4. ДУХОВЕН ЖИВОТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО — ОСНОВАВАНЕ НА ЧИТАЛИЩЕ „РАЗВИТИЕ“

Още преди Освобождението възрожденските учители Петко Рачев Славейков, Никола Златарски и Атанас Н. Кочанов са правили опити да изградят читалище в Церова кория. Постоянното текучество на учителите пречи за осъществяването на тяхната идея. През 1883 година прогресивните ученици от Априловската гимназия Иван Чантов, Иван Стоянов Пенчев и учителят Петър М. Попов слагат основите на читалище „Развитие“⁴⁹. Негови учредители са 25 души — учители, чиновници и градинари. Новоизбраното читалищно ръководство започва изграждането на библиотека и набавят необходимата литература. За да се наберат нужните средства, комисии обхождат селото, събират продукти и пари и закупуват 250 книги които слагат началото на библиотека. На първо време тя се помещава в училището, а учителите дежурят като библиотекари. През 1886 година за библиотекар е избран учителят Михаил Ст. Гюзелев. Той поддържа и разширява фонда на библиотеката, привлича много читатели⁵⁰.
 Още след основаване на читалището Иван Димитров Чантов, Иван Стоянов Пенчев и Иван Дончев Цанов организират театрална и просветна работа за културното издигане и патриотичното възпитание на населението. Тези първи стъпки на широка културна изява се прекъсват от избухването на Сръбско-българската война (1885 г.), в която Иван Д. Чантов и Иван Ст. Пенчев заминават доброволци⁵¹.
 Завърналите се от войната учители Димо Иванов, Михаил Ст. Гюзелев, Петър М. Попов и Иван Цанов през 1886 година възобновяват дейността на читалището. През същата година за учител в село идва Васил Тодоров от Шумен, завършил казанлъшкото педагогическо училище. Той е избран за председател на читалището, а Михаил Ст. Гюзелев — за библиотекар. Настъпва нов подем⁵². Възобновява се театралната дейност. С упорит труд, безсъние и творчески усилия ръководството набира артисти от четирите поколения, без разлика на възраст, образоване и професия, и подготвят първата пиеса „Многострадална Геновева“. Основните роли се играят от учителите Михаил Гюзелев, Ана Стойнова, Петър М. Попов и Петко Михайлов. В пиесата играе и Стоян Стойчев, бедно селско момче с природно артистични дарби. На този младеж не е било лесно да обясни на баща си защо е напуснал нивата по икиндия и се е върнал в село за някаква си читалищна дейност и да търпи упреците на майка си: „Оставил си работата и си тръгнал да се фръцкаш с даскалиците.“ Тези упреци и намеци престават окончателно след първото представление, дадено на 19 декември 1887 година. То е играно в мазето на старото училище, приспособено за салон, осветено с газени лампи. Сцената е направена от букови дъски, а декорите са изрисувани от Петко Михайлов — завършил Художествената академия. Представлението предизвиква голям интерес и неописуем възторг. На него присъствуват около 200 души от село и околните села. След това кметът Стоян Михов изказва благодарност на артистите за хубавата игра и говори за голямата роля на читалището, подарява 10 лева (за това време са много пари). След кмета и други по-заможни селяни правят дарения за 300 лева в злато⁵³.
 Големите успехи на театралната трупа се коментирали дълго време сред населението, което стимулира артистите. През същата зима в селото се подготвят и изнасят още две пиеси — „Хъшове“ от Иван Вазов и „Иванко“ от Васил Друмев. В тях участвуват артисти и от околните села, като Дачо Първанов от Пчелище и Йордан Попов от Капиново. Освен Анна Стоянова, завършила девическа гимназия в София, се включва като артистка и учителката Люба Перова. Понякога женските роли се играят от мъже⁵⁴.
 Театралната, библиотечната и културно-просветната дейност в читалището се издига на много високо ниво след идването през 1899 година в село на учителя Стефан Савов Стоянов от Златарица. Той се проявява като голям режисьор и актьор. Разширява се и се усъвършенствува театралната дейност. Тогава в театъра играят и артисти от околните село, като Иван Лечев от Шереметя, Люба Радева, Парашкева Стоянова и Смарайда Георгиева от Велико Търново, Йордан Попов от Капиново. Стефан Савов Стоянов не се задоволява с мизерната обстановка в мазето на училището. Без знанието на училищното ръководство той извършва преустройство на класните стаи, като вместо масивни стени поставя подвижни, които могат да се пригодят за салон и сцена. Прави опит чрез дарения да събере средства за построяване на театрален салон, но не успява. През 1900 година сключва договор със Стефан Терзирадев, богат селянин, да построй със свои средства читалищна сграда с театрален салон, като 10 години той ползува приходите. Но и това начинание не успява.
 Независимо от лошите условия, Стефан Савов упорито заляга за разширяване и усъвършенствуване на театралната дейност. Той привлича Ана Тодорова хаджи Добрева за трагичните роли, а на Ана Радкова хаджи Стоянова, Тодора Стоянова Церовска — за комичните. В читалището навлизат селските момичета и градинари. За да обогати техните знания и култура и да допълни добитите училищни знания, открива лектория през зимните месеци, в която всяка седмица се изнасят реферати на патриотична и историческа тематика⁵⁵.
 След напускането на Стефан Савов читалищната дейност отслабва. Едва през 1910 година духовният живот в селото отново бележи напредък. Активизира се дейността на читалището, поради това че са създадени по-добри условия. Стефан Терзирадев и Тодор Стоянов построяват салон с широка сцена. По своята големина и красота за тогавашното време той е бил единствен между околните села. На неговата сцена се изнася постановката на класическото произведение на Шилер „Разбойници“, за пръв път представено във Великотърновски окръг. Студенти от селото, следващи в град Лозана, Швейцария, са я гледали там и решават да я преведат от немски на български и да я представят на селската сцена⁵⁶.
 С голям ентусиазъм в подготовката на пиесата участвуват студенти и ученици. Радко Тодоров хаджи Добрев (Приложение № 1),студент в Швейцария, играе ролята на фон Мор, Димо Попов — в ролята на Карл Мор, а в ролята на Амалия играе бедното селско момиче Елена Гюзелева. Тя била красива, будна и съобразителна девойка. Независимо от това режисьорът срещнал доста трудности в работата си с нея. Тя не можела да каже думата „сеньоре“, а казвала „синоре“, защото в бедния селски дом била слушала само за синори и ниви. За да представят Бохемския лес, артистите пренесли листниците от дворовете и ги оковали на сцената, а в средата на гората, където трябвало да се срещнат с Карл Мор, бил поставен голям камък, пренесен от шест души от селската чешма. Смяната на декорите ставала мудно и затова представлението продължило осем часа. На представлението имало представители от Велико Търново и Горна Оряховица, които изказвали учудване и възторг от хубавото представяне на класическата драма, която даже артисти в градовете не се решавали да играят⁵⁷.
 До 1912 година читалището в селото развива активна театрална дейност. На неговата сцена се играят „По неволя доктор“, „Недоразумение“, „Скъперник“, „Княз Потемкин“, „Стефан Караджа“, „Две сирачета“, „Хъшове“, „Иванко“ и други. Освен местния театър заради голямата сцена и салон тук гостуват театрите на околните села, които с голям интерес са посрещани от населението на Церова кория.
 През годините на Балканската и Първата световна война читалищната дейност в селото замира.