5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО. БОРБИ С НАДИГАЩАТА СЕ ОПОЗИЦИЯ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО. БОРБИ С НАДИГАЩАТА СЕ ОПОЗИЦИЯ

Отечественофронтовската власт наследява изтощено и разорено стопанство. Въвличането на България във Втората световна война нанася поражения върху икономическия живот. В тежко положение се намира селското стопанство, което е примитивно и има дребностоков характер. Мобилизацията на мъжете и реквизирането на добитъка намалява работната сила и производството. Липсват хранителни продукти, обувки, облекло, газ за горене, съществува купонна система.
 След установяване на народнодемократичната власт в Церова кория усилията се насочват към сплотяване на всички прогресивни сили за възстановяване на народното стопанство. Под ръководството на Отечествения фронт в началото на 1945 година се извършва значителна работа за провеждане на „Заем на свободата“. През февруари 1945 година комитетът на Отечествения фронт избира акционен комитет в състав: Георги Ст. Арабаджиев, Коста В. Кокошков, Иван Мирчев Петров, Михал Г. Стойчев, Петър Ив. Стойчев, Атанас Ст. Цанов, Гроздю Н. Пиперков. Сумите се разпределят според възможностите на семействата. Общо за „Заема на свободата“ от селото се събират 2 853 000 лева24.
 Под ръководството на Отечествения фронт се провежда трудната задача за прибирането и изкупуването на гроздовата реколта. Собственикът на склада Йордан Чаталов е арестуван за противонародна дейност и няма кой да изкупи и складира гроздето. Чрез Отечествения фронт се вземат мерки за преодоляване на трудностите. Реквизира се складът, събират се кораби от селяните и всичкото грозде е изкупено и предадено на кооперацията. За добре извършена работа е дадена награда от 10 000 лева, която д-р Цаню Маринов предоставя на читалището за провеждане на забави, вечеринки, агитки и други политически и културни мероприятия25.
 В началото на 1945 година секретарят на организацията на БРП(к) в селото д-р Цаню Маринов заминава на фронта. По същото време Ради Балабански става комиcap на снабдяването във Велико Търново. За секретар на партийната организация е избран Пенчо Николов, а за кмет — Никола Колишев26.
 Укрепването на народнодемократичната власт и възстановяването на народното стопанство среща съпротива от опозицията. По редица причини тя се старае да превърне Плевенска област в своя база. Десните крила на БЗНС и БРСДП, под ръководството на Никола Петков и Коста Лулчев, напускат Отечествения фронт и през есента на 1945 година се оформят като самостоятелни политически партии27.
 В Церова кория още с установяването на новата власт се заражда опозицията, която не се обявява открито против Отечествения фронт. След образуване на опозицията в страната Националният комитет на Отечествения фронт излиза със специална декларация за прочистване на земеделската дружба от опозиционери.
 На 24 май 1945 година комитетът на Отечествения фронт в селото провежда заседание за разглеждане на Декларацията. От пет души, членове на БЗНС, в ръководството се явява само Петко Загорски, който предоставя списъка на състава на земеделската дружба. Съставът е от 139 членове, от които 127 мъже и 12 жени28. (Приложение №13)
 В сведението, дадено до областта на 14 август 1945 година, се посочва, че членовете на БРП (к) в селото са 37, а на БЗНС — 13929.
 За подготовка на изборите за Обикновено народно събрание се изгражда акционен изборен комитет, който организира украсата на селото със знамена и лозунги. „В селото кипи бурен предизборен живот — пише в сведението до Областния комитет на Отечествения фронт акционният комитет. Проведохме три трудови дни за събиране на листников фураж… На 12 август 1945 година се проведе агитка с масовото участие на „Септемврийче“, РМС, ЗМС и безпартийната младеж. На мероприятието присъствуваха повече от 500 души. Изясни се как и защо трябва да се гласува за властт на Отечествения фронт.“30
 На 17 август 1945 година в Церова кория се организира манифестация от РМС и ЗМС. Начело със знамената на БРП (к) и БЗНС участниците обикалят селото, след което на площада пред общинското управление се провежда митинг31. В приетата от митинга резолюция се иска възстановяване на дипломатическите отношения със СССР. Протестира се против чуждото вмешателство във вътрешния живот на страната и се настоява изборите да се проведат на всяка цена на 26 август тази година.32
 Митинг се провежда и на 21 август 1945 година, като отново се изпращат телеграми до Националния и Областния комитет на Отечествения фронт. Настоява се изборите да не се отлагат и да бъдат наказани всички реакционери33.
 Поради намесата на Англия и САЩ изборите се отлагат за 18 октомври 1945 година. При новата обстановка опозицията в селото излиза открито против Отечествения фронт. Създава се организация на БЗНС (НП) с водач Стефан Костов и младежка опозиционна организация начело с Иван Дочев. Общо 80 души се отцепват от БЗНС. Много от тях са бедни, но поради слабата разяснителна работа преминават на страната на опозицията, а други се чувствуват обидени34.
