5. УЧАСТИЕ НА ЦЕРОВА КОРИЯ В БОРБАТА ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА (1941—1944 ГОДИНА)

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

5. УЧАСТИЕ НА ЦЕРОВА КОРИЯ В БОРБАТА ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА (1941—1944 ГОДИНА)

Военнофашисткият преврат на 19 май 1934 година установява в страната военнофашистка диктатура, която ликвидира последните остатъци от буржоазната демокрация и парламентаризма. Тя нанася голям удар на работническото антифашистко движение, ръководено от БКП, и утвърждава фашистка система на управление. Левосектантският курс затруднява връзките на партията с БЗНС и останалите трудещи се маси. Решенията на Седмия конгрес на Коминтерна и Шестия пленум на ЦК на БКП дават насоки за създаване на широк, народен антифашистки фронт. Важно значение в това отношение имат дадените насоки от Окръжния комитет на партията — Горна Оряховица, за започване на преустройството в партийните организации и групи, да се установят правилни взаимоотношения със социалдемократите, земеделците и другите демократични и антифашистки сили. За извършване на преустройството много допринася изучаването на материалите на Седмия конгрес на Коминтерна и особено докладите на Георги Димитров, Вилхелм Пик и Палмиро Толиати. Тези документи са получени и разпространени сред комунистите в окръга55.
 Разтурената партийна група след 19 май 1934 година в Церова кория започва да съживява своята дейност. През април 1936 година Пенчо Николов събира в дома си комунистите Костадин Василев, Пею Славчев, Димитър Боянов, Иванка Бързакова и Пею Марков и започват изучаването на донесените от Васил Грънчаров материали от Седмия конгрес на Коминтерна и Шестия пленум на ЦК на БКП. За заблуда на полицията книгите носят различни заглавия: „Златната грива“, „Капитан Немо“, „Двадесет левги под водата“ и т. н. Докладът на Георги Димитров се изучава най-внимателно. С интерес се слушат новите насоки за широки връзки с всички прогресивни сили. Така започва възстановяване дейността на партийната група в Церова кория. Дадената насока от Окръжния комитет на БКП — Горна Оряховица, за изграждане на широк, народен антифашистки фронт намира благоприятен отзвук сред комунистите в селото, но осъществяването й на практика среща големи трудности. Партийната група през този период се насочва към няколко основни въпроса:

  1. Издирване и привличане на младежи за възстановяване на РМС.
  2. Подобряване на взаимоотношенията с БЗНС и провеждане на съвместни мероприятия в предстоящите избори.
  3. Завземане ръководството на кооперация „Единство“ и чрез нея привличане на населението в народния антифашистки фронт.
  4. Навлизане в читалище „Развитие“ и активизиране на неговата дейност за привличане на всички демократични сили

