БЕЛЕЖКИ

Може да свалите книгата на Цанка Съчкова
„Из миналото на Церова кория“
в електронен вариант

6. БЕЛЕЖКИ

1 ДА — В. Търново, 527, л. 11, Асенов Стефан — спомени за изораните пещи и фрагмента в местността Радомир.
2 История на Велико Търново, С., 1986, т.I, с. 30, „Тракийските селища от къснобронзовата и желязната епоха“.
3 На 25.IX.1988 г. от Културно-историческо наследство — В. Търново, другарите Мачковски и Марко Цочев посетиха местността Радомир и събраха керамика, която беше изследвана. Установи се тракийска керамика, римска лакова керамика, части от строителна керамика (тухли, тегули, ибрици). Намерени са фрагменти от средновековна кухненска керамика, преди всичко части от гърнета, стомни, кани. НЧ „Развитие“, оп. 8, сведения от Йордан Алексиев.
4 История на Велико Търново, т.I, С, 1986, с. 36, Търновският край през римската епоха.
5 Станев Н. История на търновската предбалканска котловина, 1942 г., с. 106, „Старини“.
6 ДА — Велико Търново, 527, л. 11.
7 Пак там.
8 История на България, С., 1982, т. II, с. 308, Обществено-икономическо развитие през I—III век, Римски пътища.
9 В началото на II век в Долна Мизия римският император Траян основал два големи градски центъра — Никополис ад Иструм и Марцинопол при град Девня. Първият се намирал на 17 км на север от Търново. Никополис ад Иструм (град на победите към Дунав) бързо се издигнал като голям укрепен град и станал богат икономически и културен център, кръстовище на важни пътища в Долна Мизия. Един от тях минавал през Радомир. История на Велико Търново, С, 1986, с. 37.
10 История на България, С., 1982, т. II, с. 324, Етически промени при римляните.
11 През 1930 година в Церова кория е записана от Дона Н. Ръжанкова песента „Трима млади момка и триста сватови“. Песента започва с думите: Зажени се Дъвой Латинеца… и е изпята на много старобългарско наречие. Народно творчество, т.I, с. 290, Народни песни от Средна и Северна България.
12 История на Велико Търново, С, 1986, т.I, с 85. Въстанието на Асеновци и обявяването на Търново за столица.
13 Церов Ив. Спомени и бележки, 1921 г., с. 54.
14 История на България, С., 1982, т. III, с. 166, Победите на Иван Асен II в битката при Клокотница.
15 Пак там. Последици от Клокотническата битка, с. 169.
16 Церов Ив. Спомени и бележки, 1921 г., с. 54.
17 Пак там.
18 Алексиев, Й. — Разчел надписа на корниза на историческия прозорец на църквата „Св. Иван Предтеча“ в Церова кория.
19 ЕНЦИКЛОПЕДИЯ — Българска възрожденска интелигенция. С., 1988, с. 591, В сборника на Тревненската художествена школа., С., 1985, с. 254 е отбелязано: Ангел Симеонов Симеонов, роден през 1884, починал на 5.II.1893 г., от Трявна, зограф от Витановия род, заедно с третия си брат Ст. Симеонов рисували в църквата в Церова кория.
20 Традицията да се прави курбан (оброк) в местността Радомир се поддържаше до 1944 година. Нашето поколение помни и е ходило на този ритуал. Подготовката му се извършваше от църквата с помощта на един или двама организатора от селото. Още се помни, че един от тези организатора беше нашият съсед дядо Тодор Стоянов Минчев. Той събираше агнетата от селяните и лично той подаряваше агне. Касапите Йорго и Биргьозов ги колеха и приготвяха на порции, а дядо Тодор с помощта на няколко жени ги готвеше в харании. Обикновено се правеше „гергьовска яхния“. След прочитане на молитвата от попа всички сядахме на тревата да се храним. Всеки си носеше паница и лъжица.
21 История на Велико Търново, С., 1986, т. I, с. 153, Стопански живот.
22 История на България, С., 1982, т. III, с. 192, Феодално земевладение през Втората българска държава.
23 Цветкова, Б. България в навечерието на турското нашествие, С., 1960, с. 3—7, Едрото феодално земевладение.
24 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942, с. 17. Котловината — владение на цар Иван Александър.
25 История на България, С., т. III, с. 358—362. Борбата на българския народ срещу турските нашественици. Падането на Търново.
26 Петров, В. и Гюзелев, В. Христоматия по история на България., т. II, с. 200, Йосиф Бадински „Похвално слово за Филотея“.
27 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942, Старини, с. 106—109.