 Създадената опозиция проявява голяма активност, подтиквана от богатите селяни, които стоят настрана. В навечерието на изборите опозиционно настроените младежи обикалят улиците с агитки против народната власт, обвиняват ремсистите в злоупотреби. Въпреки че анкетата от Велико Търново не установява никакви злоупотреби, отправят се заплахи срещу членовете на РМС и дори се стига до стрелба срещу тях. Членовете на организациите на БРП (к) и РМС водят борба и разясняват на селяните политиката и програмата на Отечествения фронт. В сравнение с опозицията те са по-малко и са подкрепени от много малко земеделци, обединени около Марин Тодоров.
 Завръщането на Георги Димитров в България и неговите речи оказват влияние за привличане в Отечествения фронт в Церова кория на много безпартийни. За листата на Отечествения фронт от селото гласуват 68% от избирателите.
 Резултатите показват, че е необходима по-голяма организация, по-широка агитация сред селяните. В редовете на БРП (к) и РМС се приемат нови членове. Установява се по-добра връзка с лявото крило на БЗНС и безпартийните, изолират се реакционно настроените. Независимо от това в цялата околия опозицията е все още силна. Така например в референдума за народна република, състоял се на 8 септември 1946 година, за монархия във Великотърновска околия гласуват 5621 души — най-много в областта35. За референдума партийната организация и комитетът на Отечествения фронт създават добра организация. Селото е разделено на 18 блока, където комунистите и ремсистите водят индивидуална политическа агитация. За република гласуват 88,39% от избирателите36.
 В навечерието на изборите за Велико народно събрание опозиционната агитация се засилва. Използувайки слухове и клевети, опозицията успява да спечели голям брой от избирателите. От 860 гласоподаватели в Церова кория за Отечествения фронт гласуват 364 души (269 за БРП (к) и 95 за БЗНС) и 449 за опозицията37. Общо във Великотърновска околия за опозицията гласуват 26 728 души, като по този показател тя се нарежда на второ място в областта, след Плевенска облаcт38.
 Тези резултати внасят тревога и партийната организация, и Отечественофронтовският комитет решават да минат в настъпление. Арестуват 6 души от организаторите на опозицията. Георги Арабаджиев е преместен да учителствува в друго село. С много усилия се откъсва голяма част от членуващите в опозицията младежи и се привличат в Отечествения фронт. Постепенно бедните и средни селяни се преориентират и преминават в Отечествения фронт. След Втория конгрес на Отечествения фронт през 1948 година те масово навлизат в четирите низови организации на ЕОПО — ОФ.
 През този период значителна политическа, агитационна и просветна дейност извършват Стоян Бързаков, Стойчо Паскалев, Ради Кокошков, Митю Гирджиков, Михал Паскалев, Иван Йорданов, Елена Пеева, Димка Кузева, Стефан Бъкличаров и Пенчо Николов39.
 Голямо значение за укрепване на новата власт имат приетите закони за ограничаване и ликвидиране на капиталистическата собственост и разгрома на опозицията.
 Населението от Церова кория участвува активно в бригадирското движение.
 Опозицията извършва злостна пропаганда, затова в селото няма семейство, което да пусне момиче да отиде на бригадирски обект. Но младежкият ентусиазъм и жар преодоляват психологическите бариери в семейството. Първа избягва на Хаинбоаз ученичката Роза Петрова Цанова — секретар на ЕМОС в училището в град Дряново. След нея Елена Пеева отива на националния обект Перник-Волуяк, а Мария Янкова — на язовир „Росица“40.
 Слага се началото на бригадирското движение по линията Лясковец—Златарица. С писмо №1993 от 5 март 1947 година Околийският комитет на БРП (к) съобщава на партийната организация и комитета на Отечествения фронт, че е взето решение за започване строителството на жп линията. Провежда се общоселско събрание, на което говори Гроздю Дачев Първанов — ръководител на строежа. Селяните с радост посрещат тази новина, която разкрива перспектива за икономическо развитие на този край41. Със започване строителството на обекта се изгражда бригадирски щаб. Младежите и девойките от селото масово участвуват в строителството на обекта като бригадири. Един от първите е най-малкият бригадир Михал Кънчев (Мишо), който преизпълнява нормите и е сочен за пример42. Всеки ден десетина волски коли от селото, натоварени със строителни материали, се отправят към обекта. Бригадирите работят по изкопаването на трасето, стоварване, разриване на чакъл и т. н. Организатори на обекта от Церова кория са — Иван Донев, Митю Гирджиков и Ради Кокошков. След двегодишен упорит бригадирски труд обектът е завършен на 4 ноември 1949 година и се посреща първият влак, окичен със знамена и цветя43.
 Отечественофронтовската власт в селото постепенно укрепва, успешно се изпълнява двегодишният народостопански план.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top