 Иванка Бързакова и Пею Марков работят за привличане на младежите. След като през 1938 година се изгражда Окръжен комитет на РМС в Горна Оряховица, в селото се сформира група от ремсисти — Иванка Бързакова, Пею Марков, Стоян Бързаков, Ради Кокошков и Панайот Петров. Те навлизат в ръководството на читалището и там привличат и други младежи, които чрез театрална и просветна дейност се стремят да въвлекат в Народния фронт56.
 Комунистите Пенчо Николов, Коста Василев, Димитър Боянов установяват дружески отношения с БЗНС — Марин Тодоров, Васил Петров и Стоян Чаталов и други членове на дружбата, съвместно участвуват в подготовката и провеждането на изборите за общински съветници през март 1937 година. Обединява ги лозунгът за демократизиране на режима и единно участие в изборите за възстановяване на Търновската конституция. В парламентарните избори през 1938 година прогресивните сили в селото се обединяват още повече и изборният резултат е голям удар срещу монархофашистката диктатура. През 1938—1940 година комунисти и земеделци се насочват към овладяване ръководството на кредитната кооперация „Единство“, като провеждат редица акции срещу атаките на едрия капитал, който иска да парира нейната стопанска и просветна дейност. Те не успяват и ръководството на кооперацията остава в ръцете на но-богатите. Партийната група среща големи трудности за демократизиране на земеделската задруга и за нейното олевяване. Тук са членували най-богатите газди и чорбаджии в селото. Затова, преценявайки своите сили и слабата помощ на БЗНС, тя се насочва да води борба за защита на икономическите и политическите интереси на селските маси, за намаляване на данъците, за евтин кредит, за по-високи цени на селскостопанската продукция57.
 В края на 1939 година партийната група в селото се попълва с нови сили. За кмет на Церова кория е назначен Ради Балабански, човек с прогресивни убеждения, участвувал в априлските събития 1925 година, за което е осъждан по ЗЗД и лежал в затвора. Една частична амнистия го освобождава. Той участвувал в политическите борби по време на изборите в родното си село Пчелище. Поради неговите комунистически убеждения назначаването му за кмет в Церова кория станало с големи трудности. Околийският управител във Велико Търново Стефан Капарашев с обявява против неговите кандидатура Но с настояването на населението и съдействието на прогресивните учители в селото по това време — Тодор Хаджиев от Ка пиново и Георги Арабаджиев (Приложение № 1), той е назначен за кмет58.
 Общината в Церова кория по това време е била гнездо на сговористи. Кмет на селото е бил Пенчо Къдрев от Капиново, а секретар-бирник — Андрей Русев. Ради Балабански под въздействието на комунистите прави смела стъпка, като освобождава от общината служителите „сговористи“ и назначава за писар Стоян Бързаков — комунист, и за чиновници Стоян поп Христов и Стефан Костов — земеделци. Той се свързва с партийната група в селото и със Станка Кършева и Васил Грънчаров от Пчелище. По същото време се завръща от Франция Никола Каназирев, завършил зъболекарство, и открива в селото зъболекарски кабинет, чрез който се свързва с комунистите и населението. Установява отново връзка със Станка Кършева и Васил Грънчаров59.
 През 1940 година се формира партийна група, в която членуват Пенчо Николов — секретар, Никола Каназирев, Ради Балабански, Иванка Бързакова, Стоян Бързаков, Коста Василев, Пею Марков, Пею Славчев, Димитър Боянов, с отговорник Пенчо Николов. Те се насочват за превземането на читалищното ръководство, за да го превърнат в мощна, легална антифашистка школа и в огнище за класово-политическо възпитание. На отчетно-изборно събрание в края на 1940 година е отстранено старото ръководство и са избрани хора с по-демократични възгледи. Председател става Никола Пиперков, член на БЗНС, Мария Попова — секретар, Стоян Бързаков — библиотекар, и членове — Никола Каназирев и Иванка Бързакова60. Новото ръководство в началото на 1941 година провежда бал с маски с голям успех. Чрез него се осмиват буржоазните порядки и комарджийството и се демонстрира дружбата между народите за мир на планетата.
 Най-ярък израз на Народния антифашистки фронт в селото е провеждането на Соболевата акция. Комунистите и ремсистите и БЗНС разпространяват из селото позив със следното съдържание: „На 25 ноември 1940 година СССР предложи на България пакт за ненападение… Граждани, селяни, работници — настоявайте той да бъде подписан!“ На кооперацията е залепен позив с текст: „Да живее пактът за взаимна помощ със СССР!“ Десетки писма се написват и изпращат до правителството и царя. Младежи отиват във Велико Търново и Горна Оряховица и пускат писмата61.
 След вероломното нападение на хитлеристка Германия на 22 юни 1941 година Политбюро на ЦК на БРП взема курс за подготовка на българския народ за въоръжена борба против немските окупатори и монархофашистката клика. В решение на Политбюро се определят главните форми и средства за борба, от които основните са: създаване на партизански чети и отряди, изграждане на бойни и саботажни групи, разлагане на монархофашистката войска и постепенното й привличане на страната на революционните сили и съпротива срещу всички мероприятия на монархофашистите.
 Антифашистките сили в селото с тревога и възмущение посрещат новината за вероломното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз. Ръководейки се от решенията на ПБ на ЦК на БРП и тези на Окръжния комитет — Горна Оряховица, партийната група приема нов курс. За разясняването му в селото идва Васил Грънчаров.
 Една от основните задачи, които поставя, е да се привлекат предани на делото хора и се поддържа тясна връзка с партийната организация в Пчелище за получаване на дискретни и навременни указания. На второ място — да се саботират всички мероприятия на монархофашистката власт62.
 Съставът на партийната трупа се попълва с нови хора. През 1941 година в селото идва Пенчо Райчев за домакин на болницата. През 1943 година за ветеринарен лекар на селото е назначен Цаню Маринов от Русаля. Те влизат в партийната група. По указание на районния комитет на партията в Пчелище Цаню Маринов става отговорник на групата63.