28 Диков, П. К. Куев, Д. Петкова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1978, с. 465, Владислав Граматик „Разказ за пренасяне мощите на Св. Иван Рилски в Рила“.
29 Церов, Ив. Спомени и бележки, 1921, с. 53—54, Общи бележки за Церова кория.
30 Пак там.
31 Стойков, Р. Хасове, замети и тимари в Никополския санджак, датиращи от средата на XV век. ТИБИ т. XII, С, 1966, на с. 540 са записани две села Черновец, неуточнени.
32 Пак там, с. 163, е записано: Хас на мираливата на Никополския санджак във владение на Искашар бей, с. Черновец, домакинства 45, вдовици… приход 5737 акчета.
33 ТИБИ, Черновец се среща в т. XVI, с. 260, т. XVI, с. 262, т. XII, с. 163 и т.н.
34 ДА — В. Търново, 531, л. 15, 527, л. 11, 528, л. 12.
35 Минев, Д. История на Лясковец, 1940 г., с. 6—20.
36 Стойков, Р. Списък на селищата и брой на домакинствата във вилаета Търново, облаган с данък джизие — 18.IV.1619. ТИБИ, X. T.XXVI, на стр. 260 за пръв път е отбелязано с. Чертовец.
37 Андреев, Й., И. Лазаров, М. Иванова. Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновски окръг, 1987 г., с. 82, между чисто българските села е записано: с. Черновец, домакинства 45, вдовици…, приход 5737 акчета.
38 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942, с. 106—109. Старини.
39 Церов, Ив. Спомени и бележки, 1921, с. 53.
40 Цветкова, Б. Османската феодална система през XV и първата половина на XVI век, История на България, С., 1982, т. IV, с. 34—44.
41 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина.
42 Пак там, с. 109 (тапия) — документ за владение на земята.
43 През 1930 г. от Велика Р. Пенчева от Церова кория е записана песента „Дели Марко освобождава три синджира роби“ (Народно творчество, т. I, с. 290, песни от Средна и Северна България.
44 Церов, Ив., Спомени и бележки, 1921, с. 57—61, Старовременската носия в Церова кория.
45 История на България, т. II, с. 273, Първото търновско въстание 1598 год.
46 Стойков, Р. Списък на селищата и броя на домакинствата във вилаета Търново, облагани с данък джизие, 18.IV.1619 г. Инджимал дефтер — общ списък на джизието на неверниците във вилаета Търново. Записани са околните села — Капиново — 164 ханета, Драгишеве — 105 ханета, Дебелче — 36 ханета, Присеви (Присово) — 76 ханета. Липсва само Черновец, което вече е изчезнало. ТИБИ, т. XXVI, с. 474.
47 В края на XVI век Черновец (Чернофча), спадащо към вилаета Търново, от споменатия тимар Дабжо е останало с пет къщи и 4 неженени. ТИБИ, т. X, с. 163.
48 Стойков, Р. Наименование на българските селища в турските документи през XV, XVI, XVII, XVIII и XIX век. Церова кория през XVII век се именува Чиреф, Чирф (Црев и т.н.) ТИБИ, т. XXVI, с. 474.
49 Стойков, Р. Пак там, с. 260, са записани в регистрите две нови селища — Серговча — 18 къщи, Серв с махала Челеби — 19 къщи. Вероятно това са първите махали, които слагат началото на Церова кория.
50 Церов, Ив. Спомени и бележки, 1921, с. 53.
51 Пак там, с. 54.
52 Ковачев, М. Зографски паменик. 1796, т. I, с. 50—51. На с. 50 са записани 36 души от Церова кория, посетили Зографски манастир през 1810 година. На с. 51 през 1803 година от Царево (Церова кория) още 16 души са ходили в Зографски манастир.
53 Паскалева, В. За самоуправлението на българите през Възраждането. ИИИ, т. XIV и XV, с. 69.
54 Церов, Ив. Спомени и бележки, 1921, с. 51—56.
55 Предание и спомени от Георги Арабаджиев, Атанас Цанов и Дончо Цанов за един от първите кметове — чорбаджи Петко. ДА — В. Търново, 543, л. 27.
56 Пак там.
57 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942, с. 113. Султански ферман за възстановяване на църквата.
58 Пак там, с. 115.
59 Сергеев, Ив. „КОДЕКС“, съхраняван в библиотеката на Търновската митрополия, който дава сведения, че е съществувала старата църква, дървена, с каменни основи, на същото място.
60 ДА — Велико Търново, 543, л. 27.
61 Арабаджиев, Г. Завръщане на цели фамилии от Еленския балкан. ДА — В. Търново, 528, а.е. 12.
62 Пак там, 543, а.е. 27.
63 Пак там, 528, а.е. 12.
64 Пак там, л. 13,
65 Станев, Н. История на Търновската предбалканска котловина, 1942, с. 25.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Scroll to Top