. От 5 до 7 февруари същата година се провежда конгресът в София. Той е ръководен от Петко Михайлов — кмет на Церова кория. На него се избира ръководство на Българския професионален градинарски зеленчуков съюз и за негов председател — Петко Михайлов от Церова кория. Още на конгреса от името на 150 градинари от Церова кория се подаряват на националната градинарска организация 5000 лева12.
 Свикнали на волен и свободен живот в чужбина, газдите се завръщат от градината с файтони и музика. Те си позволяват доста странни волности, когато се завръщат в селото. Когато се връща от Русия, Станю Узунов събира „капелмайсторите“ на трите съществуващи музики в селото, плаща им 800 лева и ги повежда начело на работниците към своите ниви. Така цял ден орали. Като преценява, че на тъпанджията работата е най-тежка, газдата отсича — ти стой на края, а останалите музиканти да обикалят след воловете. Други газди пък си правят сватбите на връх Стара планина. През зимните месеци ловуват из Капиновския балкан и правят зефети в Капиновския манастир13. Но не така живеят работниците градинари. Те изкарват парите си при непосилен труд и при тежки условия не могат да се борят организирано против експлоатацията и за своите права. Излизането в чужбина ги откъсва от политическия живот на страната и от революционните борби на народа. Те нямат никакви условия за политическа подготовка, за просвета, за образование. Чужбина ги откъсва от българската действителност. Затова много градинари след успешна неколкогодишна работа по градините, като спечелят капитал, напускали градината и се връщали в родината, за да се захванат със занаят или да станат търговци14.
 ЗАНАЯТИТЕ в Церова кория след Освобождението се разрастват и разширяват. Докато в миналото имало само един шивач, един обущар и един бъчвар, сега се появяват всички видове занаяти и по няколко от един бранш. В 1930 година било изградено занаятчийско сдружение. Донасянето на скъпи платове от чужбина възражда шивашкия занаят и го модернизира. Процъфтяват бъчварството, ковачеството, плетачеството и обущарството. През четиридесетте години в селото има занаятчийско сдружение с 18 занаятчии. В него влизат Добри Симеонов, Христо Пиперков, Петко Янков, Атанас Василев, Иван Велков, Ради Кокошков, Иванка Бързакова, Васил Н. Биргьозов, Георги Цонев, Стоян Т. Попов, Илия Ст. Арабаджиев, Станю Минков, Радка Д. Кокошкова, Керана Бързакова, Иванка Ив. Хубанова и Спас Марков Родин15.
 ТЪРГОВИЯТА също се разширява. Докато в миналото само хаджи Стоян и неговите братя и синове са се занимавали с търговия, то след Освобождението търговските и манифактурни дюкяни нарастват на 14 броя. Техни собственици са Кънчо Петков, Стефан Денев Рашков, Георги Т. Кожухаров, Бона Н. Кокошкова, Ради Т. Терзиев, Димо Н. Хубанов, Тодор Н. Кожухаров, Димитър Ив. Милков, Йордан Н. Чаталов, Ради Н. Чаталов, Иван М. Славчев, Първан Т. Терзиев, Тодор Ст. Денев, Роман Наумов, Александър Александров16. Връщането на градинарите през зимните месеци увеличава печалбите на търговците, които повишават цените. През 1919 година по инициатива на БЗНС в селото се изгражда Кооперативно потребителско дружество „СЪГЛАСИЕ“. В устава му е записано, че неговата основна цел е да подпомага материално членовете си, като доставя на по-достъпни цени стоки за широко потребление за членовете и за цялото население. Учредители на кооперативното сдружение са 22 членове. Те със собствен дялов капитал основават и поддържат сдружението. Кооперацията успява за две години да регулира цените на стоките в селото. Откриват и колониален магазин. Частните търговци организирано конкурират кооперацията, като намаляват цените. По този начин я ликвидират17. (Приложение № 14)
 След като в селото се създава партийна организация и започва борба против експлоатацията, по инициатива на един от водачите й Добри поп Христов през 1925 година се създава Кредитна кооперация „ЕДИНСТВО“. За няколко години тя спечелва доверието на населението, особено на градинарите, и успява да събере голям дялов капитал, да приеме много влогове и да развие завидна финансова дейност. През 1929 година закупува място за строеж на кооперативна сграда. Строителството й започва през 1932 година и завършва през 1936 година. Но сградата не е планирана за целите, за които е построена. В нея има три големи класни стаи и когато през 1935 година се решава да се открие потребителен магазин, се налага да се търси частно помещение за него. В кооперативната сграда се настанява прогимназията. През 1937 година кооперацията открива текстилен магазин. За целта тя изкупува от Стефан Терзирадев 1/2 част от сградата, където бил настанен магазинът. Така в Церова кория след дълги борби се развива и кооперативното дело, зародиш на бъдещата социалистическа търговия18.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Scroll to Top