 През януари 1944 година в дома на Васил Грънчаров в Пчелище се провежда среща на партийния актив от селата Пчелище и Церова кория (на Стефановден — именния ден на Станка Кършева). От Церова кория участвуват — Цаню Маринов, Пенчо Николов и Никола Каназирев. Изнесена е информация по международното и вътрешното положение, след което се определя членският внос на партийната група от Церова кория. За Цаню Маринов — 1000 лева, за Ради Балабански — 500 лева, за Пенчо Николов — 500 лева, а Пенчо Райчев като болен е освободен от членски внос. Останалите — според желанията. Сумите се събират от Цаню Маринов и се предават в Пчелище на определено лице64.
 Условията на нелегалната борба както в цялата страна, така и в Церова кория са тежки. Освен реакционно настроените богаташи газди в селото са евакуирани от София „Зърнени храни и храноизнос“, които напълват селото с непознати хора, между които има тайни агенти и двама униформени полицаи. Съществува и организация на легионерите.
 Една част от учащата се младеж е обхваната във фашистката организация „Бранник“. При тези условия партийната група организира саботажна дейност при събиране нарядите от населението. След получаването на определените наряди в общината Стоян Бързаков съобщава на Никола Каназирев кога ще минат колите и какво е разпределението. А той чрез пациентите си в зъболекарския кабинет съобщава на селяните да укриват зърнените храни и другите наряди. През 1944 година по време на великденските празници идва нареждане да се направят колети за немските войници на Източния фронт. Партийната група чрез РМС организира провала на акцията. Само една трупа от бранниците по своя инициатива събира известна част продукти и малко пари. Те докладват на кмета Ради Балабански, че ремсистите са провалили акцията, а той ги успокоява, че в районите, където са минали ремсистите, хората са по-бедни65.
 Партийната група в селото поддържа постоянна връзка с районния комитет в Пчелище, редовно е снабдявана с позиви и сведения за акциите на Горнооряховския партизански отряд. Подпомага партизанското движение. Ради Балабански предава един пистолет за партизаните66. Цаню Маринов осигурява спринцовки от ветеринарната лечебница, закупува от селскостопанската аптека медикамента и превързочни материали и ги предава на партизаните. Същото прави и Никола Каназирев чрез зъболекарския си кабинет67. През 1943 година той отива на работа в Горна Оряховица като зъболекар в жп транспорт. Тук се свързва с нелегални другари, членове на Окръжния комитет на БРП. На Петър Панайотов, преди да мине в нелегалност, Никола Каназирев лекува зъбите безплатно. От този период той е вербован ятак на нелегалните и куриер за осъществяване на връзки с определени хора по железниците. Каназирев успешно изпълнява тези задачи, понеже постоянно пътува по служба68.
 В Церова кория няма постоянни ятаци на партизаните. Стоян Бързаков през 1942 година дава съгласие да стане ятак. Димитър Стоичков и Димитър Дюлгеров една нощ се отправят към тяхната къща, но сбъркват вратата и влизат в съседите. Вдига се шум и са принудени да напуснат селото. През 1944 година у Бързаков се укрива нелегалният Георги Качаунов от Лясковец69. Димка Кузева през 1943 година е свързана с нелегалния Кирил Камберов, на когото дава подслон и получава задачи. През 1944 година Камберов изпраща у тях да пренощуват нелегалните Димитър Христов Кръстев и един непознат70. В борбата против фашизма и капитализма голям принос има Пенчо Николов. Под негово влияние по-будните младежи още в ученическите години възприемат комунистическите идеи. Иван Добрев Иванов е запален от тези идеи в родното си село Церова кория. Семейството се изселва в гр. Пловдив. През 1935 година той става член на РМС и тръгва по пътя на революционната борба. За свои помощници привлича майка си Мария Стоянова и брат си Йордан. Те стават едни от най-верните ятаци на отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. През 1938 година укриват първия нелегален — Георги Жечев (Стария), завърнал се от СССР, той става командир на бригада „Георги Димитров“. През 1943 г. по нареждане на партията Иван Добрев започва организирано препращане на нелегални групи в Балкана. Лично той е превел над 140 души в партизанския отряд. Негов най-близък другар е убитият партизанин Митко Калайджиев. Преследван от полицията, минава в нелегалност. През 1943 г. се укрива за една седмица в Церова кория в Михал Стойчев и Панайот Петров. Води се като ятак-партизанин с партизанското име Явор71.
 Друг партизанин от с. Церова кория е Никола Григоров Стойков с партизанското име Димитриев. Закърмен от село с комунистическите идеи, като войник се свързва с революционното движение и преминава през 1944 г. в отряда на Славчо Трънски. Сражава се в I-ва Софийска Партизанска бригада „Георги Бенковски“, взема участие във всички акции. На 9 септември участвува в освобождението на Разлог и Самоков72. (Приложение № 1). Единствен политзатворник от Церова кория е Петър Бъкличаров. Лежи в затвора от 1933 до 1939 г., след това е мобилизиран в Пета трудова дружина до 1944 г.73 (Приложение № 1). Във военен трудов лагер е изпратен и Димо Ст. Димов през цялата 1944 г. до 9 септември. В борбата против фашизма Церова кория би могла да има по-голям принос, ако е съществувала партийна организация. Партийната група е действала далеч под възможностите си. Една от причините е в кмета Ради Балабански, който задържа привличането на много хора от страх да не бъде разкрит и подведен под отговорност. Партийната група по време на съпротивата няма никаква подкрепа от БЗНС. По това време в ръководството на дружбата влизат д-р Досев, Георги Арабаджиев, Стефан Костов, Коста Ст. Славчев. Те са в постоянно разногласие и помежду си, и с партийната група. Делят се на леви, десни, стари и млади и в повечето случаи застават на страната на буржоазните партии и властта. Затова, когато в средата на 1944 година Районният комитет на партията поставя въпроса на Цаню Маринов да изгради Отечественият фронт в селото, той се страхува да говори с тях, за да не стане предателство. Но някои от левите земеделци, като Тодор Маринов, Марин Иванов и Никола Колишев, с наближаването на съветската армия до нашите граници са склонни да влязат в Отечествения фронт. Бързото развитие на събитията изпреварва решаването на този въпрос. С наближаването на Червената армия до нашата северна граница настъпват и последните часове на фашизма74.

ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА НА 9. IX. 1944 Г. В ЦЕРОВА КОРИЯ

 Историческите победи на Съветската армия над хитлеро-фашистката военна машина през 1944 година поставят началото на края на Втората световна война. След разгрома на германските войски при Яш-Кишинев и победоносното освобождение на Румъния в края на август съветските войски достигат границите на България. Тези победи решават изхода на войната в България. На 9.IX. 1944 г. е свалена монархофашистката власт и е установена властта на Отечествения фронт. Рано сутринта на Девети септември по Радио София се съобщава съставът на новото правителство на Отечествения фронт. Новината е посрещната с дълбоко вълнение от населението на Церова кория. Комунистите се събират на групички и чакат нареждането на Районния комитет на партията. След обяд в селото на велосипед пристига Миланка Кършева, изпратена от Окръжния комитет на партията Велико Търново. Тя намира секретаря на партийната група Цаню Маринов и му съобщава, че е наредено да се превземе общината и да се обяви властта на Отечествения фронт75. Цаню търси кмета Ради Балабански, но той отсъства от селото. Тогава намира Стоян Бързаков — служител в общината, и го поканва да завземат властта. Бързаков се отзовава с готовност. Двамата влизат в караулното помещение и вземат наличното оръжие, обезоръжават тайния полицай Ради Димов. В общината намират само секретар-бирника Никола Колишев. Той заявява пред тях, че е за властта на Отечествения фронт и предава касата, която в присъствието на тримата се запечатва. Цаню Маринов сяда на кметското място и по телефона се свързва с околните села. В Капиново и Драгижево още управлява старата власт. Само в Пчелище и в Церова кория е установена властта на Отечествения фронт. През това време в общината влизат Митю Гирджиков, Стефан Бъкличаров и Димка Кузева. Стоян Бързаков извиква Пенчо Николов, Никола П. Кънчев, Панайот Петров и Пенчо Рачев и завземат пощата и кооперацията. Така властта в Церова кория преминава в ръцете на Отечествения фронт. Новината бързо се разнася сред населението. След обяд на площада пред общината започват да се събират прогресивните младежи — Кънчо Петков, Борис Бончев, Елена Пеева, Митю Гирджиков, Стойчо Михалев, Димо Ст. Димов, Михал Паскалев, Денка Иванова и други. Привечер с биене на камбаната се свиква митинг, на който идва множество народ. От балкона на кооперативната сграда митинга открива Димка Кузманова. Тя дава думата на Цаню Маринов да произнесе слово. Той съобщава, че с помощта на Червената армия революционната борба на българския народ завършила с победа, немските окупатори са изгонени от пределите на страната, властта на монархофашисткото правителство в България е свалена и е установена народнодемократичната власт на Отечествения фронт. Обявява, че в Церова кория властта също е преминала в ръцете на Отечествения фронт. На митинга се съобщава, че временен председател на Отечествения фронт и кмет на общината е Цаню Маринов, секретар — Стоян Бързаков. Избира се въоръжена охрана с милиционер Никола Анастасов. От Търново се изпраща допълнително оръжие и се поставя караул от прогресивните младежи и охрана на общината.
 На 10 септември новата отечественофронтовска власт изпраща пет души в помощ на Велико Търново за превземане на казармата — Цаню Маринов, Пенчо Николов, Ради П. Терзиев, Иван Спасов и Иван Мирчев. Същия ден към обяд по най-тържествен начин в селото са посрещнати партизаните с командир Георги Качаунов, които отиват в Елена за обезоръжаване на жандармерията, която не иска да се предаде. Победата на деветосептемврийската революция в селото разкрива пътя за осъществяването в живота на програмата на Отечествения фронт76.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top